От някоя тъжна страна ли пристигаш?

Сред мъх и мъгла ли си тихо пътувала?

Очите си тъмни не спираш да взираш.

Очите ти болни - те дълго тъгували.

Ръцете ти бледи - те дълго се лутали

и често до кръв се преплитали в здрача.

Коя си ти всъщност? Какво се е случило?

Защо не опиташ за миг да поплачеш?

Не знаеш. Не можеш. Не искаш водачи.

И никога дума не си проговаряла.

Самотно се взираш и крачиш, обаче

човек подлудява от съзерцание.

Какво ми остава. Ще седна до тебе.

Ще млъкна завинаги. Кротки и схлупени,

ще бдим под червеното гърло на залеза,

дордето главата ти падне във скута ми.

Балчо БАЛЧЕВ