На база доходите ни по области. Няма значение къде е българинът - той си купува ежедневно хляб. Какво - нима в столицата го продават на загуба пазарните икономисти?
В България хлябът струва едно и също навсякъде. От Видин до Варна, от Смолян до Силистра — около 1.90 лв. за 700 грама. Само едно нещо не е едно и също: заплатата, с която го купуваш.
И тук идва въпросът, който никой не задава достатъчно гласно: ако цената е еднаква, а доходите не са — справедливо ли е това?
Числата говорят сами
Средната заплата в София е 3 474 лв. на месец. В Ямбол — 1 911 лв. Разликата е почти 82%. За човека в Ямбол хлябът е почти двойно по-скъп в реално измерение — не по стикера, а спрямо заплащането на труда му.
Ако приложим простото съотношение — каква цена би отразявала реалната покупателна сила на местния доход — картината е красноречива:
| Област | Средна заплата | Справедлива цена (700 г) | Реална цена |
|---|---|---|---|
| София (столица) | 3 474 лв. | 1.90 лв. | 1.90 лв. |
| Враца | 2 526 лв. | 1.38 лв. | 1.90 лв. |
| Пловдив | 2 171 лв. | 1.19 лв. | 1.90 лв. |
| Русе | 2 117 лв. | 1.16 лв. | 1.90 лв. |
| Бургас | 2 000 лв. | 1.09 лв. | 1.90 лв. |
| Ямбол | 1 911 лв. | 1.04 лв. | 1.90 лв. |
| Монтана | 1 896 лв. | 1.04 лв. | 1.90 лв. |
| Видин | 1 783 лв. | 0.98 лв. | 1.90 лв. |
| Кюстендил | 1 762 лв. | 0.96 лв. | 1.90 лв. |
Данни: НСИ/МТСП, Q3 2025 (юли–септември 2025). Методология: справедлива цена = (заплата в областта ÷ 3 474 лв.) × 1.90 лв.
Не говорим за субсидии. Говорим за честност.
Понятието "справедлива цена" не е политически лозунг. То е икономически факт — признат от всеки, който някога е сравнявал покупателната сила между Мюнхен и Лайпциг, между Лондон и Лийдс, между Стокхолм и шведска провинция. Навсякъде по света пазарът, дори несъвършен, отчита регионалните разлики в доходите. У нас — почти не.
Хлябът е символ. Не случайно "насъщният хляб" е в молитвата, не "насъщният телефон" или "насъщната кола". Той е мярката. И когато тази мярка е несправедлива, всичко останало, което се купува с по-малко пари на по-далечно място, е несправедливо с него.
Бел. Яс а имаме усещане, което оторизираните органи би трябвало да проверят най-отговорно, че от "насъщния" от зърнарите до тезгяха някой по веригата печели много
Какво казват цифрите в края на деня
За човека в Кюстендил, чийто доход е едва 51% от Софийския, хлябът на практика струва почти двойно повече — не на хартия, а в часове труд. За да купи един хляб, той дава близо двойно повече от себе си в сравнение с колегата му в столицата.
Справедливата цена в Кюстендил би трябвало да е 0.96 лв. Реалната е 1.90 лв. На места вече надхвърля 2.20 лв. за 700 грама.
Разликата между 0.96 и 1.90 не е икономика. Тя е география на неравенството.
Методологична бележка: Концепцията за "справедлива цена" се базира на принципа на паритет на покупателната сила (ППС) — широко използван инструмент от МВФ, Световната банка и Евростат. Данните за заплатите са от НСИ/МТСП, Q3 2025 — най-пълният наличен официален набор по области към момента на публикуване. Националната средна заплата за Q4 2025 е 2 678 лв. Базова цена на хляб: 1.90 лв./700 г (след 20% ДДС, в сила от 1 януари 2025 г.).