Мариета Сивкова
Казаното днес от Президента Румен Радев е явна заявка за впускане в предстоящите предсрочни избори.
Очаквано и не толкова изненадващо дойде неговото оттегляне от президентския пост. Докато това предизвика въодушевлението и положителни очаквания сред обикновените хора, притеснение обхваща политическите и обществените личности, които трябва да мислят как да се завъртят и приближат до новия силен на деня.
Два дни откакто Румен Радев обяви, че ще подаде оставка, са достатъчни за да се усети раздвижване. Социалните мрежи загряха от постове за демонстрация на привързаност. Телефоните прегряват от търсене на информация, в желание да не се изпусне момента.
А всъщност всичко отдавна е премислено, изчислено, подредено и подготвено с военна точност и преценка на изненадите. Стратегията е ясна, действа се тактически.
Сравненията със ситуацията с Царя или вълната на ГЕРБ е нелепа и елементарна. Царят набързо събра верни, интелигентни поданици и им даде власт, а те кой знае каква не я свършиха, но накрая се разбра, че са работили доста старателно за да си върне той имотите. Борисов използва набраната ненавист към „раздаването на порции“ и обяви, че той няма да прави като управляващите тогава. Поиска „обществен договор“, но реши да го изпълнява не с експерти, а обра послушни калинки, като ги остави да се вихрят и съсипят държавността. Зад тази фасада спокойно се подготвяха и изпълняваха корупционни схеми, като бе окраден народа и безумно забогатяха избрани.
Ситуацията при Радев е различна. Той идва от най- високото ниво в държавата, откъдето всичко вижда и може да направи вярна преценка. За двата мандата, достатъчно време, Президентът събра хора около себе си, провери ги, давайки им министерски кресла, съветнически постове и държавни привилегии. Имаше възможност и време да провери лоялността и верността. Да отсее предателствата и с подбран екип от верни хора да се подготви за битка, не каква да е, а за бъдещето на Отечеството ни!
Нормално е да заложи в предстоящата предизборна кампания на верните си хора. Не трябва да очакват допускане в „кръга“ тепърва кланящи се и ръкопляскащи. Те ще бъдат радушно приети, разбира се, това изисква възпитанието, но оставени в миманса. Това не е Царя или Борисов, и изтърканите номера с наколенките не минават. Имаме Генерал, за който чест, достойнство и България не са само думи, а съдба!