каза за читалищата:

Читалищата са мост между минало и бъдеще време. За света българските читалища са институции, характерни, но и различни, защото те запазват българския дух, знанието и културата. Думата „читалище“ в буквален превод означава място за четене. В началото са се създали наистина читални, където будни българи, граждани са се събирали, обменяли са идеи, водили са разговори по различни теми и по този начин се е запазило българското самосъзнание. Българските читалища, както всички знаем, са създадени по време на Възраждането.

Тогава те са били душата на българското общество, защото хората, които са започнали камък по камък по това време да съграждат българските читалища, са го правили будните граждани на нашето общество. Постепенно от една малка стаичка, както казах в началото — това са били читалните — те стават вече едни много по-големи и внушителни сгради. И в днешно време на територията на нашата страна съществуват много читалища. Разбира се, някои имат и развиват дейност, други — не чак дотолкова. Но така или иначе, с навлизането на модерното, на съвременното, на интернета, в бъдеще българските читалища станаха едни дигитализирани културни информационни центрове.

Като секретар на най-голямото и най-старото читалище в град Ямбол — Народно читалище „Съгласие 1862“ — основната ми задача е да запалим искрицата и пламъка в младото поколение. И когато едно малко дете още от детската градина, дори един път в месеца влезе в сградата на читалището и види самата архитектура, докосне се до сцената, до театралната сцена, докосне се до библиотеката, ако това дете му се покаже залата, в която репетират децата, както и възрастните, които танцуват български фолклор, ако се запознае с инструментите на духовата музика, на духовия оркестър, ако се запознае с балетната школа, начина на работа, какво се прави — тогава може би ще върнем този интерес и читалищата в бъдеще ще бъдат още по-привлекателно място.

Читалището е живият организъм на нашето общество в днешните трудни времена. А средствата, разбира се, за култура никога не достигат. Винаги бюджетът е орязан, но така или иначе българското читалище — казах, като жив организъм — ще продължава да съществува в бъдеще, защото то е връзката и традицията, миналото и бъдещето. Те вървят ръка за ръка.