Ако искате да разберете как е тръгнал социализмът в Троян и как една попова лъжичка може да обясни великия социализъм, четете Иван Хаджийски.

Четете Иван Хаджийски и си мислете къде сме ние сега, в какво сме се превърнали и в какво искат да ни превърнат хубавците иванхаджийковчта.

Нищо не е останало от ония времена. Иван Хаджийски е велика, но тъжна и изгубена история.

И все пак, ако искате да се опрете на нещо, четете Иван Хаджийски.

А ако сте решили да ставате вегетарианци, чуйте какво се е случило по тоя повод с Иван Хаджийски.

Прибрал се Иван Хаджийски от София като студент по философия и седнали да обядват. Майка му била наготвила гювеч с мръвки.

–Аз съм вегетарианец – казал Иван Хаджийски – и не ям месо.

И в този сюблимен момент бащата на Иван Хаджийски му зашлевил такъв шамар, че главата му се отнесла встрани.

–Да се блъскам аз цяла седмица, да превивам гръб, та да те срещнем с месо, а ти да плюеш на труда ми, на еснафлъка ми. На това ли ви учат в София?

И дотук с вегетарианството на Иван Хаджийски.

Четете Иван Хаджийски, за да разберете колко никакви ги няма днешните му следовници и какви духовни вегетарианци, вегани и тарикати са станали.

Или пък слушайте Джон Ленън – на него може да му се вярва също. И на Борис Машалов може да се вярва, и на Захари Стоянов донякъде, и на Антон Страшимиров донякъде.

На мен също понякога може да ми се вярва, но много умерено и внимателно.

Николай Милчев