НЕ ВЯРВАХ, НО СТАНА
Преди време в доста емоционален пост написах, че ако Крум Зарков бъде избран за Председател на БСП, ще гласувам за социалистическата партия.

Макар че съм критикувал много Крум Зарков, макар че ми се е струвало, че му беше рано да става служебен министър на правосъдието, при последните си изяви момчето ми се стори пораснало, узряло и точно в оная фаза, в която младежката лудост и магнезий се преплитат със способността да се увличат хора и да се налагат идеи.
Не вярвах, че ще го изберат за председател. Мислех си, че старите лисугери ще гласуват против него, защото ще ги е страх да не ги разгони.

В сегашното ръководство на БСП, а и винаги, откакто се помня, е имало жонгльори, апаратчици, които са знаели как да бележат картите и как да печелят вътрешни избори. Пазят си „хляба“ хората. Макар че в случая би трябвало да става дума не за хляб, а за идеи. Няма червен и син хляб – има хляб – от жито и от вода.

И все пак – Крум Зарков е Председател на БСП. Почувствах свежест в главата си. Чух и части от поетично-емоционалната му реч накрая, почувствах колко се вълнува, как умее да мисли и образно, метафорично и как събира сили в себе си, за да овладее и радостта, и желанието работите да се променят и да тръгнат добре за социалистите.
Младостта винаги радва, вдъхва надежди, даже има очарование в това, да не си най-обигран и да не си се превърнал в политически коцкар, каквито с лопата да ги ринеш във и около БСП.

Желая му успех, стискам му палци и ако и той устиска на съблазните и ветровете, с цялото си сърце ще гласувам за БСП. Ще гласувам за последната си надежда от младостта. Ще гласувам за кръвта и гените си. И както се пее в една песен от Македония – „ако сгрешам, нека изгорам.“

И, другарю Зарков, не вярвайте на данайците, дори когато Ви носят дарове!
И не позволявайте да Ви броят за „малолетен“ Председател и да Ви назначават регенти!
Николай Милчев