Екзекуция под прикритие: Защо „сектантската“ версия за Петрохан е евтин театър за наивници
Волен Сидеров оспорва официалната версия за шестте смъртни случая при Петрохан, определяйки ги като убийство на свидетели, а не самоубийство. Той твърди, че държавата прикрива трафик и пране на пари, маскирани зад НПО, и отхвърля обвиненията в сектантство и педофилия
Синтезирана от ИИ теза на Волен Сидеров
- Информационната мъгла над прохода
Мъглата над Петрохан този път не е метеорологично явление, а професионално организирана дезинформационна завеса. Трагедията с шестте трупа беше опакована и продадена на публиката със скорост, която би трябвало да събуди подозрение у всеки мислещ човек. Още преди гилзите да изстинат, „кухите структури“ на МВР и прокуратурата вече разполагаха с удобен етикет: „сектантско самоубийство“. Това не е разследване, а режисиран спектакъл, целящ да скрие една зловеща екзекуция на свидетели зад паравана на психологическата патология. Докато официозните фактори се надпреварват да легитимират абсурда, истината остава заровена под пластове нагласени версии.
- 2. Митът за „опасната секта“ и будизмът като параван
Първата карта, извадена от „ченгеджиницата“, бе плашилото на сектантството. Разследващите, водени от своите „квадратни глави“, побързаха да обявят Иво Калушев и неговата група за опасна затворена общност. Проблемът? Калушев е изповядвал тибетски будизъм. Да наречеш сектантство една хилядолетна философия, която е държавна религия в Бутан, е проява на фундаментално невежество или – по-вероятно – на умишлена манипулация за масовата публика.
Още по-нелепа е тезата за самоубийство по „будистки подбуди“. Всеки, който не е „мишка“ в системата на следствието, знае, че това учение категорично отхвърля насилието.
„Будизмът във всичките си разновидности... не толерира и не подтиква нито към убийство, нито към самоубийство. Според това учение такъв акт би предизвикал много сериозна кармична натовареност. Има даже течения в будизма, които не допускат да се причини смърт дори на насекоми.“
Етикетът „секта“ се използва като „медийно лепило“, което да оправдае нелогичното и да затвори устата на критиците.
- 3. Наративно пране: Обвиненията в педофилия като инструмент за дискредитация
Паралелно с мита за сектата, в медиите беше инжектирана темата за педофилията. Това е класическо „изтичане на точно изчислена информация“ – механизъм за „наративно пране“, целящ да лиши жертвите от обществено съчувствие. Ако публиката повярва, че убитите са девианти, тя няма да пита кой и защо ги е ликвидирал.
Към момента няма нито едно доказателство за подобни отклонения. Напротив, родителите на момчетата (на 15-16 години), обучавани от Калушев в умения за оцеляване, говорят за дисциплина и екстремни спортове, а не за злоупотреби. Тази линия е „пробутана леко и тънко“ от службите, за да се зарие истината под килима на моралната паника.
- 4. Технологичният парадокс: Дронове, кокаин и легитимирано беззаконие
Ключът към екзекуцията се крие в дейността на НПО-то „Национална агенция за контрол на защитени територии“. Регистрирана през 2022 г. (по времето на кабинета „Петков“ и правосъдния министър Надежда Йорданова), организацията имитира държавна структура, за да си осигури „външна легитурност“. Тези хора са носили униформи с надписи „планински патрул“ и са ограничавали достъпа на туристи до ключови маршрути близо до сръбската граница.
Защо една „секта“ се нуждае от военна логистика? Финансовият анализ на техниката им е потресаващ:
- • Капацитет:Дронове, пренасящи по над 10 кг товар – техника, с каквато дори българската армия не разполага.
- • Логистичен потенциал:20 полета на ден означават 200 кг пренесена стока.
- • Кървавата математика:10 кг кокаин се равняват на около 1 000 000 евро.
Това не е „рейнджърска група“, а логистично звено за трафик и пране на пари, ползващо се с протекция на най-високо ниво. Когато някой в такава схема „си повярва твърде много“, той бива отстрелян от западните „мозъчни щабове“ чрез тукашните бандитски проксита.
- 5. Неудобните истини от местопрестъплението
Официалната версия за самоубийство катастрофира челно в показанията на кмета на село Гинци, който е бил сред първите на мястото. Фактите, които прокуратурата се опитва да пренебрегне, са:
- • Местоположение на телата:Убитите са намерени в коридора на хижата, а не в „ритуални“ пози.
- • Следи от насилие:Тела с обгорели глави и гърбове – признаци на инцидент или мъчения преди смъртта.
- • Оръжията:Разхвърляни на голямо разстояние от ръцете на жертвите. Никой самоубиец не хвърля пистолета си на метри, след като се е прострелял няколко пъти в главата.
- • Външна намеса:Свидетели, включително майката на един от убитите, съобщават за четири черни джипа, които се качват към мястото в деня на убийството и изчезват веднага след това.
Що се отнася до „видеозаписите със сбогуване“, манипулацията е скандална:
„Тези видеозаписи... са абсолютно манипулирани и монтирани, защото няма как от статична камера, която стои на 30 м от теб, да се хванат фрази и то откъсачно, така че после да ги нагодиш.“
- 6. Политическият хор и страхът от „Авгиевите обори“
Защо „талантливите пера под наем“ като Явор Дачков и Андролова толкова усърдно припяват на официалната версия? Отговорът е в страха на „Боко и Шиши“ от „вълната Радев“. Дискредитирането на ПП-DB чрез случая Петрохан (заради регистрацията на НПО-то) е само параван. Истинската цел е да се предотврати евентуално конституционно мнозинство, което би изхвърлило ГЕРБ и „Новото начало“ от играта.
Институциите – МВР, ДАНС и нелегитимната прокуратура – не разследват убийството, те го охраняват. Те са част от схемата за пране на милиарди от еврофондове и контрабанда, която захранва както българската, така и европейската върхушка.
- 7. Заключение: Разчистване на свидетели
Случаят „Петрохан – Околчица“ е класическо премахване на опасни свидетели, които са знаели твърде много за трафика през „защитените територии“. Тези млади хора са станали излишни в схема, която ги надхвърля многократно.
Единственият изход не е „изчакване на институциите“, а тяхното пълно разтурване и основаване наново. Тези „Авгиеви обори“ не могат да бъдат почистени с козметични реформи, защото самите те са архитектите на престъплението. Въпросът е дали ще се намери политическа воля за истинско разчистване, или истината за шестте живота ще остане погребана под лъжите на „корумпираната канцелария“.
