Един разговор за професионализма, добротата и способността да откриваш магията в делника

Срещаме се с едно от най-разпознаваемите лица на телевизия „Диана“, за да разберем как се съчетават отговорността на репортера с енергията на аниматора. Елица Хаджиколева ни разказва за своята детска мечта – да води новини, за предизвикателствата пред камерата и за радостта от това да създаваш празник за най-малките. В това откровено интервю търсим отговорите на въпроса как се улавя пулсът на един град и защо е важно всеки ден да се състезаваме само със себе си

Михаела Колева: Здравейте, уважаеми зрители! Вие сте с подкаста на телевизия „Диана“. Аз съм Михаела Колева. Вече официално снимаме през месец юни, а динамичният и емоционален месец май остава зад гърба ни. Той беше посветен на добрите практики в образованието и на активните деца, които не спират да вярват в по-доброто утре. Проведохме невероятни срещи, но е време да обърнем нова страница. През целия месец юни нашият фокус ще бъде изцяло върху културните прояви, духа на града ни и хората с амбиции, които са активни и променят средата около себе си. Намираме се именно в седмицата, в която Ямбол отбелязва два от най-големите си празника – Деня на детето на 1 юни и официалния празник на нашия град. Макар те вече да отминаха, ние ще посветим днешното издание точно на това: да направим равносметка и да ви разкажем как минаха тези вълнуващи прояви през погледа на един изключително ценен за мен човек. Тя е репортер с дългогодишен опит, който всеки ден улавя истинския пулс на града ни. Тя притежава уникалния дар да съчетава сериозната, отговорна журналистика с една невероятна, чиста и заразителна енергия, с която превръща света на децата във вълшебство като аниматор. Изключително щастлива съм, че тя е моя колежка тук, в телевизия „Диана“, защото от нея може да се научи много – както за професионализма на екрана, така и за добротата извън него. С огромно удоволствие и вълнение казвам „Добре дошла“ в студиото на прекрасната Елица Хаджиколева.

Елица Хаджиколева: Здравей и добре заварила в студиото! Изключително ми е приятно, че сме заедно тук.

Михаела Колева: Ели, обикновено ти държиш микрофона и задаваш въпросите на хората, но днес с удоволствие те поставям на „горещия стол“. Нека погледнем към началото. Какво всъщност си учила и каква беше детската ти мечта?

Елица Хаджиколева: Ами, началото мога да кажа, че още от три-четиригодишна възраст, когато аз действително играех на кукли, влизах в нещо като кутията на куклата – доста голяма – и се правех, че водя новини. Казвах: „Добър вечер, уважаеми зрители! Вие сте с новинарската емисия“. И въобще не съм предполагала, три-четиригодишна, че това всъщност ще се случи реално, а в по-късен етап действително ще водя новини. Това ми беше детската мечта, съвсем спонтанна. А учила съм в ПГ „Васил Левски“ в литературна паралелка с разширено изучаване на английски и история. Винаги съм участвала още от първи клас, пиша стихове даже от шестгодишна и съм участвала в конкурси, като съм печелила първа или втора награда при неприсъдена първа специална, и така – на много конкурси, в които съм участвала, аз съм печелила със своята поезия. А след което отидох в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, където записах естествено българска филология, понеже, както обичам да се шегувам, математиката не ме обича. Аз предпочитам български език и литература, а и съответно стиховете ми сочат това. След което започнаха другите ми вече реално бъдещите ми творчески планове тогава.

Михаела Колева: Сега факт. А кое е онова нещо от твоето лично детство, което е оформило характера ти и те е направило толкова всеотдаен и неуморим човек днес?

Елица Хаджиколева: Не мога да кажа нещо конкретно от моето детство, мога да кажа всъщност, че винаги съм била изпълнителна, стриктна – обещая ли нещо, гледам да го спазя, поемайки ангажимент, като съответно искам и хората срещу мен да се държат по този начин.

Михаела Колева: Ти си една от най-разпознаваемите и емблематични лица на телевизия „Диана“. Как се промени Ямбол през твоя репортерски обектив през годините?

Елица Хаджиколева: Ами всъщност, откакто съм репортер – последните години, те са няколко, не са толкова много – аз реално отразявам областта, но по-силно община Стралджа и Елхово, не само Ямбол. А как се е променил Ямбол? Ямбол го виждам красив, все по-красив, все по-богат на хора, на събития и на хубави моменти и преживявания.

Михаела Колева: Да си журналист означава да си изключително близо до хората. Какво е усещането гражданите на Ямбол да те спират по улиците, да ти се доверяват и да припознават твоя глас?

Елица Хаджиколева: Точно. Да ме спират по улиците – не, но действително ме разпознават, защото новинарската емисия в телевизия „Диана“ водя от 19-годишна. Това е период – повече от 10, 12 до 15 години може би вече. Така че действително хората ме познават, което е приятно.

Михаела Колева: Измина празничната седмица за Ямбол. Ако трябваше да направиш кратък едноминутен репортаж, който да запечата духа на града ни точно в този момент, кои ще са първите три думи в него?

Елица Хаджиколева: Ами може да бъде: „Ямбол е градът“, колкото и да звучи така познато от другаде, или „Ямбол е богат“.

Михаела Колева: А има ли място в Ямбол, което обожаваш да снимаш и което ти носи специална магия?

Елица Хаджиколева: Не, такова място няма. Според мен не точно местата – хората всъщност са тези, които предават магията, очарованието на самото място и на самата новина в случая.

Михаела Колева: В новините често се сблъскваш с тежки, сериозни и чисто човешки проблеми. Как успяваш да съхраниш тази чиста, светла енергия?

Елица Хаджиколева: Всеки си има всякакви моменти – в смисъл и добри, и лоши. А истината е, че трябва да се разграничим от това, което е в нас, особено ако нещо не ни е на сърце, и да можем да се абстрахираме – професионално, отличното. Това исках да кажа с тези много думи, които говорих. Не знам, не мога точно да кажа как успявам.

Михаела Колева: А сега преминаваме към другата ти, не по-малко сериозна вселена – именно анимацията. А как се роди тази голяма твоя страст да създаваш празници за най-малките?

Елица Хаджиколева: Ами тази моя страст всъщност пак е свързана с телевизията. През 2005 година аз започнах да водя детско предаване, което се казваше „Умни, весели и смели“ – детско шоу с кака Ели, може би вдъхновена от бате Енчо. Децата винаги съм ги обичала, както казах, че съм обичала литературата, пък и по принцип моите учители винаги са казвали, че най-вероятно ще стана учителка. Не съм станала учителка все още, но работя с деца, което много ме вдъхновява, защото децата са тези, които са най-чисти, най-искрени и казват всичко, което им е на сърцето. И истината е, че от тях можем много да се учим.

Михаела Колева: Често се казва, че децата са най-честната, но и най-критичната публика. Те усещат всеки фалш. А кое е най-голямото предизвикателство в това да бъдеш техен любим аниматор днес?

Елица Хаджиколева: Разликата от децата преди 10-15 години и сегашните деца действително е голяма – не само с навлизането на технологиите, но с много други неща, които се случват в живота ни. Предизвикателство... всичко е предизвикателство. Всеки път, въпреки че аз може да имам някаква стандартна програма или ядро от програмата, която повтарям, винаги всяко парти ми трепва нещо, все едно съм на сцена. Започнах да се занимавам с аниматорство, както казах, с детските си предавания, след което вече почнаха хората, тоест появи се потребност – те сами започнаха да ме търсят и ме попитаха дали мога да ги забавлявам, родителите съответно, на парти на техните рождени дни. Но не ми трябваше много да помисля. Помислих малко и разбира се, приех предизвикателството. Всяко едно ходене на парти е предизвикателство. Както казах вече и се повтарям – те ни учат, децата. Аз много уча и съответно на много неща ги уча тях. Аз съм с тях час или два по време на този празник, но през това време се опитвам да им подскажа, да им подчертая онези ценности, които действително трябва да се формират в тях и да ги следват в живота си. А както знаем, то се прави от най-ранна детска възраст, а моят сблъсък е с деца, които имат някакъв спомен от мен още от три-четиригодишна възраст.

Михаела Колева: А имаш ли любим анимационен образ или костюм, в който обожаваш да се превъплъщаваш, и как реагират малчуганите, когато те видят в него?

Елица Хаджиколева: Не е точно любим. Била съм различни феи, принцеси. А как реагират? Радват ми се. Имало е реакции, които казват, че са ме виждали по телевизията, че са ме гледали децата с техните родители. Препознават ме, премесват двете неща. В смисъл, това е още по-радостно за тях, че виждат човек от телевизията, който е с тях.

Михаела Колева: В ерата на технологиите и телефоните успяваш ли лесно да ги откъснеш от тях по време на партито?

Елица Хаджиколева: Ами да, имам едно неписано правило. Като вляза, особено при по-големите, които вече със сигурност са 9-10-годишни и се интересуват от телефони, казвам: „Хайде сега бързо звънете на баба, дядо, тати, мама, кака, бате и така нататък. Обадете им се, оставете телефоните на едно място, повече не ги пипайте по време на партито, защото ще бъде интересно. Кажете им, ако искате да ги чуете, че всичко е наред с вас и съответно да не ви търсят следващите примерно два часа“. И децата ме слушат, действително по-голямата част от тях.

Михаела Колева: Празниците отминаха, но емоцията е още топла. Как премина изминалата празнична седмица за теб?

Елица Хаджиколева: Изминалата празнична седмица за мен премина в работа – както откъм телевизията, така и откъм аниматорството, защото много детски градини завършваха и съответно ме повикаха за анимация на тяхното тържество. Също имахме много ангажименти, които са свързани с празничните прояви в града, пък и не само извън темата. Направихме много хубави събития в града ни.

Михаела Колева: Но все пак, какво според теб липсва на децата в Ямбол и какво ние като общество можем да им дадем?

Елица Хаджиколева: То винаги може да се надгражда. Както съм казвала, и за лошото има докъде по-надолу да се стигне, съответно и за хубавото има, но според мен нещата в града вървят в правилната посока и се надявам хората да успеят да го оценят, защото това е много важно – да има обратна връзка.

Михаела Колева: Представи си, че взимаш интервю от едно петгодишно дете от Ямбол за празника на града ни. Какъв въпрос би му задала, за да чуеш неговата „чиста истина“?

Елица Хаджиколева: Ами какъвто и въпрос да зададем на детето, те винаги са – стига да не се притеснят, разбира се – винаги са откровени. Не знам точно какъв въпрос бих могла, тоест не само един, купища въпроси могат да се зададат на детето, за да може чрез неговите отговори да се изгради една пълноценна картина.

Михаела Колева: За много хора е трудно да си представят как се съчетават две толкова различни поприща. Къде всъщност се срещат Елица – репортерът, и Елица – аниматорът?

Елица Хаджиколева: Ами за мен ми е много трудно да си представя как се съчетават тези две дейности, защото те са различни, и то доста различни, и ми е много трудно на мен самата да превключа от едната работа, която върша, към другата, която започва в смисъл, продължавам със следващата си част на деня примерно. Но да, върша. Случвало ми се е по едно и също време да ги правя двете неща, защото освен телевизия „Диана“ съм и кореспондент за национална телевизия, което означава, че трябва да съм на разположение почти по всяко време и съм го правила – било е много интересно и много напрегнато. И накрая съответно поемаш си въздух и се радваш, че това е минало и съответно си се справил.

Михаела Колева: Като човек, който всеки ден усеща пулса на съгражданите ни, каква беше енергията на хората в Ямбол по време на тези празнични дни и началото на юни? Усети ли онзи красив, обединяващ местен дух, който ни кара да се гордеем с града си?

Елица Хаджиколева: Ами да, енергията я имаше. Тя продължава всъщност и те не се изчерпват сега празничните дни само с тези. Ще има и други празници, които наближават. Правят се много хубави неща за съгражданите ни. Енергията се усеща и пак казвам, важно е – аз я усетих, но важно е действително хората да я усетят и да я оценят. Според мен се получи. Винаги ще се намери някой примерно, който да критикува, както е проблема на хората, които са по-известни, в смисъл по-познати на обществото. Не всеки ги харесва, както и мен със сигурност не всеки ме харесва, но благодаря на всички онези, които ме харесват, а пък на тези, които не ме харесват, също им благодаря, защото това, че не ме харесват, ме кара да се замисля и да се състезавам всеки ден със себе си, да ставам все повече и повече. Защото човек не трябва да се състезава с някой друг, който е до него или е в неговата сфера, а би трябвало да се стреми, според мен, да бъде всеки ден по-добра версия на себе си от вчера.

Михаела Колева: Ели, вървим към финала на нашия разговор и обикновено задавам няколко бързи въпроса и моля моите гости да ми отговарят с едно изречение или една дума в зависимост от въпроса. Микрофон в ръка или вълшебна пръчка – кое избираш?

Елица Хаджиколева: А трудно е. Много е трудно, защото вълшебната пръчка ми дава много повече, ако действително е работеща, защото много вълшебни пръчки съм държала, които... но може би микрофон в ръка, защото там малко или много зависи от мен самата.

Михаела Колева: Новинарска емисия в ефир или щуро детско парти?

Елица Хаджиколева: Трудно ми е наистина да избирам, защото това са двете „аз“. Правилно се изрази – „двете аз“, защото аз действително правя това, което ме кара да се чувствам щастлива. Преди съм казвала, че съм от хората, които работата им носи удоволствие, което действително е така и на едното, и на другото място. Така че не мога да ти отговоря – ти каза бързи въпроси с една дума или с едно изречение. Няма как, и пръчката даже ми хареса, дето я зачеркнах преди малко. Няма как да ти отговоря на този въпрос кое е от двете, защото особено директните включвания са ми голямо предизвикателство и те ме карат да се уча и да преодолявам страха си и притесненията си. А детските партита може би са ме научили да говоря пред аудитория, но пък да говориш пред камери, да знаеш, че те гледат отсреща точно в този момент и то много хора – това по някакъв начин ми действа и ме стресира.

Михаела Колева: А най-голямата лудория или беля, която си правила като дете?

Елица Хаджиколева: Много са, но не са били някакви „уау“. Просто си спомням, че не е точно беля... Бяхме някъде, като бях малка, със семейството ми и с други роднини и тръгнахме на разходка с брат ми. Ходихме някъде насам-натам, обаче в една черешова градина. Обаче аз изчезнах в един момент и цялото ми семейство се притеснява за мен. Аз обърках пътя, не знам къде се залутах – на четири-пет години имам спомен така или иначе – и стоя и търся къде са родителите ми. Съответно те пък ме търсят и в един момент се намерихме. И те ме питаха къде отидох, а аз казах: „Ами бях под шипковия храст, защото бях гледала детско филмче, където двете зайчета бяха под шипковия храст и аз си бях намерила шипков храст и бях там“. Но това е притеснило родителите ми.

Михаела Колева: Ако Ямбол беше анимационен герой, кой щеше да бъде той и защо?

Елица Хаджиколева: Ми зависи. Може би не само един анимационен герой. Аз не съм човек, който може да бъде поставен в рамка или моите критерии, в смисъл конкретика да бъде черно-бяло... То всъщност при мен има нюанси, така че няма как да бъде. Може да е един герой преди обяд, може да е един герой след обяд, може да е през лятото един, през зимата – друг. Така че не мога да го кажа този герой.

Михаела Колева: Ели, изключително много ти благодаря за този вдъхновяващ, зареден и толкова топъл разговор! За мен е истинска гордост и чест да работя с професионалист и човек като теб. Уважаеми зрители, това беше невероятната Елица Хаджиколева – един изключително активен, амбициозен и вдъхновяващ човек, с който откриваме нашия месец юни, месец, посветен на културата, амбицията и градския дух. Не спирайте да бъдете активни! Съхранявайте чистото детско в себе си, без значение на колко години сте, и обичайте нашия Ямбол! Благодаря ви, че отново бяхме заедно! Ще се видим отново следващата седмица!