Когато Любовта ви позове,
последвайте я, макар пътеките й
 да са стръмни и сурови.

И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се,
макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.

И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й
да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както
е ластарът на лозницата, така е и резитба.

Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки,
затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените
ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.

И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието
пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на
сърцето си и в познанието си да станете частица
от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта
и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете
голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят,
който не познава сезони
и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете,
но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого
освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце",
а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото
любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

      Любовта
няма друго желание, освен
     да се изпълни.

Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката
си песен на нощта;*
да познаете болката на твърде много нежност;*
да бъдете ранени от собственотото си разбиране за любовта;*
и да кървите драговолно, с радост;*
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате
дарения ви нов ден любов;*
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;*
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;*
и да си лягате с молитва за любимото ви същество
и с благодарствен химн на устните си."

Из "Пророкът" на
Джубран Халил Джубран