Пазителят на времето: Ямболският майстор, който вдъхва живот на вековни механизми

В епохата на дигиталните екрани и смартфоните, в една малка работилница в Ямбол времето все още има пулс. Там Тодор Тодоров, известен сред съгражданите си като Чочо, продължава да упражнява едно от най-редките и трудни изкуства – реставрацията на старинни часовници. За него тези механизми не са просто машини, а живи организми, които заслужават втори шанс [00:34].

Кога един часовник става „старинен“?

За Тодор Тодоров разделителната линия е ясна – Втората световна война. Всичко, произведено преди нея, носи духа на индивидуалното майсторство, докато следвоенното масово производство бележи спад в качеството и детайла. „Реставраторът е часовникар, който влиза в мисълта на конструктора“, споделя майсторът, чиито ръце са връщали към живот реликви на повече от 400 години [00:53].

Реставрации с кралски блясък

Сред най-впечатляващите постижения на ямболския майстор са:

• Астрономическият часовник в двореца „Врана“ – уникално дело на Бауман, предворния часовникар на българския и гръцкия кралски двор. Тодор успява да го съживи преди десетилетие, възстановявайки липсващи и износени части [01:24].

• Часовникът на кралица Виктория – дар за княз Фердинанд, разполагащ със сложен звуков механизъм и осем камбанки [02:03].

• Механизмът на Централни хали в София – възстановен от него през 2000 г. [07:53].

Най-старият механизъм, минал през ръцете му, датира от началото на XVII век – време, в което часовниците са имали само една стрелка, а минутната още не е била изобретена [02:30].

Първият български турбион

Тодор Тодоров не е само реставратор, но и иноватор. Вдъхновен от най-добрите независими часовникари в света, той конструира първия български настолен часовник с турбион и лунен календар. Турбионът е сложно устройство, патентовано още през 1801 г. от Бреге, което днес е „последният писък на модата“ във висшата часовникария. Изработката на прототипа (с номер 00) му отнема цяла година и е изцяло ръчна [04:33].

Майсторът не спира дотук и вече е създал турбион с два баланса – конструкция, която е рядкост в световен мащаб [06:05].

Проекти за Гинес и бъдещето на Ямбол

Една от големите мечти на Чочо е да подари на Ямбол нов градски часовник, който да се превърне в негова емблема. Той вече е подготвил проекти, единият от които би могъл да кандидатства за два рекорда на Гинес.

Освен това той се грижи безвъзмездно за часовниковия механизъм на храма „Св. Георги“ в Хаджидимово, който е създал през 2006 г. Механизмът е проектиран да работи поне 300 години, а Тодор вече подготвя своя наследник, който да поеме грижата за него в бъдеще [08:00].

„Часовникът е нещо, което живее 24 часа в денонощието. Няма почивен ден“, казва майсторът. А в неговата работилница, сред тиктакането на вековете, времето наистина изглежда подвластно на човешкия дух и талант [09:40].

Статията е подготвена по репортаж на Елица Хаджиколева и Румен Колев.