СЕРГЕЙ ИГНАТОВ И РИТУАЛНОТО УБИЙСТВО НА ПАМЕТТА НА БЪЛГАРИТЕ

Автор: Павел Иванов

Дата: 2 април 2026 г.

Здравейте, приятели на „Вариант“. Вие сте с мен, Павел Иванов. Днес е 2 април 2026 година, а аз съм ви подготвил днешния акцент върху темата, която предизвика моя интерес. Настъпи 2 април и ето ни отново изправени пред един познат, но изключително опасен сценарий. Когато има някакви големи исторически годишнини, в политическото пространство винаги се промъква по някой самозван жрец на подмяната.

Тези дни тази чест се падна на Сергей Игнатов – египтолог по образование, бивш ректор, настоящ министър на образованието за втори път. Човек, чийто професионален път е минал през Ленинград и който веднъж вече влезе в историята с една безмилостна война срещу Българската академия на науките (БАН) – война, която нямаше нищо общо с качеството на научните изследвания, но имаше всичко общо с разчистването на сметки и активи.

 Предложението за нов национален празник

Та днес този Тутанкамон на българската политика е решил да навлезе в една още по-чувствителна сфера – олтара на народната памет. С арогантността на човек, който вярва, че историята е просто низ от глинени таблички, които могат да бъдат пренареждани според текущата мода, той ни сервира своята нова визия: 20 април трябва да стане национален празник.

Неговите аргументи звучат на пръв поглед академично и дори патриотично – искал да ни върне към „чисто българските решения“, към „семената на някакво закъсняло самоосъзнаване“. Но зад тези захаросени фрази се крие една дълбоко антибългарска логика. Когато един министър си позволява да каже, че обявяването на нов празник не пречело да отбелязваме и 3 март, ние трябва да настръхнем. Това е покъртително. То е символ на едно административно снисхождение, при което държавата милостиво ни разрешава да помним деня на своето възкресение, но някак си между другото, в периферията на новия „правилен“ календар. Това не е просто предложение за промяна на дата – това е опит за ритуално убийство на националния субект. Опит да се прекъсне нишката, която ни прави държава, а не просто население.

 Финансиране и външно влияние в образованието

Нека погледнем голямата картина. Нищо в политиката не се случва случайно и нищо не е безплатно. Историята в рамките на глобалния капитализъм отдавна е превърната в ресурс и в пазар. През последните три десетилетия българското образование се превърна в полигон за мащабни социални експерименти.

По официални данни само фондация „Америка за България“ е наляла над 130 милиона в образователната ни система за по-малко от 15 години. Ако добавим и останалите играчи – USAID, „Отворено общество“ и различни институции за демокрация, сумата надхвърля милиард и половина. Трябва да сме изключително наивни, за да вярваме, че някой ръси милиони за красивите ни очи. Тези пари са инвестиция в един мащабен исторически процес: привеждането на България във вид, удобен за пълно и безпрепятствено разграбване. За да подчиниш един народ, за да го обезлюдиш и опустошиш материално и духовно, първо трябва да му изтръгнеш паметта. Трябва да го убедиш, че неговото раждане като свободна нация е някакъв срамен инцидент или, още по-лошо, погрешно разбиране за историята.

 Противопоставянето на 20 април и 3 март

Министър Игнатов иска да създаде „критична маса“ от хора, които да преживяват Априлското въстание като новия национален фундамент. Но защо точно сега? Априлското въстание само по себе си е трагичен акт на саможертва, който без последвалото го Освобождение остава недовършен. Опитът на Игнатов е да капсулира българската свобода само до рамките на въстанието, за да изреже хирургически онова, което идва след него.

Липсващото звено в неговата фамозна триада е Руско-турската освободителна война. Това е касапско разкъсване на историческата логика. 3 март е костта в гърлото на неолибералния елит, защото той е доказателство за една свобода, която не е била договорена в Брюксел или Вашингтон, а е извоювана с кръвта на хиляди руски мужици и български опълченци. Тъй като днешната геополитическа конюнктура изисква пълна изолация на Изтока, българската история трябва да бъде прекроена така, че да пасне на текущия бизнес модел на империята.

Подмяната на историята в учебниците

Вижте какво се случва в учебниците под вещото ръководство на министерството. Там от десетилетия вилнеят персони, които методично заличават личности и събития. Те ни убеждават, че не е имало робство, а някакво „мултикултурно съжителство“; че сме попаднали в пределите на една империя и сме се „интегрирали“. Това не е наука – това е идеологическа отрова, предназначена да превърне децата ни в безродни същества. Тези експерти (в кавички) получават своите хонорари, за да обясняват по телевизиите, че Баташкото клане е мит, а ятаганът е бил инструмент на толерантността.

Значението на 3 март като корен на държавата

Каква е цената на подмяната? Ако отрежете корена на едно дърво, то може да изглежда зелено още известно време, но е обречено. 3 март е коренът на модерната българска държава. Точка. Без него нямаше да има нито Съединение, нито Независимост. Да противопоставяш героизма на априлските въстаници срещу този на опълченците е връх на цинизма. Това е опит да се раздели неразделимото. Априлци умряха, за да възкресят България, а 3 март е самото Възкресение. Как може да празнуваш саможертвата, но да се срамуваш от нейния резултат?

Истината е, че цивилизована Европа през 1876 г. пусна няколко лицемерни сълзи за изкланите българи и веднага се върна към своите балове и колониални гоби. Никой не написа „Да се освободи България“, освен руският император под натиска на собствения си народ. Докато „европейските вълци“ (по Ботев) правеха своите сметки, мужиците от Самара и Саратов събираха последните си копейки за своите братя. Това е факт, който не може да бъде изтрит с нито един грант.

Послание към министъра

Игнатов и неговият легион от „хранени хора“ искат да ни лишат от автентичност. Те се страхуват от 3 март, защото той напомня, че суверенитетът е нещо, което се извоюва, а не нещо, което се получава като лиценз от някакво чуждо посолство.

В края на краищата въпросът за националния празник е въпрос за това чия собственост е България. Дали тя принадлежи на своя народ и неговата хилядолетна памет, или е частна собственост на шепа чиновници и техните икономически покровители. Г-н министър, на 2 април ви казваме ясно: Историята не е глина, която можете да мачкате според указанията на вашите донори. Тя е гранит, тя е скала. И ако продължавате да удряте по тази скала, ще се счупите вие, а не тя.

Пазете 3 март, защото той е щитът ни срещу новото заробване – това, което идва с усмивка, с долари и с претенцията, че ни учи как да мислим. Г-н Игнатов, може би е време да оставите българската история на българите. Ние помним кои сме. Помним как се пишат думите Родина и Освобождение с главна буква, така както се пише и думата Русия, която вие явно не можете да прочетете. Нищо не може да замени 3 март. Защото без него нас просто нямаше да ни има.

Благодаря ви, че бяхте заедно с този вариант и с другата гледна точка. Пожелавам ви един усмихнат, ползотворен и революционен ден.

Източник: YouTube канал „Военни новини с Павел Иванов“, видео: „СЕРГЕЙ ИГНАТОВ И РИТУАЛНОТО УБИЙСТВО НА ПАМЕТТА“