Има какви ли не в държавата ни. Някои дори се водят за историци. В началото на седмицата, например, по БНТ 1 спретнаха нещо като кръгла маса за Балканската война. Имаше силни и задълбочени изказвания, до момента, в който една дама, тоже историк, каза, че е хубаво държавите на Балканския полуостров да се съберат и да честват заедно Балканската война.
В началото помислих, че жената прави неволна смислова грешка, ала тя упорито повтори идеята си. Какво излиза - събираме се с жителите на Одрин, например, и правим..
Какво всъщност можем да направим? Тогава, в Балканската война, България се бие срещу Турция, за да осъществи националните си идеали. Войната си е война - хиляди убити, глад, студ, холера, но идеята да видят освободени братята си тласка българите напред. И още по-напред.
И още повече жертви, студ, холера.
И сега, сто години по-късно, какво - обща трапеза или конференцийки.
Поне да не се гаврим с прадедите си, щом не ставаме за нищо.