Защо Борисов прости на тези, които го арестуваха?
Бойко Борисов: И аз се заклех, че това не е вярно. Това беше така добре ме сготвиха. Така всичко.
Мартин Карбовски: Защо?
Бойко Борисов: Кой?
Карбовски: Вие тея същите, където са там…
Борисов: Не… В ДС с всичките им производни, които докараха след това ПП-тата, бившата Държавна сигурност.
Карбовски: Да, знам кой е ДС. Въпросът е, че БС и ПП ги свързваше някак си.
Борисов: Е, как да не ги свързва?
Карбовски: Що?
Борисов: Кои дойдоха след удара по Борисов? Точно тея, тази вълна. Защо като не ги харесаш, те са от 10-ти, непрекъснато си в коалиция с тях? В сглоб…
Карбовски: Да, де, в сглобката. Те мене ли ме използваха или аз те питам?
Борисов: Е, те… Живея в къщата, където съм се родил, знаени и незнайни глупаци да обясняват как съм изнесъл тонове злато. Той не си представя какво е тон злато, бе. Къде, в коя банка, бе? Нещастници долни. И отиват и го говорят и почват да го приемат. Като дойдат да протестират, къде ме намират, бе? Намират ме в Банки, у нас, където съм се родил.
Карбовски: Не се ядосвай.
Борисов: Ама ядосвам се, защото другото било биографично – не се хвали. Ми дай тогава за какво да се похваля. Нямам къща. Нямам. Там, където съм си се родил, там ще си пукна. На кой да обяснявам? То ми говорят глупости. Няма.
Карбовски: Като дойдат да протестират, къде ме намират?
Борисов: Няма злонамерен за въпроса.
Карбовски: Извинявам се за тона, но и аз имам хора, които седят и слушат тия глупости. Викат: „Защо не излезеш да им кажеш, бе? Ти живееш най-скромния живот, който някой живее. Видял ли ме е някой в кафене, в ресторант, на курорт? Не ме е видял. От работа, вкъщи, от вкъщи на работа. Защо ще им слушам глупостите?“
Борисов: Ще ти кажа – заради едни снимки.
Карбовски: Заради едни снимки? Кои снимки?
Борисов: Едни чекмеджета. Имаше чекмеджета.
Карбовски: Чекмеджетата с фалшиво 50?
Борисов: Дали аз си държа фалшиво евро? Ще си го закарам от чекмеджето.
Карбовски: Пистолетът до глава?
Борисов: Така ли беше или не?
Карбовски: Имаше снимки. Това предизвика тази мания сега. Ко колко е истинско, аз не мога да ти…
Борисов: И аз се заклех, че това не е вярно и повече не искам да го чувам.
Карбовски: Аз бях длъжен да те питам, защото…
Борисов: Питай ме и затова съм емоционален. Това беше така добре ме сготвиха. Така всичко за…
Карбовски: Кой?
Борисов: Тея същите, където са там.
Карбовски: Не…
Борисов: Това беше много добре организирано. Ако си сготвен, приеми, че си сготвен и много добре организирано.
Карбовски: Да. Кой?
Борисов: ДС с всичките им производни, които докараха след това ПП-тата, бившата Държавна сигурност. Знам кой е ДС. Въпросът е, че ДС и ПП ги свързваше някак.
Карбовски: Как да не ги свърш…
Борисов: Що? Началник кабинет на Денков, на премиера Денков, беше Модев. Модев е син на шефа на Коларовски районен комитет на партията Тошо Модев, който познаваме, сиреч висок номенклатурен кадър.
Карбовски: Да, разбирам.
Борисов: Кмет на София, внука на военното контраразузнаване на Държавна сигурност.
Карбовски: Вкре.
Борисов: Вкекре. Да.
Карбовски: Да. Войник?
Борисов: Били сте?
Карбовски: Да, бил съм. Не екс.
Борисов: Бил съм. Добре. Еми като се… нали малко…
Карбовски: Карлово, 90 година.
Борисов: Но ако го бяхме дирижирали интервюто, нямаше да влизаме в такива работи. Щеше да е по-спокойно, но нека поне това оценят, да не кажат после, че съм ти платил, защото чух за другите колеги, че сме им платили. Аз им бях обещал и на тях ей така, както на тебе. Както и да е. Но да се върна… Виждаш на Вальо Шотев, приятел ми е, сина му, но Вальо Шотев беше шеф на комсомола на МВР, Държавна сигурност. Синът му е депутат. Добро момче, не казвам нищо лошо, но виждаш ли как ги нареждаме всичките. Те дойдоха след удара по Борисов. Точно тея, тази вълна.
Карбовски: Да използваха я, според мене.
Борисов: Така, възползваха.
Карбовски: Те не са толкова умни, че да ти организират това. Според мене беше друг, ама не мога да предположа. Както и да е.
Борисов: Вървеше много.
Карбовски: Все като не ги харесваше и тия пет неща, които зареждаме – лъгата, грин, дори ковид щяхме да намесим. Сега като не ги харесваш, защо си… не… защо като не ги харесваш и те са от 10-ти, непрекъснато си в коалиция с тях?
Борисов: Христо… Христо Иванов, после тези хора, които питат удобно ли е, те са малко… ти ги пош като патерица да останеш на власт. Според мен така ми се стори. Ти ги използваш според мене, защото… Да. Обаче много дълго време освен това…
Карбовски: Как ги използвахте?
Борисов: Като аз имах само външен министър.
Карбовски: А те имаха целия кабинет.
Борисов: В сглобка.
Карбовски: Да де, в сглобката. Мене ли ме използваха или аз тех?
Борисов: Питам те. Е, те… ние имахме само външен министър – Мария Габриел. Всичко друго беше техно.
Карбовски: Според мен ти успя да ги сготвиш и ги прегърна и тя ги задуши. Това е добре донякъде.
Борисов: Не.
Карбовски: Мене ми хареса.
Борисов: Абсолютно не си прав.
Карбовски: Добре.
Борисов: И ще кажа защо. Те ги удуши Пеевски.
Карбовски: Как?
Борисов: Хората приеха сглобката. Аз дадох много назад. Простих им арестите, за да има правителство, да има евроатлантическа общност, която безспорно сме. В последствие те решиха, че не е хубаво да съм сам. Те са пет-шест лидери.
Карбовски: И защо?
Борисов: Пет-шест лидери. Беше добре само с мене да се четат. Защо искаха Пеевски?
Карбовски: И тогава те поканиха Пеевски.
Борисов: Защо? Тогава вече стават две към едно.
Карбовски: Аха. Тебе и ДБ те борят и Бевски те борят, тебе и… аз съм така самичък.
Борисов: Тогава се събраха, ама всеки ден си шушукаха. Не казвам, че е за лошо. Иде да не говорим…
Карбовски: С Пеевски шушукаха?
Борисов: С Пеевски, с Пеевски шушукаха, да.
Карбовски: Ми ти после виждаш, те като кажат нещо срещу него, Делян излиза и им показва SMS-ите. Отстрани знаеш ли как изглеждаше? Моля те, нека да ти кажа. Отстрани изглеждаше – ти и Пеевски си шушукате, пък те се едва ли не се борят срещу вас. Те се опитваха…
Борисов: Много майсторски.
Карбовски: Затова и 2020 година, за да няма заглавие „Борисов обвини ДС“. Аз не обвинявам ДС като организация. Там имаше много кадърни хора да правят лошо.
Борисов: За ПП говорихме, да.
Карбовски: Да правят лошо, да.
Борисов: Но техните издънки, които сега управляват и София, и тия партии…
Карбовски: Какво?
Борисов: Те са зловредните. Нямат нищо общо с това, което говорят, че са пазени интересите на държавата тогава. Да, били са два блока, правени са.
Карбовски: Знаеш ли какво правиш ти в интервюта? Караш хората да се съгласяват за тебе. Аз съм съгласен за издънките на ДС и ППДБ, които управляват ужасно София, но не искам да ти кажем колко съм съгласен, защото ще ни се подиграят пак. Така че нека да сме на конфликт малко. Нека да има конфронтация.
Борисов: Аз да ви дам данните за афганистанците, че ги е обликувала през въздуха министър…
Карбовски: Ще ги пуснем, обещавам. Само да завършим с тия.
Борисов: Чакай, чакай, че ти понеже искаш много да изглежда… да изглеждам лошо…
Карбовски: Не искам да изглеждаш лошо. Има въпроси, на които не е отговорено и се удари на… Мисля, че се разбрахме, че е хубаво да бъде отговорено.
Борисов: А започна още 2016 година – 50 афганистанци доброволно, други 200 така, така.
Карбовски: Ама не, защото като говорят, трябва някак си да…
Борисов: Виж сега, останаха три въпроса от зрителите.
Карбовски: Моля.
Борисов: Да, давай да отговорим.
Карбовски: Не стана ясно – щом те са на ДС, имат лоши такива либерални ценности, защо пък играеш непрекъснато с тях? Заради властта, за да останеш на кораба, да яхнеш тигъра непрекъснато?
Борисов: Кой?
Карбовски: „Яхането на тигър“ го каза сестра ти в едно мое интервю. Каза, че ти обичаш да яхаш тигър и няма да слезеш от тигъра никога. Това мене ми хареса. Тогава беше преди 15…
Борисов: Смел съм, затова го правя.
Карбовски: Смел си.
Борисов: То е да яхнеш тигър, да.
Карбовски: Да. Въпросът е, че се съобразяваш с мишките според мен.
Борисов: Не. Не, пак не съм съгласен.
Карбовски: Добре.
Борисов: Не съм съгласен. Съществуването на една партия… Хората правят партия, за да искат да управляват, за да може това, което обещават на хората, да го изпълнят. А това става само ако влезеш в управление. Иначе може да си такъв, да си седиш отстрани, да си дрънкаш, да си критикуваш, за всичко да си против, но животът си продължава. Хората искат това да се случи. Много неща искат да се случат и затова целта на всяка партия би трябвало и трябва да бъде да влезе в управление. Дали е много голяма, дали е средна. Затова, ако не можеш да вземеш сам, както 2009 година бяхме толкова мощни, че всеки се съгласяваше с нас, след това се правят различни… лидират се процеси на коалиции, защото аз съм бил и с Волен Сидеров, и с Валери Симеонов, и с Каракачанов, и с Москов, и с Христо Иванов, с националисти и с либерали, с всякакви, защото в един момент, като минат изборите и похарчим 100 и кусур милиона за избори, е абсолютно глупаво за една държава да отива пак на избори.
Карбовски: И трябва да се направят някакъв опит, компромиси, за да се върви напред.
Борисов: Не. Това съм правил.
Карбовски: Понякога не ти е ли хрумвало да си починеш от властта, да си малко опозиция? Ти никога не си бил опозиция. Никога.
Борисов: Е, как да не съм бил?
Карбовски: Кога? За малко са там по едно време.
Борисов: Ми 20-та година ли? Кога беше? Няколко години бяхме опозиция, когато държавата затъна в хаос. Служебните правителства на Радев. Не помните ли? Бяхме.
Карбовски: Имам въпроси на зрителите. Моля те. Отклоняваме се много. Виж какво страшно заяждане има тука. Деница Човикова пита: „Борисов излиза на улицата да тръгне сред хората като нормален човек.“ Защо нормален – не знам. Николина Лозунова, Христина Колева, Йордан Динев: „Кое колко струва?“ питат. Смисъл – едно яйце колко струва, 10 яйца колко струват?
Борисов: Аз не знам какво значи да ходи като нормален човек.
Карбовски: Охраните. Заради охраните сигурно е намекът. А как от Банкя до София?
Борисов: Аз ходя с кола.
Карбовски: Да.
Борисов: Аз не ходя по улицата като тях. Не ходя на кафета. Не ходя да се разхождам в парка. А се прибирам вкъщи.
Карбовски: Мхм.
Борисов: Какво трябва да им кажа?
Карбовски: Не, не. По улицата. Защо някой път не се разходиш така?
Борисов: Защо не знам или не искам да знам цената на яйцето? Защото аз съм от село. Банкя село още си е, градче, и си имам един приятел, който си ми гледа кокошки. Ходим с децата, хвърляме… Ако искаш, мога да те заведа да ги видиш. Имаме и… имаме и палуни. Имаме и палуни, имаме и… А хляб не ям от поне 15 години.
Карбовски: Им кажи колко струва хляба.
Борисов: От 15 години аз…
Карбовски: Някой в семейството ти яде сега хляб?
Борисов: Сега… Добре. Мишел иска да каже: „Какво мислиш за Ботев, Левски и Георги Бенковски примерно?“ В смисъл, какво да кажа?
Карбовски: Ми не знам, имената им… В смисъл, какво са за тебе те? Не е показано въпроса.
Борисов: За всичките ще кажа на госпожата. Мишел може би не знае, че стават символи, стават наши апостоли. Прекланяме им се едва когато ги убият, едва когато българите ги предадат. И Левски, и Ботев… Не са спасили Левски, минал през цяла София. Ботев са го предали. Просто това е народопсихология. Треньорът Пенев, Бог да го прости, много близък приятел, никога не сме парадили, но идваше вечер в нас и ми разправя история за най-гениалните ни футболисти. Просто той е страшен разказвач. И аз съм го питал: „Абе, що се правиш на луд, като говориш пред журналистите – ония тримата, тея двамата, тея…“ И той така отговаряше: „За да работиш със звезди, трябва да им дадеш хлабина, в която да се чувстват като звезди.“ И ако някога пиша по докторската си тема материал, ще започна с… и към всички, които са се занимавали и се занимават с психоанализ, с психопортрети. Най-гениалното, което съм чул… Когато отива треньор на ЦСКА, те не си говорят помежду си. Карте звездите.
Карбовски: Да.
Борисов: Той ги събира и с най-добронамерен им казва: „Айде да започнем с нещо простичко.“
Карбовски: Хм.
Борисов: „Като вкара някой гол, другите да не му се сърдят.“ Значи не става въпрос да ги гонят, да се целуват, да се радват.
Карбовски: Поне да не се сърди.
Борисов: Кръбовски вкарал. „Не му ли се сърди, бе?“ Да, все пак дали за твоя отбор е така. Гениален.
Карбовски: Но кога почнаха да казват „гениалният стратег“?
Борисов: Когато почина.
Карбовски: Хм.
Борисов: И ще видиш, за всеки един е така. И Гунди приживе са го правили на какво ли не. Малтретиран, малтретиран, малтретиран. Прекрасен филм направих. Кога стана апостол?
Карбовски: Нещо…
Борисов: Кога почина. И смятам, че това е проблем в народопсихологията.
Карбовски: За мене да. Да. Но когато си политик, ние може да те критикуваме приживе, когато си жив, да си жив и здрав, нали. Така че ти позволяваш ли да те критикуват? Не си ли твърде автократичен?
Борисов: Не е вярно. Така лично. Виж какъв въпрос има тука: „Смятате ли, г-н Борисов, че днешното ръководство на ГЕРБ със Сачева, Митов и Биков, Ангелов и Рая Назарян е по-силно и по-добре организирано в сравнение с периода на Цветан Цветанов от така наречения автентичен ГЕРБ?“ Това тука е в кавички – „когато партията е печелила повече гласове, милиони там“. Между другото, искам да ти призная, че това е въпрос на Цветан Цветанов.
Карбовски: Виж, за разлика от него, аз имам принцип. Когато с един човек си бил близък или когато си бил женен и си се развел по една, втора, трета причина, това е работа между тея двама човека.
Борисов: Така е.
Карбовски: Не е красиво…
Борисов: Но въпросът е друг.
Карбовски: Каквото и да е сегашното…
Борисов: Освен това много добре разбрах въпроса и много ясно ще отговоря. 2009 година ГЕРБ нямаше.
Карбовски: Мхм.
Борисов: Аз се мъча в момента да си спомня от колко години не сме се виждали на живо с тебе или да сме се чували.
Карбовски: Ми според мене ме избягваше от десетина години.
Борисов: Повече. 15, мисля, че на някакво събитие бяхме…
Карбовски: На Варна бяхме, там с Милен Брабевски се видяхме последно.
Борисов: Не, ама тогава все пак си пишехме нещо, нали?
Карбовски: Много, много години.
Борисов: Да. Тогава ГЕРБ нямаше. Имаше партия ГЕРБ, но имаше един Бойко и каквото и да напише Холиста, ставаше депутат, ставаше министър, ставаше какъвто иска. Неестествено нещо. Аз съм благодарен на Господа, но това беше неестествено и ние сме си говорили с тебе.
Карбовски: Да.
Борисов: Обожествяване на човек приживе.
Карбовски: Тебе те о…
Борисов: Аз си бях едно селско момче.
Карбовски: Но беше и божество.
Борисов: Казвам колко… И тогава е било неправилно. Сиреч, госпожата, ако това е автентичният ГЕРБ, аз казвам, че тогава ГЕРБ не е имало. Сега има автентичен ГЕРБ, защото освен Бойко има още 20 души, 30 души, с кметовете – 100.
Карбовски: Структура има сега вече, така.
Борисов: Структури, хора, които по места са се доказали. Това е отговорът. Обаче има тука един лек нюанс. Хората, които… Много умно момче, примерно Тома Биков, а и Деница между другото, са казвали някоя грубичка дума за тебе преди време, пък после стават шефчета. Искаш ли да почнем тука да се рогаваме, за да стана шефче и аз в ГЕРБ? Има ли такъв подход?
Карбовски: Какво шефче е станал Тома Биков?
Борисов: Е, в смисъл – депутат е.
Карбовски: Е, депутат. Той е просто умно момче.
Борисов: Човек депутат от ГЕРБ е. Да, така е и аз го потвърждавам. Питай – нужно ли е някой да ти се сърди и да иска да те вкара в затвора, за да ти стане после приятел и ръководител на партия?
Карбовски: Е, то това се получава.
Борисов: Да, това се получава.
Карбовски: Според мен ти ги прегръщаш тези, които те ругаят. Може би аз не те ругая достатъчно в тоя смисъл, нали, за да ме прегърнеш и мен. Шегувам се.
Борисов: Разбирам иронията.
Карбовски: Да, шегувам се. Но не винаги това, което виждаш, това, което чуваш, тази особено сега огромна машина… И ще дам и пример за това, което се говори, не е така. Понеже говорихме за 2020 година, сега от пет-шест месеца, седем, един период… една… по същия начин. Да. Какво въпросче има? Има ли въпрос?
Карбовски: Не, не, слушам те, слушам те.
Борисов: Има една огромна машина, която предварително заложи мините, нали, малко като матрица да ти прочи…
Карбовски: Така.
Борисов: След седмите избори, публично съм го казал, колегите от Европа искаха за България да направят, дето се вика, жест. Този жест беше договорен ей тука, на „Хилтън“, по време на Европейския съвет.
Карбовски: Какъв жест?
Борисов: За Шенген, еврозоната и отпадане на мониторинг механизъм. Беше ми обещано за всичко, което съм направил – за Балканите, за отношенията с Турция, с арабския свят и така нататък. Обещано. И тази година беше отворен прозорец. Правителство ми трябваше на всяка цена. За тебе това е за властта, а за мене…
Карбовски: Разбирам го това. Разбирам го.
Борисов: Надявам се да се разбира.
Карбовски: Стратегически така е било.
Борисов: А стратегически, ако си спомняш, първо се събрахме и направих компромис с ИТН. Те преди да дойдат при мене казаха: „Без Борисов премиер сме готови с ГЕРБ.“ Дойдоха по същия начин и БСП. Направихме трите партии малцинство. Поканихме ДПС. Те дойдоха…
Карбовски: Отстъпи.
Борисов: Отстъпих тогава. Отстъпих. Всичко направих. За разлика от това, което говориш, че се самопохвалвам. Отстъпих, направихме правителство. После машината дръпна ДПС, или матрицата да я наречем, изведнъж по средата с подаден конвергентен доклад, което означава, че сме се заявили пред Брюксел, че сме готови. Без правителство това нямаше да се случи и ПП и ДБ го знаеха прекрасно. Какво направих тогава аз? Отидох, снимах се с Пеевски. Той ми даде подкрепа за това. Влязохме в Шенген, влязохме в еврозоната, отпадна мониторинговият механизъм, който е от 27 години.
Карбовски: Но сега береш негативи.
Борисов: Така. Също. Така. Поемам си негативите. Благодаря му за подкрепата. Въпреки ПП и ДБ сме на тези три места. Тогава обаче машината… Много е важно, защото ще ме питаш после, сигурен съм, накрая.
Карбовски: Матрицата коя е? Не си ли ти матрицата?
Борисов: Не, матрицата е около Борисов. Ти си от 15–20 години на власт. Ти си матрицата. Как е възможно да е матрицата? Все едно някой друг те ръководи системата. Ти я ръководиш.
Борисов: Чакай да си отметна… скромен.
Карбовски: Да, да, да — си отметна въпроса, за да не си го забравя. За матрица.
Борисов: Ахмет Доган дойде веднъж на „Секвоя“ и каза: „Ние, лично — вика — аз съм казал на Станишев, когато беше кмет. Жив и здрав е, надявам се, че ще го потвърди, ако го питате. Му казвах: ‘Не се занимавай с това кметче. То е само едно кметче. Ти си премиер.’“
Карбовски: Мхм.
Борисов: Само че Станишев, който уважавам истински, искаше да се бие на моя терен и почнаха да пускат едни клипове — борци се бият, боксьори се бият — и той все ме побеждава. Дойде точно в моето наказателно поле, където съм най-силен. Загуби. Тогава Доган казваше: „В един момент ние — матрицата, каквото и да значи това — мислехме, че ти просто ще дойдеш на масата при нас.“
Карбовски: Мхм.
Борисов: „Абе — вика — ти дойде, разбута всичките и си остана сам на масата. Разби матрицата и създаде нова матрица — твоя си.“
Карбовски: И създадох нова матрица.
Борисов: Добре. Европа, Америка, строителство, възход — и всички показатели на държавата са нагоре.
Карбовски: Хм.
Борисов: Разбира се, че може да бъде по-добре. Разбира се, че… Какво направи матрицата? Искам да се върна на това, което започнах преди малко. Когато вече влязохме в този филм, вече в управление, и за да изпълним всичките тия неща, тази матрица започна да пуска през всичките си медии — не ги обвинявам, но вие ги знаете прекрасно и вие спорите с много от тях — как Борисов е зависим от Пеевски. Как ДПС „ново начало“ завладява ГЕРБ. Аз в началото дори се усмихвах на такива неща, но не знаех колко дълбоко това е проникнало.
Карбовски: Къде? В ГЕРБ?
Борисов: И в обществото.
Карбовски: В медиите?
Борисов: И в медиите.
Карбовски: А в ГЕРБ дето се започ…
Борисов: Изведнъж се започна с „Борисов–Пеевски, Борисов–Пеевски, Борисов–Пеевски“. Викам: „В края на краищата аз съм Борисов Слави Зафиров. Аз съм Борисов Слави Зафиров.“ Той се добави преди малко — каза, че ти помага. Добавя. Окей. „Борисов, Слави Зафиров, Пеевски.“ Окей. Това е правилното изказване, нали така?
Карбовски: А не ония двамата. Има слухове, че той става все по-силен и заради това много хора са притеснени.
Борисов: Как става все по-силен? Ето това исках да ти кажа. Цялата тая машина с цялата си пропаганда надува един огромен балон.
Карбовски: Чия е машината? Явно не е на Пеевски. Или е на Пеевски машината?
Борисов: Всяка… Не вярвам да е на Пеевски, защото… откъде да знам? Но дали е около Радев, хората на Черепа, на Костите, на Мозъка… откъде го знам?
Карбовски: Защо пропусна Прокопиев? Те също пишат много такива.
Борисов: Окей, може и той да е. Аз, когато не знам и не мога да го идентифицирам, да го посоча — затова говоря по-обло. Но това е фактът. Изведнъж всички сутрешни блокове — всичко: „Пеевски, Пеевски, Пеевски“. Излиза Диана Дамянова: „Той е смел, той е силен, той е еди-какъв…“ Нещо страшно. Изведнъж — човекът чудо. И в един момент компромисите, които правихме, започнаха да се обръщат срещу мене.
Карбовски: Така е. Защо?
Борисов: И това е обяснението. Има обяснение, че това нещо — Пеевски те държи с нещо. Такова обяснение има.
Карбовски: Това са изгодни… Много си благ към Пеевски. Много си благ.
Борисов: Кое да… А ти обикновено си автократичен, авторитарен. Разправяш се така с Пеевски. Обаче…
Карбовски: А ти с него какво направи? В смисъл — кое е… кое съм… знаеш ли какво направи с Пеевски? Променихте конституцията. Имаше ли нужда от това?
Борисов: Ама промениха я Христо Иванов и Пеевски.
Карбовски: Ама без тебе и Пеевски това нямаше да стане.
Борисов: Не, без мене нямаше да стане. Само че тука въпросът и упрекът твоя е точно толкова верен, колкото и казваш критиката. И аз съм абсолютно съгласен с твоите критики.
Карбовски: Какво?
Борисов: Защото моите юристи тогава — на Радо Чолаков, аз и публично се извиних — дойдоха и казаха: „Шефе, това, което правим, е страшна глупост.“
Карбовски: Да. И защо го направихте? Защото си зависим от Пеевски. Има такава логика.
Борисов: Не. Христо Иванов го питайте. Аз го уважавам. Ама той не е толкова силен, че да те притисне да промениш конституцията.
Карбовски: Христо Иванов?
Борисов: Напротив.
Карбовски: Какъв „идея Христова“?
Борисов: Този площад, който се напълни сега на протестите, се дирижира от тези хора. Не се дирижира от друг.
Карбовски: Така е.
Борисов: И това е техният морфин, тяхната…
Карбовски: А това твой страх ли е? Страх ли те е от протеста, от хората?
Борисов: Аз не обичам протести.
Карбовски: Да, знам това.
Борисов: Ако мога да направя така, че да няма — да угодя, да се съглася — винаги ще го направя. Една държава… при Тръмп е обратното. Колкото повече му протестират, по-силен става. При Макрон е същото — жълтите жилетки три години ги млатят, на него не му пречи. Аз съм такъв човек. Аз не обичам българи да се псуват, да се бият, да се карат. Не го обичам. Нали говориха, че без Пеевски да ми разреши, няма да падне правителството. Говорихте ли го вие?
Карбовски: Да.
Борисов: Е, падна ли?
Карбовски: Не ми… сигурно ти е разрешил. Има и такава логика.
Борисов: Аха.
Карбовски: Сега защо се ядосваш на тия неща? Има и друга логика. Защо? Вие умишлено създадохте една фуния, в която ГЕРБ да попадне.
Борисов: Свърших си работата — съборих кабинета. Аз и сега имам…
Карбовски: Малък символ. Той е в кабинета на Тодор Живков. Ти не си. Защо?
Борисов: Ама никой не знае кой на кой кабинет е бил там.
Карбовски: Точно. Знае се. Как да не е? Живков е 202-ри.
Борисов: Айде върни назад и ще видиш Бареков, че пише, че аз съм в кабинета на Тодор.
Карбовски: Имаше това нещо, ама Бареков той си го…
Борисов: Имаше, да.
Карбовски: Евски беше…
Борисов: Аз никога не съм ходил там, за да знам какъв му е кабинетът и на кой е. Но аз пък мога да твърдя, че на Асен Василев е на Дража Вълчева. Или на Добри Джуров е. Мирчев е при Добри Джуров.
Карбовски: Много е добър цар.
Борисов: Или при Терзиев.
Карбовски: Добре.
Борисов: От тая сграда…
Карбовски: Ама не, момент. Символиката — Живков, Пеевски в един кабинет, а не ти — какво означава? Това е въпросът. Не, не минавай на Дража Вълчева и на Асен.
Борисов: Може и при Цола Драгойчева да са стояли. Може и при Велко Палин.
Карбовски: Всяка една стая…
Борисов: Всяка една стая там има такъв символ на някой, който е бил по време на комунистическия режим.
Карбовски: В твоята стая кой е бил?
Борисов: В моята… не знам кой е бил.
Карбовски: Кой е имал?
Борисов: Не съм се интересувал. Също не знам кой номер е твоята стая в партийния дом. Тя е една стая. Само че когато правихме при сглобката разпределението… слушаш ли?
Карбовски: Слушам те.
Борисов: Извинявам се. При сглобката Пеевски получи тия стаи.
Карбовски: Мхм. От кого да се знае?
Борисов: Аз никога не съм участвал, не съм ходил, не съм се интересувал кой къде ще е. Това, което ние сме си защитили, е: като се започне от първата стая, след това втората, където е балконът, където пушачите — не трябва да го казвам, ама се крият да пушат — след това е голямата стая, където седят депутатите нашите. След това са секретарките, след това е стаята, където се прави сутрин председателският съвет, залата — и идва моята стая. Просто този квадрат или прав ъгъл е затворен и това са нашите помещения.
Карбовски: Обичаш да направя?
Борисов: Ами не знам какво да направиш ти сега. Сега все едно нямаш… така да си ги отстраняваш от себе си. А пък вие играхте заедно и затова е въпросът.
Карбовски: Играехте и с едните, и с вторите, и с третите. Аз съм играл с всичките заедно.
Борисов: Вярно е. И това между другото — с всичките. Защото една партия, за да се… това, което обещаваме и сега на хората, трябва да можем да управляваме, да сме в управление, да може да го отстояваме.
Карбовски: Да де, ама вместо да управлявате, сменяте конституцията, опитвате се Радев да го изблъскате, да не може да се кандидатира. Имаше и такива идеи от твоя шеф, от твоя съюзник СДС. Някакви глупости.
Борисов: Глупости. Глупости.
Карбовски: Така.
Борисов: Пълни глупости. А тръгването в тая част на конституцията да се промени беше точно тази правилна, защото две години и половина Радев беше абсолютен монарх в България. Сам си назначава премиер, сам си назначава служби, сам си назначава абсолютно всичко — без действащ парламент. Едноличен господар. Аз знам кое… Сега е новото… кое подобряваш в промените в конституцията?
Карбовски: Една част.
Борисов: Да.
Карбовски: Да.
Борисов: И тука грешката е, че сглобката се разпадна. Ако беше продължила, тя щеше да върви и към Висш съдебен съвет, към всичко останало. Но в един момент тези момчета прецениха, че могат да ме изиграят при сглобката, при ротацията, така че освен премиера Мария Габриел нищо друго няма да сменяме.
Карбовски: Хм.
Борисов: Те всъщност реално пак си оставаха на власт. Аз се съгласих. Надявам се Асен Василев… листа не го е унищожил. И на листа му задрасках тези няколко имена. Написах неговите, дадох и казах: „Дай да не чупим държавата сега.“
Карбовски: Асен Василев — какви отношения с Пеевски? Разбират ли се добре?
Борисов: Много добре се разбират. Много се… много се погаждат.
Карбовски: Да.
Борисов: Особено с Данчо Цонев са…
Карбовски: Какво значи това?
Борисов: Ми погаждат се.
Карбовски: Добри приятели са?
Борисов: Да.
Карбовски: Аз си спомням — Теменужка като ме пита: „Да ходя ли? Викат ме и мене Асен Василев на банкет.“ Вика: „Ти недей, ама Данчо Цонев ще ходи.“ Викам: „Той нека ходи. Те са си близки.“
ЧАСТТА ЗА ЕВРОТО И РЕФЕРЕНДУМА
Карбовски: Янка Петрова и Алберт Иванов питат каква оценка ще получи Борисов от историята. И за да не влезем в света… тука също имам критика. Защо не подкрепи поне на думи референдума за еврото? Мога да приема, че си автократ, но ти си популист.
Карбовски: Популист. Тука не влагам негативна конотация. Можеше да кажеш, че е хубаво да бъде питан народът за еврото, а ти нищо не каза. Не съм чул. За еврото можеше да кажеш: „Да, не е лошо да питаме народа за еврото.“ Това беше шанс да останеш така в историята с етикета „народен политик“.
Борисов: Аз съм си народен политик. Никой… Еврото имаше доста съпротива. Смачкахте всички референдуми. Това демократично ли беше?
Борисов: Първо — има международен подписан договор за Европейския съюз. В него ясно пише, че България се задължава да влезе в еврото. „Възраждане“ какво казваха? „Ние сме за еврото, ама не сега.“
Карбовски: Ама 2034-та година.
Борисов: Ми не сега. Да. Само че аз казах: „Като ще е гарга — да е рошава.“ Сега… не е най-добрият момент.
Карбовски: А кой е най-добрият момент?
Борисов: Ами преди може би по-добър беше. А може би е хубаво да чакаме Европа да си… Малко 2020 година беше идеалният момент. И ние тогава ви вкарахме в Европейския банков съюз, в чакалнята на еврозоната — и тогава беше. Само че Костадинов два пъти го пита Румен Радев: „Вие за еврото ли сте?“ Вие чухте ли отговор? Два пъти го пита — той е против еврото по принцип.
Карбовски: Кой?
Борисов: Костадинов е против. А Радев?
Карбовски: Да. Кой го пита Радев? Вие чухте ли отговора?
Карбовски: Ама същото се отнася и към тебе.
Борисов: Аз съм за еврото.
Карбовски: Ти си за еврото.
Борисов: Не, аз съм… А не можеше ли да… Ама и аз съм за еврото, но трябваше да ни питате.
Карбовски: Еми питахме ви.
Борисов: Не.
Карбовски: Как да не сме ви питали?
Борисов: Когато сме се присъединявали, когато парламентът е одобрявал всичко това — ние сме ви питали. Освен това, когато има риск това да рухне… Европейският съюз, еврото… Има ли риск това да рухне и да останем в историята като камилчетата, които са излъгани на 9 септември да си купуват фабрика? Това е теза на Костадинов, между другото. Ето.
Карбовски: А има ли риск това сега?
Борисов: Да. Инфлацията, която ни тормози в момента, бързата смяна… Затова те питат и хората колко струва яйце, защото всичко гръмна. А твоите хора — не знам са тия хора. Всичко има таван, който в момента… евроцент, евро… Просто аз знам колко струва, но може да сгреша с 0,2 евроцента — те да го кажат.
Карбовски: Не, не, не. Влез в един магазин да видиш, че всичко е станало двойно. Сега няма какво да се лъжем.
Борисов: Как ще е двойно?
Карбовски: Е, двойно е. Това беше в лева, сега в момента е в евро. Леко се избутват и след 30 и няколко дена няма да има дори левчетата да ги пише и всички ще забравим колко е струвало. Недей така. Много е скъпо това. Разбира се, си е нашата спекла. Не си виновен ти, не те обвинявам, но прибързано според мене. Но ти…
Борисов: Не точно на място.
Карбовски: Защо отказа референдум? Можеше поне да кажеш: „Прибързано е, ама не е лошо.“ Ама тогава — вижте — по всяка тема може да кажем да го правим с референдум. Тогава що правим избори? Що хората гласуват за партии? Що тия партии…
Карбовски: Ами има такива примери. Швейцария — доста теми с референдум.
Борисов: Да, ама Швейцария… И на Шумахер, Бог да го прости, му отказаха къща да си вземе, защото е много публичен и ще им шуми там, нали.
Карбовски: С какво ще останеш в историята? Иванов и Петрова питат, както и Янка и Алберт.
Бойко Борисов: Докато съм жив, ще се говори лошо. Това е народна психология. След това ще се сетят и за мигрантите, и за всичко, което през годините сме направили. Но за съжаление, тогава ще е по-късно.
Карбовски: Добре, има такъв въпрос, по който повече време ни „тричат“. От какво се страхува Борисов? Страх ли те е например от „Магнитски“? Притеснява ли те за какво може да е? Питам, защото хората казват: „Той затова е такъв малко...“.
Бойко Борисов: Просто това е въпрос, на който ако тръгна да отговарям... толкова е нелеп, че все едно се обяснявам.
Карбовски: Може ли да не отговаряш? Добре. Аз не знам друг българин да е ходил толкова пъти на камината в Белия дом, във всичките институции, да е получил най-големите награди...
Бойко Борисов: То също може да е от страх. Може точно затова да отиваш там – за да преговаряш, за да не те вкарат.
Карбовски: Защо не отиде Радев девет години?
Бойко Борисов: Не знам.
Карбовски: Защо не отиде друг?
Бойко Борисов: Може би не е търсил. Може би няма контакт. Значи, целият свят ходи там, всички са зависими и се плашат от „Магнитски“, само нашият президент е безстрашен. Окей, така ще изиграете и на него лоша шега. Когато помпаш нещо умишлено, става това, което стана сега с Пеевски и с целия ни кабинет. Сега помпате Радев. Това е лошо за него. Дано има ум да го разбере. На мен са ми го казвали през 2009 година умни хора тогава, стари журналисти: „Не се хващай да те помпат. Ще надуят балона и след това същите тези ще го спукат и ще гръмнеш.“
Карбовски: Е, този балон не се спука.
Бойко Борисов: Само защото бях достатъчно земен и умен. Стоях на земята и не се отделих от Банкя, затова не ми се спука балонът. А тези се отлепят много бързо.
Карбовски: Как успяваш непрекъснато да си „яхнал тигъра“? Нещо правиш – в комуникациите виждам, че няма как човек да те победи.
Бойко Борисов: Не, не е така. Аз никога не съм бил в непрекъсната власт.
Карбовски: Ама не, това са много години. Ти не разбираш ли, че може би си омръзнал на някои хора?
АНОНС ЗА СЛЕДВАЩА ЧАСТ
Бойко Борисов: По-зле са от мен. Съгласен съм, обаче са по-зле. Те са далеч от мен.
Карбовски: Наистина ли смяташ, че си направил най-много километри магистрали? Имаш ли я тази статистика? Ти си на власт от...
Бойко Борисов: За 1300 години аз съм направил най-много магистрали. Е, Хан Аспарух нямаше валяци, разбираш ли?
Карбовски: Така. Кой е „слонът в стаята“? Има „слон в стаята“, кой е той?
Бойко Борисов: Аз?
Карбовски: Не си ти. Гледам те, и ти не си много слаб, но не става дума за дебелина. „Слонът в стаята“ е метафора за Радев.
Бойко Борисов: Това е спортна злоба, да го наречем. Когато се занимаваш с нещо, трябва да го правиш така, че да си шампион, да си пръв, да е със сърце и душа.
Карбовски: Трябва ли да биеш дузпите три пъти, за да вкараш?
Бойко Борисов: Ако трябва и четири пъти ще се бият, но трябва да се вкара. По правилата – европейските правила. Виж дори и това..