Випуск 2026 пренаписа историята на държавните зрелостни изпити (ДЗИ) в България. Според официалните данни на Министерството на образованието и науката (МОН), тазгодишните абитуриенти са постигнали най-високия среден брой точки от въвеждането на матурата по български език и литература (БЕЛ) – средно 60 точки в национален мащаб. Голямата изненада в тазгодишната класация обаче е отличното представяне на област Ямбол.
Ямбол влезе в Топ 10 на България
След години на позициониране в долната половина на таблицата, през 2026 г. зрелостниците от Ямболска област направиха огромна крачка напред. Област Ямбол официално заема 10-о място в България по среден брой точки на матурата по БЕЛ, постигайки престижния резултат от 57,99 точки. Регионът ни оставя зад себе си големи областни центрове като Бургас (57,44 т.), Велико Търново (57,11 т.) и Сливен (57,11 т.). На върха на класацията традиционно остават София-град (67,25 т.), Смолян (64,31 т.) и Пловдив (62,21 т.).
Сред първите в страната по напредък спрямо 2025 г.
Ямбол е сред абсолютните отличници по отношение на реалния напредък на учениците. Втората графика на МОН, отчитаща разликата в успеваемостта спрямо предходната 2025 година, нарежда област Ямбол на 6-о място в страната по положителен прираст.
Ямболските зрелостници са повишили средния си резултат с близо 3,8 точки в сравнение с миналата година. По-голям прогрес от нашия регион отчитат единствено Сливен, Смолян, Кърджали, Разград и Враца.
Обща статистика за матурите през 2026 г.
Общо 49 106 зрелостници са положили изпита по БЕЛ в цялата страна. Статистиката отчита безпрецедентен брой отличници – пълни 100 точки по БЕЛ са изкарали 53 ученици , а общият брой на отличните оценки (над 5.50) по предмета достига впечатляващите 7 748.
Анализът на МОН показва, че над 85% от зрелостниците се справят отлично със задачите за извличане и обработка на информация от текст и диаграми. Сериозно предизвикателство в национален мащаб обаче остава създаването на кратък текст (Задача 40), където средният резултат е едва 3,2 точки от общо 6. При езиковите задачи най-честите спънки са били свързани с откриването на пунктуационни и граматични грешки.