Представяме ви резюме на видеото "На гости на Тунджа - Маломир", посветено на едно от китните села в община Тунджа – Маломир, известно в миналото и като Карабча. Този епизод е част от поредица, която цели да запознае зрителите с историята, културния живот, известните личности и съвременните предизвикателства на 44-те села в общината [00:23].

Историческо Наследство и Съвременно Лице

Село Маломир е родно място и последно пристанище на един от най-известните ямболски хайдути и войводи – Дядо Жельо Войвода [02:13]. Той е оставил дълбоки следи в историята на освободителните борби. Актьорът Кольо Пехливанов допълва, че Дядо Жельо е бил приятел с Христо Ботев и Стефан Караджа, а знаменосец в четата му е бил Васил Левски. Оригиналното знаме на войводата се пази в Националния исторически музей в София [34:07].

Днес Маломир е дом на около 500 души, като кметът Иван Иванов отбелязва, че селото привлича и много чужденци, включително англичани, които избират района за свое място за живеене [02:46]. Сред последните подобрения в селото са ремонтът на площада, частична подмяна на водопровода и асфалтиране на улица "Марица" [06:56].

Духовност и Паметници на Вярата

В селото се намира храмът "Свето Успение Богородично", който през 2023 г. навърши 160 години [03:33]. Той е средище на духовен живот, като всяка събота и неделя кипи живот, а на храмовия празник, 15 август, ежегодно се коли курбан за здраве [03:44]. Църквата е била основно ремонтирана преди години благодарение на дарения, като основната част от средствата е предоставена от бизнесмена Кольо Колев, родом от селото [30:56].

Село на Шампиони: Музеят на Борбата

Маломир е известен като люпилня на изявени спортисти, предимно борци. През 2018 г. в селото е открит Музей на борбата, реализиран със спонсорството на Волен Сидеров и открит от многократния вицеолимпийски шампион Александър Томов [04:10].

Сред видните личности, родени в Маломир, са:

• Тодор Гълбов – треньор по свободна борба, помощник-треньор на националния отбор [05:09].

• Байю Баев – четирикратен европейски шампион по свободна борба [05:24].

• Демир Демирев – борец и първи треньор на петкратната световна шампионка Станка Златева [05:27].

• Марчо Марков – седемкратен бронзов медалист на световни първенства за ветерани [05:40].

В музея са изложени снимки, медали и грамоти на множество изявени състезатели, включително Светослав Димитров и жените борци Пепа Демирева и Пепа Вълчева [08:47].

Културен Живот и Традиции

Народно читалище "Просвета 1920" е културният пазител на Маломир [01:09]. Читалището е създадено през 1920 г., а сегашната сграда е открита през 1962 г. [12:11].

• Активни състави: Към читалището действат певческа група "Карабчанка" (съществуваща над 50 години) и кукерска група от 20 души [13:12].

• "Карабчанка" има множество награди, като участниците споделят, че пеенето е техният живот и почивка [15:55]. Най-възрастната участничка, Радка Маринкова, пее във групата от 30 години [41:41].

• Автентични носии: Ръководителят на групата описва автентичните местни носии, наречени чукмани, които са ръчно украсени с "гази" и "сирми" [17:39].

• Кукерски маски: Маските са уникални за района, ушити от кожа, с огледала и цветя, изработени предимно от Красимир Трънков [20:07].

Пенсионерският клуб "Карабчак" е създаден през 2006 г. и организира богата дейност, като отбелязване на Бабин ден, Трифон Зарезан, всички национални празници, рождени дни и срещи с други клубове [21:13]. Посланието на клуба към младите е да се върнат, да останат, да спазват традициите и да продължат българския дух [25:06].

Личностни Истории и Паметта на Миналото

Актьорът Кольо Пехливанов разказва за славното минало на Маломир, когато селото е наброявало 3500-4000 души, имало е голямо училище (с три паралелки шести клас), духова музика, аптека, здравна служба, множество магазини, два ресторанта и две фурни [26:22]. Той споделя, че е автор на две книги, като втората му книга, "Чуй сърцето", е озаглавена с подзаглавие "Карабчански разкази", по старото име на селото. На кюрдски, думата "карабча" (с "б") означава "разбойник" [33:14].