Прието е решение във връзка с инвестиционно предложение „Временен полеви лагер в местността „Орлето“
Министерският съвет реши да не се извършва процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за изграждането на временен полеви лагер в местността „Орлето“ във войскови район „Кабиле“.
В изпълнение на екологичното законодателство Министерството на отбраната е уведомило Министерството на околната среда и водите за инвестиционното предложение. Преценката на компетентния орган е, че не е необходимо провеждане на процедура по ОВОС за конкретния обект.
Решението се налага предвид това, че инвестиционното предложение ще се реализира единствено за целите на националната отбрана и НАТО, като се отчита, че процедурата по ОВОС предполага предоставяне на класифицирана информация, което би създало риск за сигурността.
Реализацията на проекта ще повиши националните отбранителни способности и ще укрепи възпиращия потенциал на Източния фланг на Алианса.
Бел. Яс от съобщението, получено от МС не става ясно дали няма да има ОВОС, защото няма опасност за оконата среда или защото с изготвянето на Оценката може да изтече квалифицирана информация.
Решението за лагера е взето още при правителството на Кирил Петков (2022), той трябваше да е готов до края на 2024 г., после — до юли 2024 г., а към юни 2026 г. все още няма строителство, дори процедурата по възлагане на проектирането не е стартирала. Това е реално над 2 години закъснение по нещо, наречено „временно". До година забавяне може да доведе изготвянето на Оценката...
А и - каква ли може да е тя за палатково/конейнер лагер, но в близост до р. Тунджа и НАР Кабиле?
По сведения от пресата стартовите дейности по организиране на лагера са започнали в началото на тази година с/почистване на територия/.
ИИ преценка:
ако целта беше чисто скорост, има по-„тих" път — стандартно решение на преценка, че въздействието е незначително (обичайният изход за повечето подобни обекти), което също се взема бързо (същите 14 дни) и не изисква позоваване на класифицирана информация изобщо. Вместо това е избран точно защитният текст за отбрана. Това е показателно — предполага, че или са очаквали стандартна преценка по същество да не мине гладко (близост до река Тунджа, до защитена територия), или самото описание на обекта за целите на преценката вече би разкрило неща, които не искат да фигурират в публичен регистър.
С други думи: „бързат" и „пазят нещо от публичност" вероятно не са алтернативи, а едно и също действие, гледано от два ъгъла. Бързината обяснява мотива; изборът точно на този — а не на по-обичайния — процедурен път е това, което остава недоказуемо отвън и затова държи вратата на съмнението отворена, дори и намерението да е било просто да наваксат закъснението, а не да прикрият скандал.