На 7 май 2026 г. Районен съд – Ямбол осъди Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение на Й. Н. Н. от град Стралджа (община Стралджа, Ямболска област) за вреди, причинени от незаконно обвинение. Решението е постановено от съдия Весела К. Спасова и е резултат от продължило повече от година наказателно производство, завършило с оправдателна присъда.

Обвинен в тежко престъпление, оправдан след година и половина

На 9 април 2024 г. на Й. Н. Н. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс – деяние, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Това го прави тежко престъпление по смисъла на закона.

За повече от година и половина – от 9 април 2024 г. до 7 ноември 2025 г. – мъжът е принуден да се явява пред разследващи органи и съда. Общо присъства на пет съдебни заседания. Оправдателната присъда не е обжалвана и е влязла в сила на 7 ноември 2025 г.

Делото има дълга предистория. Преди процесното обвинение срещу ищеца е водено и частно наказателно дело (НЧХД), което е прекратено поради изтекла давност. Именно тогава материалите са изпратени на Ямболската районна прокуратура, която впоследствие повдига обвинението по чл. 129 НК. Тази предистория се оказва важна при оценката на доказателствата за здравословното състояние на ищеца.

Отнета е ловната карта, пропада и социалният живот

Ищецът е активен ловец. След повдигане на обвинението полицията му отнема разрешителното за лов – действие, регламентирано в чл. 68 от Закона за МВР. Това означава, че повече не може да излиза на лов с приятелите си от ловната дружинка.

„Ловците от дружинката му знаят, че му е отнето разрешителното. Не е можел да излезе на лов сред приятели." — свидетел по делото

Сред съседи, приятели и колеги – земеделски производители и животновъди – се разпространяват слухове. Някои го съжаляват, други му се подиграват. Мъжът започва да избягва хората, затваря се в себе си и престава да ходи дори до местното барче за кафе.

Здравословни проблеми, но без медицински документи

Съпругата на ищеца свидетелства пред съда, че след обвинението кръвното му налягане се повишава и той започва да приема лекарства, а астмата му се обостря. По делото обаче не са представени медицински документи – епикризи, бележки или предписания – които да установят причинно-следствената връзка между обвинението и влошеното здраве.

Съдът отбелязва и допълнително обстоятелство: тъй като ищецът е бил страна и по предходното частно наказателно дело, преживяванията и здравословното му състояние имат „друго скорошно обективно основание". Поради това показанията на съпругата – заинтересовано лице по смисъла на чл. 172 от ГПК – не могат да бъдат кредитирани самостоятелно за обстоятелства, надхвърлящи обичайните последствия от обвинение.

Съдът: Държавата отговаря, но не за всичко

Ямболският районен съд приема, че е налице основание за отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Повдигнато е обвинение, лицето е оправдано с влязла в сила присъда – достатъчно е, за да се приеме, че действията на прокуратурата са ограничили правото на спокоен живот на гражданина.

Съдът не приема всички твърдения на ищеца за неимуществени вреди в пълен размер. Претендираните 7 000 лева за болки и страдания са намалени на 6 000 лева. Мотивите:

Мотиви на съда за размера на обезщетението Периодът под две години не е значително дълъг – Върховният касационен съд е приел за разумен срок на разследване от 3,5 години. Липсва медийно разгласяване на обвинението. Не е вземана мярка за неотклонение. Ищецът не е публична личност, нито е заемал ръководна длъжност – работил е като животновъд. Преживяванията му – притеснението и затварянето в себе си – са преценени като обичайно следствие за човешката психика от повдигнато обвинение. За сметка на това съдът отчита тежестта на обвинението (до шест години затвор), лишаването от право на лов и промяната в трудовата дейност като утежняващи обстоятелства.

Що се отнася до полицейската регистрация – тя не представлява самостоятелно основание за отговорност на Прокуратурата по ЗОДОВ, тъй като е действие на полицейски, а не на разследващ орган. Съдът я взема предвид единствено като фактическо обстоятелство при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД.

3 500 лева за адвокати – изцяло присъдени

Ищецът е платил адвокатски хонорари в двете наказателни производства пред Ямболския районен съд: 1 500 лева по едното дело и 2 000 лева по другото. Прокуратурата възразява, че сумите са прекомерни, но съдът установява, че не надвишават минималните размери по Наредбата за адвокатските възнаграждения – 1 500 лева за защита до 10 години лишаване от свобода, плюс 250 лева за всяко допълнително съдебно заседание над две. На Й. Н. Н. е присъдена пълната сума от 3 500 лева (1 789,52 евро) за имуществени вреди.

Общо: близо 9 500 лева и лихви

Разбивка на присъденото обезщетение
Неимуществени вреди (болки и страдания) 6 000 лв. / 3 067,75 €
Имуществени вреди (адвокатски хонорари) 3 500 лв. / 1 789,52 €
Разноски по делото 1 185,24 лв. / 606 €
Общо ≈ 9 500 лв. + законна лихва

Лихвите върху главниците текат от 7 ноември 2025 г. – датата, на която оправдателната присъда е влязла в сила – до окончателното изплащане.

Решението не е окончателно

Макар и да е в полза на гражданина, решението на Районен съд – Ямбол подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му. Прокуратурата на Република България все още не е обявила дали ще обжалва.