Димо Казасов, министър на пропагандата в правителството на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г., широк социалист, звенор. От книгата "Видано и преживяно", издадена през 1969 година:

...В 6 1/2 часа сутринта на 9 септември председате­лят на новообразуваното отечественофронтовско пра­вителство Кимон Георгиев прочете прокламацията с имената на новите министри: министър-председател – Кимон Георгиев, министри без портфейл – Добри Терпешев, Никола Петков, м-р на външните работи – проф. Петко Стайнов, на вътрешните работи – Антон Югов, на просветата – проф. Ст. Чолаков, на правосъ­дието – д-р Минчо Нейчев, на отбраната – Дамян Велчев, на финансите – проф. Петко Стоянов, на зе­меделието – Асен Павлов, на търговията и промишле­ността – Дим. Нейков, на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Б. Бумбаров, на желез­ниците и пощите – А. Держански, на народното здра­ве – д-р Рачо Ангелов, на социалната политика – Гр. Чешмеджиев, и на пропагандата – Димо Казасов.
В тоя състав имаше 4 комунисти, 4 земеделци, 4 звенари, 2 социалисти и 2 безпартийни.

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ НА ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО
Новото правителство веднага нареди българската вой­ска незабавно да стъпи в бой с хитлеристките военни части. Същия ден то отстрани регентите и на тяхно място назначи ново регентство в състав: проф. Вене­лин Ганев, Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски. То нареди да бъдат незабавно арестувани бившите реген­ти, министри, народни представители и всички, които бяха заповядвали или извършвали убийства. Избрани бяха и се изпратиха веднага с аероплан делегати в щаба на Съветската армия за примирие. Възстановиха се всички свободи. Отмениха се всички изключителни противонародни закони и наредби. Спряха се печатни­те органи, които подкрепяха гибелната за България политика. Възстанови се свободата на печата. Премах­на се цензурата. Обезпечи се свободното пътуване без открити листове по всички посоки.
Същия ден щабът на Трета украинска армия раз­пространи следния позив до населението:
„Българи,
Червената армия няма намерение да воюва с бъл­гарския народ и с неговата армия, тъй като тя счита българския народ за братски народ.
Червената армия има една задача само – да раз­громи германците и да ускори времето за настъпване на всеобщия мир.“
Късно вечерта правителството получи следното съ­общение от Съветския съюз:
„Предвид на това, че българското правителство скъса отношенията си с Германия и обяви война на Германия, съветските войски в 10 часа вечерта на 9 септември прекратиха военните действия в България.“

НАРОДЪТ И 9 СЕПТЕМВРИ
Когато на 9 септември властта бе изцяло овладяна от въстаналия народ, по улиците се изля цялото населе­ние на столицата.
Всякакви думи ще бъдат безпомощни да предадат в цялото й пълноцветие, звучност и движение карти­ната на деветосептемврийския ден.
Никога не бях виждал да се разлива в толкова буйни пороища населението на един голям град. Со­фия уж бе евакуирана, а се оказа, че населението й се е върнало по домовете си. Липсата на средства и квартири в провинцията, както и вече по-редките и сла­би нападения, бяха заставили почти всички софиянци, изключая заможните, да се върнат постепенно в бом­бардирания град.
Толкова много мъже и жени! Толкова кипящ живот в одухотворените им лица! Толкова искряща радост в светналите им очи! Толкова бликаща енергия в поход­ката, движенията и жестовете им! И толкова изтича­щи от глъбината на душата им радостни възгласи!
Над целия град се носеше шумът от нахлуващите към центъра човешки вълни. Те прииждаха към сър­цето на града все по-плътни, все по-буйни, все по-нескончаеми. И когато, прииждайки, се срещнаха на уличните кръстовища, френезия от ентусиазирани ви­кове избликна от народното множество. Ръце със стис­нати юмруци се вдигаха. Шапки се махаха, знамена се вееха. Мощното „ура“ повдигна въодушевлението в още по-високи и жизнени тонове.
И непозната досега дисциплина превърна безред­ната маса в изравнена скала от горди, стройни, устре­мени човешки гърди.
Аз гледам, слушам и не вярвам на очите си!
Това ли е вчерашният български народ с набръч­каното чело, със свитите вежди, с мрачния поглед!
Това ли е народът, който страдаше, но и упорито се бореше!
Това ли е то народът, който с едно тъмно, непро­гледно самообладание издържа дългогодишния страхо­тен терор!
От какви скрити източници днес бликна тая обля­ла лицето му радост? От какво затрупано огнище дой­де топлината, с която ръцете се стискаха до омаляване? От каква тайнствена мелодия идеше ритъмът, с който нозете се слагаха в еднакъв такт?
А тия фамилиарни тупания по гърбовете! Тия нео­бичайни прегръщания! Тия широко размахнати ръце и тия окъпани в радостни сълзи очи!
Нима всичко това е истинският, неподправен израз на вътрешната същност на нашия тих, стеснителен и скромен народ?
Площадът пред съветската легация, както и на всич­ките водещи към нея улици, бяха задръстени от мно­гохиляден свят.
Някой използува един миг на затишие и поде песен. Нейната мелодия, подета от всички, незабелязано пре­расна в един величествен химн, ронещ от самите глъ­бини на човешката душа и звукове, и пориви, и идеи.
Народът пееше „Интернационала“!
Толкова много хора! Толкова познати и непознати личности! Толкова различни възрасти, физиономии, про­изхождения, култури! Такова като че ли несъчетаемо разнообразие! А какво единство в цялото! Каква хар­мония в израза на неговите чувства и преживявания. Личността изчезва! Народът се явява!
Той се вълнува! Той се радва! Той усеща, че 9 сеп­тември открива ерата на неговата истинска свобода, на неговата пълна независимост, на неговото всестран­но благоденствие!
На балкона в отсрещното на легацията здание из­лязоха хора. И в миг раздиращ небесата гръм от ръ­копляскания заглуши песента и запълни пространст­вото.
От балкона говореха. Думите не стигаха до всич­ки. Но всички чувствуваха смисъла им, разбираха съ­държанието им. Това, че думите не стигаха до всички, не бе голяма беда. Това бе даже едно преимущество, защото никой, никой в тоя момент не можеше да изрази това, което чувствуваше, мислеше и бленуваше народът.
Вятърът разнесе две произнесени от мощен глас думи: „Съветскиятсъюз.“
Мощен взрив от бурен клик се изтръгна от гърдите на многохилядното множество, издигна ръцете му, за­черви лицето му, разлюля като вихър улиците, заблъ­ска сградите и полетя към високия небосклон на свет­лия деветосептемврийски ден!
Вик и радост до небеса!
Това престана да бъде хиперболичен израз на недостижимото и се превърна в една реалност.
И все пак и тоя израз не може да поднесе пълната представа за радостта, в която се къпеше, като в раз­топено щастие, току-що изгрелият ден на народното освобождение! И все пак и тоя израз не позволява да се почувствува цялата стихийна сила на народното въодушевление!
Трябваше да застанете пред неудържимите пориви на това народно въодушевление, за да усетите каква сила народът вижда, че блика от тия две думи – Съ­ветски съюз.
Трябваше да потънете в тоя блясък от хиляди и хиляди горящи очи, от хиляди и хиляди възпламенени и цъфнали от радост лица, за да видите как се ражда един нов живот и как расте и се въздига един народ.
Трябваше с часове да чакате да заглъхне това не­скончаемо „ура“, счупило границите на човешката из­дръжливост, за да почувствувате каква нова животворна енергия Девети септември е освободил, за да я впрегне в градежа на новия обществен ред.
Трябваше всичко това сами да видите, сами да почувствувате, за да разберете, че в нашата благодатна и слънчева земя започва един нов, отдавна мечтан от народа живот и че един млад, здрав и силен свят стъп­ва върху сцената на тоя живот – свят, който вижда величието на това, което произлиза, и който съзнава тежестта на задачите за бъдещето.