Претенциите на Главно Мюфтийство за собствеността на Безистена са неоснователни и в това никой не трябва да се съмнява. Убеден съм в обективността на Ямболски окръжен съд, но ме притеснява продължителното мълчание и пасивност на всички отговорни институции за изясняването на проблема.
    Затова в края на миналата седмица се включих в сформирания Граждански Инициативен комитет за спасението на Безистена, заедно с още няколко патриоти и общественици в града. Окуражи ме идеята, че гражданското общество има активна позиция и е готово да защити една културна ценност за града. В последствие се разочаровах от организацията на тази, иначе, благородна инициатива. Въпреки това, продължавам да търся съмишленици и да правя собствени проучвания по въпроса, защото не мога да си представя друго развитие на този проблем.
    Напрежението в града постепенно ескалира след като   в Окръжен съд –Ямбол постъпи молбата от адвокат на Главното Мюфтийство с официален „иск за възстановяване собствеността” на сградата на Безистена. От съда се иска да признае, че мюфтийството е собственик на 960 идеални части от общо 13 969 кв. м. от площад „Освобождение” заедно с построената в този имот сграда –паметник на културата с площ 960 кв.м. с два етажа. Претенцията се основава на несъществени доказателства от 1845 г, каквито са кореспонденциите за събиране на наеми за попълване на хазната на Османската империя и сведения на летописци и пътешественици от същия период.
    По- късно стана ясно, че всъщност Мюфтийството се отказва от претенциите си за площта под и около Безистена, но искът за сградата остава.
     Ясно е, че претенциите на Мюсюлманското вероизповедание не се основават върху  акт за собственост и няма реални доказателства за съществуването му.  Документ за неплатени данъци по време на Османската империя не е основание за собственост. Освен това разбрах, че  през 1998/ 1999 г. Ямболският окръжен съд вече се е произнесъл по друг повод. Тогава на основание на Закона „Лучников”, няколко наематели на търговски обекти в сградата на Безистена са поискали да закупят преференциално тези обекти. ЯОС не е уважил молбите им с мотив, че Безистенът е паметник на културата от местно и национално значение. Дори само този факт е достатъчен, за да се прекрати този казус.
   Междувременно, заедно с бившия Областен управител на Ямбол, адв.Минчо Спасов, подготвихме молба до настояшия областен управител да ни предостави копие от заповедта, с която през 2002 г. е предадена сградата на Безистена на община Ямбол. Тази заповед със сигурност се е базирала на налични документи за собственост на този обект.
   Мисля, че на този етап Ямболският окръжен съд и юристите на общината трябва по най-бързия начин да изяснят този казус, тъй като напрежението в града е голямо, а никой няма полза от това.