...Още от ранно утро домът започва да се променя. Вратите, портите и кошарите се закичват със свежа зеленина – най-често здравец, глог или други пролетни клонки. Това не е украса в днешния смисъл, а действие със значение: да се „вкара“ животът вътре, да се пази домът и да се нарече здраве. Зеленото тук е символ, но и надежда – видима, пипаема.

В центъра на празника стои агнето. Гергьовден без агнешко не съществува в традиционния смисъл. Но и тук става дума за нещо повече от готвене. В етнографските описания коленето на агне е обред, който носи идеята за жертва, за благодарност и за пожелание за плодородие. В много райони се спазват определени изисквания – животното да е младо, здраво, често първородно. Самият акт се извършва с внимание и ред, защото се вярва, че от него зависи благополучието на дома.

Трапезата след това не е просто събиране за ядене. До агнешкото задължително стои обреден хляб – замесен с мисъл и знак, а не механично. Виното допълва този кръг, в който храната има и символна, и сплотяваща функция. Това е моментът, в който семейството „подрежда“ света си – с надежда за здрава година.

Народните представи около Гергьовден са наситени и с вярвания за благодат. В много краища се казва, че всеки гергьовски дъжд е „жълтица“ – знак за берекет и плодородие. Тази представа не е случайна – тя идва от пряката зависимост на хората от земята и времето. Дъждът не е неудобство, а обещание.

Практиките, свързани с вода, също присъстват, но в по-умерена форма. Среща се ранно умиване за здраве или използване на „прясна“ вода,

.

В традиционната култура Гергьовден не е отделен празник, а част от по-голям цикъл. Той стои срещу Димитровден и заедно с него оформя годината – от единия до другия се разгръща времето на работа, движение и живот. Именно тази функция го прави толкова устойчив във времето.

И днес, дори когато обичаите са опростени, нещо от този смисъл остава. Една китка здравец на вратата, агнешкото на масата, дъждът, който вече не дразни, а се приема с усмивка – това са малките знаци, че празникът още живее.

Гергьовден не е просто спомен от миналото. Той е начин да се усети как природата и човекът отново намират общ език

Свързването на свети Георги с българската армия е сравнително късно явление, оформено след Освобождението, когато младата държава изгражда своя военна символика и утвърждава 6 май като Ден на храбростта.