Всичко започва с едно на пръв поглед невинно изкушение – в ръцете ти попада чужда банкова карта. В дигиталната ера, когато за пазаруване в интернет са ти нужни само няколко цифри и един код от гърба на пластиката, границата между „просто ще разгледам“ и „ще си поръчам нещо дребно“ се размива за секунди. За Г. В. от Ямбол тази граница е прекрачена в един ранен следобед, поставяйки началото на серия от трансакции, които по-късно ще бъдат детайлно описани в съдебния протокол на Окръжния съд.
Виртуалната количка, която натежа
В рамките на по-малко от денонощие – от 13:43 ч. на единия ден до 08:49 ч. на следващия – банковата сметка на нищо неподозиращата Р. А. започва да „олеква“. Подсъдимата се впуска в маратон на онлайн пазаруване, като се насочва към популярните платформи за евтини стоки. Първата спирка е онлайн гигантът Temu. Там Г. В. прави седем последователни поръчки. Сумите изглеждат малки – 41.47 лв., после 58.57 лв., малко по-късно едва 19.46 лв. Но в света на банковите измами няма „малка“ сума – всяко кликване е отделно престъпление. Само в този сайт тя успява да натрупа сметка от 212.04 лв.
Следващата дестинация в интернет е Shein. Там тактиката е същата – множество дребни покупки, вероятно с надеждата, че трансакции под 30-40 лева няма да събудят подозрението на банката или на собственика. Седем пъти Г. В. въвежда данните на чуждата дебитна карта VISA, като общата сума за дрехи и аксесоари достига 266.48 лв. Най-скъпата ѝ придобивка е за 81.26 лв. – сума, която в крайна сметка ще ѝ струва много повече от пазарната си стойност.
От екрана до рафта в супермаркета
Интересното в това дело е, че подсъдимата не се ограничава само с виртуалното пространство. Явно окуражена от успеха на онлайн поръчките, тя решава да тества картата и „на живо“. Същият ден вечерта, в 21:19 ч., тя влиза в местен супермаркет в Ямбол. Там, пред обективите на охранителните камери, тя използва физическия платежен инструмент на POS-терминала, за да плати сметка от 26.13 лв. Приключението продължава и на следващата сутрин с още две посещения в същия магазин – за 37.89 лв. и финалните 31.82 лв. Така разходката до магазина добавя още 95.84 лв. към общия баланс.
Когато теглим чертата на този 20-часов пазаруващ „удар“, цифрите са категорични. Г. В. е използвала чужди пари общо 17 пъти, източвайки от сметката на жертвата сумата от 574.36 лв. Макар сумата да не изглежда главозамайваща, законът е безмилостен към посегателствата върху платежни инструменти.
Цената на споразумението
В съдебната зала на 13 януари 2026 г. Г. В. се явява без личен адвокат и моли за служебен защитник. Тя е наясно, че доказателствата срещу нея са железни – от банкови извлечения до записи от камерите в супермаркета. Затова избира пътя на споразумението. Това е законова процедура, при която подсъдимият признава вината си в замяна на по-леко наказание, а държавата си спестява дългия и скъп процес.
Прокурорът и защитата се договарят за 1 година лишаване от свобода, но тъй като жената вероятно не е осъждана досега, изтърпяването на това наказание се отлага за срок от 3 години (условна присъда). Към това се добавя и глоба от около 472 лв., както и задължението да плати разноските по делото в размер на 431 лв.
Какво щеше да се случи, ако нямаше сделка?
Мнозина биха си помислили, че „една година условно“ е леко разминаване. Но ако Г. В. беше решила да отрича и да отиде на пълен съдебен процес, картината щеше да е коренно различна. Престъпленията по чл. 249 от Наказателния кодекс се считат за изключително опасни, защото застрашават сигурността на цялата банкова система. Без споразумение, съдът е длъжен да наложи наказание в рамките на 2 до 8 години затвор. При доказана вина чрез записи и цифрови следи, вероятността тя да получи ефективна присъда (реално влизане в затвора) би била огромна. Глобата също би могла да бъде в пъти по-висока, достигайки до двойния размер на източената сума или повече.
В крайна сметка, за едни евтини стоки от интернет и няколко покупки от супермаркета, подсъдимата плаща тежка цена: съдебно досие, финансови санкции, надхвърлящи източената сума, и три години, през които всеки неволен сблъсък със закона може да я прати зад решетките. Този случай от Ямбол е класически пример за това как модерните технологии правят престъплението лесно за извършване, но още по-лесно за разкриван