Наистина ли справедливост се търси или елитът си играе игрички?
---
Преди седмица съобщихме, че Административният съд в Ямбол е отказал да разгледа жалбата на Г. И. С. и ръководеното от него сдружение срещу решението на Общинския съвет, с което бе одобрено изменение на Общия устройствен план на града. Причината тогава не беше в съдържанието на жалбата, а в процедурата – съдът прие, че тя е недопустима и прекрати делото.
Това обаче, далеч не означава край на историята. Законът е категоричен: подобно определение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. И Славов, заедно със сдружението си, се възползва от това свое право. В рамките на предвидения седемдневен срок е подадена частна жалба до ВАС. При това – подадена лично.
И тук започва по-интересната част.
С разпореждане от 2 февруари 2026 г. Административният съд – Ямбол не отхвърля жалбата, а я „оставя без движение“. С други думи – спира я на пауза. Причината отново не е по същество, а чисто формална. Не са платени дължимите държавни такси – една за сдружението и една за физическото лице – и жалбата не е приподписана от адвокат, нито е представен документ, че подателят има юридическа правоспособност.
Съдът е пределно ясен: дайте таксите, дайте адвокатски подпис (или диплома за правоспособност) и продължаваме. Ако не – жалбата ще бъде върната и Върховният административен съд изобщо няма да я види.
И тук неизбежно изниква въпросът: как така пак таксите?
Припомняме, че при предходния етап именно невнесена държавна такса от страна на адвоката беше една от причините делото да приключи още на входа. Сега ситуацията изглежда обърната – жалбата е подадена лично, но таксата отново липсва.
Неее, едва ли някой сериозно вярва, че става дума за „забравяне“. Още по-малко за некомпетентност. Адвокатът, който защитава Славов, е добре познат и уважаван, не само в професионалните среди. Човек, който знае много добре какво означава държавна такса и какво следва, ако тя не бъде внесена. Затова версията с „айде бе, пропуснали сме“ звучи… несериозно.
По-скоро изглежда като нещо друго. Като последователност от формални спънки, които все не позволяват спорът да стигне там, където му е мястото – до същинския въпрос дали решението за изменение на Общия устройствен план е законосъобразно или не. Дали общественият интерес е защитен или просто е отбелязан с отметка в протокол.
Факт е едно: към този момент Върховният административен съд още не се е произнесъл по нищо. Делото не е загубено. Но часовникът тиктака. Седем дни. Толкова дава съдът, за да се премине от процедурни хватки към реален съдебен контрол.
Дали този път формалностите ще бъдат изпълнени, или отново ще се окаже, че пътят към правото е постлан с „добри намерения“, предстои да видим.
Бел. Яс не знаем в случая дали е така, но наша справка, където трябва, установи, че ако адвокат почне често-често да забравя да внесе такса, това може да има за него неприятни последствия, повтаряме не знаем дали в случая е така...Ама пък точно -н Славов да не зне..Както и да не знае, че е необходимо адвокат да го представлява...
Бел. Яс - колкото това, защо съдилищата въобще допускат до разглеждане на жалби с неплатена такса, след като може още на гишето да ти го кажат - въпросът е по елитарно извъртян...Всеки има право на правосъдие, защото - нали!И ти вземат жалбата, след което правосъдието се събира и казва, бе имаш право, ама не си платил....