Лудостта не е вятърна мелница.
Лудостта е хартиена броня.
Дон Кихоте, самотен невернико,
оседлай своя спомен за коня.
Препусни през далечни полета,
през рисувани слънчеви зими.
Облечи в девет кожи поета,
който знае, че твойта любима
е сънувана бяла надежда-
тъжна дама по пътя ти звезден.
И е образ в крайъгълен камък...

Ти и Тя...И Сервантес последно.

Щото, нали... пак коня...

Катя Маринова - рожденичката днес!