Проф. Иво Христов: Европа се управлява от интелектуално деградирали елити, а конфликтът в Украйна е екзистенциален за Русия

В нов брой на предаването „Не се страхувай“ водещият Васил Василев разговаря със социолога проф. Иво Христов. Двамата анализират динамичните глобални промени, геополитическите сблъсъци в триъгълника САЩ – Китай – Русия, позицията на България и рисковете от мащабен световен конфликт. Според проф. Христов интелектуалната деградация на европейските ръководители и изкуствено нагнетяваната военна истерия тласкат континента към опасна и непредвидима ескалация.

Анализът на проф. Иво Христов

Васил Василев: България няма да подкрепи трибунала срещу Путин, обявен от Съвета на Европа. Преди това новото правителство съобщи, че Народното събрание няма да ратифицира едно споразумение с Украйна, подписано от бившата власт. Може ли да очакваме от Зеленски подлости и мизерии, каквито правеше на Унгария например, заради тези решения на новото правителство?

Проф. Иво Христов: Зеленски е само изпълнител. По-скоро неговите куратори го държат в това, което на руски се нарича „подвешено състояние“ – виси между небето и земята. В зависимост от изпълнението на поръчките, той съответно продължава да стои в Украйна и да унищожава украинския народ. Атаката срещу Унгария беше с цел да се свали правителството на Орбан от власт. Натискът беше масиран, многоходов, многопрофилен и многоешалониран.

Васил Василев: Може ли да очакваме тогава подобен натиск срещу правителството на Радев в първия момент, в който то излезе извън правилната евроатлантическа линия?

Проф. Иво Христов: Да, мисля, че отсега „подгряват сутрешния обед“, както се казваше в един български филм. Подозирам, че и вътрешната прислуга, и външният фактор, чиито инструмент са те, просто чакат първите системни проблеми, а те няма да закъснеят. Поради тази причина мисля, че скоро ще видим първите лястовички в това отношение.

Васил Василев: Разкритията за гигантска корупция в Украйна около бившия шеф на кабинета Ермак, както и признанията на бившата говорителка на Зеленски за негови лични пристрастявания – всичко това не изглежда ли като артилерийска подготовка на общественото мнение за премахването му от властта?

Проф. Иво Христов: Това са ходове на американските структури и НАБУ (Националната агенция за безопасност на Украйна), включително медийни удари като интервюто на Такър Карлсън. Това обаче са американски илюзии, тъй като в момента Зеленски е креатура на Лондон и Брюксел. На украинска територия всъщност се наблюдава сблъсък между американците и европейците, и то изцяло за сметка на славяните.

Васил Василев: Тези огромни пари, които изчезват като в пясъка в Украйна – видно е, че част от тях идват насам. Говори се, че милиард и половина в кеш са преминали от Украйна през Румъния и са се разпиляли из Европа. Смятате ли, че именно с тези капитали се подхранва укрофилията на континента?

Проф. Иво Христов: Това е едно на ръка. От друга страна стои т.нар. „откат“ – връщането на голяма част от средствата. Твърди се по официални данни, че от целия 90-милиарден заем, който Украйна никога няма да изплати, едва около 30 милиарда ще достигнат реално до страната. Всичко останало се завърта обратно в Европейския съюз. Системната корупционна яма, представляваща украинския проект, има за задача физически да обогатява западните елити, докато славянските момчета умират за радост на господарите от Лондон, Брюксел и Вашингтон.

Васил Василев: България също обеща 1 милиард и 200 милиона. Значи ли това, че част от тези пари ще се върнат тук?

Проф. Иво Христов: Има такива очаквания. Първоначално тези средства трябва физически да напуснат страната. Някои не особено далековидни анализатори твърдят, че това е добре, защото парите ще се насочат към българската отбранителна икономика и ще се открият работни места. Тук обаче важи древното правило: „Бой се от данайците, когато ти носят дарове“ (Timeo Danaos et dona ferentes).

Китай, САЩ и промяната в Близкия изток

Васил Василев: Да отидем на другата гореща точка. Как се развиват нещата около Иран? Строши ли си зъбите Израел и дръпнаха ли се САЩ, виждайки, че не могат да надделеят там?

Проф. Иво Христов: Аз не съм толкова бравурно настроен, ситуацията е притеснителна. Това щеше да има друго значение, ако Тръмп беше постигнал успех при посещението си в Пекин, но той не го постигна. Това беше неуспешна визита от гледна точка на американските цели – а именно да превърнат Китай от конкурираща сила в стойка „партер“, в една „голяма Бразилия“, по думите на руския специалист Николай Вавилов.

Китай категорично отказа да влезе в талвега на американската геополитика. Пекин се оказа удивително добре подготвен за икономическите, нефтените и финансовите шокове, които му бяха стоварени чрез митата и иранския казус. Нещо повече, чрез Иран Китай нанесе стратегическо поражение на САЩ в региона. Отговорът на това може да бъде втора фаза на войната в Близкия изток. Не изключвам Тръмп, в стремежа си да защити мундира, да активира бойните действия в Персийския залив.

Васил Василев: Изключвате ли възможността в САЩ да надделее благоразумието?

Проф. Иво Христов: Ако Тръмп продължава по този начин, на есен ще надделее Демократическата партия. Те вероятно ще спечелят изборите за Сенат и Конгрес, а след две години и президентските избори. Макар че в настоящите динамични условия дългосрочните прогнози са несериозни.

Васил Василев: Значи Тръмп не успя да извърви пътеката на Кисинджър за разделянето на Китай от Русия?

Проф. Иво Христов: Не успя. Той се опитваше да играе едновременно на двете маси. По отношение на Путин, видяхме резултатите от духа на Анкоридж – атаки с дронове срещу Москва. Това беше опит Русия да бъде отделена от Китай, а чрез заиграването с Пекин се искаше спиране на подкрепата за Москва, за да се вбие клин в руско-китайския алианс.

Повечето наблюдатели обаче пропуснаха един важен анонс на Тръмп. Той заяви, че ако се стигне до изостряне на кризата в Тайванския проток, САЩ няма да се намесят. Правете си изводите какво е получил Китай срещу това – едва ли става въпрос само за обещания за покупка на 200 самолета „Боинг“, а за нещо много по-сериозно.

Това означава два сценария: или САЩ няма да пречат на едно мирно обединение на Китай с Тайван, или ще се приложи далекоизточен вариант на украинската криза чрез проксита – Япония (която вече отговаря за отбраната на Тайван), Южна Корея и Филипините. Целта е Китай да бъде вкаран в тайванското блато, така както Русия беше вкарана в украинското.

Екзистенциалният сблъсък и деградацията на Европа

Васил Василев: Накъде се върти колелото на историята?

Проф. Иво Христов: В опасна близост до голям конфликт. Бих обърнал внимание на думите на Путин около 9 май. Мнозина ги изтълкуваха като готовност за компромис, примирие или дори поражение тип Кримската война, когато каза, че конфликтът приближава своя край. Това обаче може да се тълкува и по съвсем друг начин – че истинската война тепърва ще започне и ще бъде водена с цялата разрушителна мощ на ядрена супердържава. Последвалите анонси за зенитната система С-500 „Прометей“, която сваля спътници в близкия космос, лазерния комплекс „Пересвет“ и подготовката на ракетната система „Сармат“ показват, че Москва е готова за екзистенциален сблъсък. На Запад така и не разбраха, че за Русия Украйна не е просто регионален конфликт, а въпрос на оцеляване. Важи формулата: „Защо ни е свят, ако Русия я няма в него?“

Лошото е, че европейската върхушка прави всичко възможно да руши мостовете. Наблюдаваме тотална деградация на човешкия капитал – на прост език, тези хора не са с акъла си. Настоящите европейски елити са продукт на 60-годишна интелектуална деградация на западната цивилизация и не могат да направят внятен анализ на фактите. От една страна твърдят, че Русия е „бензиностанция с ракети“ и лесна плячка, а от друга – че е звяр, който утре ще стигне до Лисабон. Двете тези едновременно могат да съществуват само в шизофренни глави.

Чрез военна истерия и милитаризация те се опитват да реиндустриализират Европа и да запазят управляващата върхушка в ЕС. Дълготрайният конфликт на Изток е важен за тях, но милитаризацията има собствена логика, която излиза извън контрола на създателите си – точно така започна Първата световна война.

Васил Василев: Защо тогава европейските лидери не си дават сметка за рисковете от ескалация?

Проф. Иво Христов: Защото сляпо вярват, че руският управляващ елит е страхлив и няма да прибегне до крайното средство. Представят си, че една война с Русия ще бъде локално повторение на украинския казус в Балтика. Нищо подобно. Единствената съвкупна ядрена мощ в Европа (на Франция и Великобритания, като британската е под американски контрол) се надвишава от руската точно 10 пъти. Сметката на европейските елити е отвратителна – те очакват на фронта да умират украинските мъже и „унтерменшите“ от Източна Европа, за каквито смятат и нас.

В руското общество също има огромно напрежение, но то е грешно тълкувано на Запад. Напрежението там е насочено към Кремъл с въпроса: „Защо не воювате както трябва под формата на специална операция, след като преките и косвени жертви вече надвишават половин милион?“ Ако бяха воювали с пълна сила, конфликтът отдавна щеше да е приключил. Настоящата ситуация е мечта за западните стратези – славяни да избиват славяни колкото се може по-дълго.

Руската управляваща върхушка обаче все още не иска да скъса пъпната си връв със Запада, надявайки се, че това е временно смущение и ще се върнат при яхтите си в Монако. Но бавно и постепенно Русия бива сварявана като жаба в тенджера – или ще изскочи чрез решителни действия, или ще бъде сварена. Трети вариант няма. За Запада руската цивилизация има само едно предназначение: да изчезне. Това не се е променило от времето на Хитлер.

Българският синдром на „посрещачите“

Васил Василев: След по-малко от две години ще честваме 150 години от Освобождението на България от турско робство. Трябва ли руският президент да бъде поканен на честванията у нас?

Проф. Иво Христов: В друга политическа конфигурация нашенските политици щяха да поканят и якутите, само не и руснаците, за да не излезе, че те са ни освободили. В сегашната ситуация съм раздвоен. Ако се стигне до някакво размразяване на отношенията между Запада и Русия, тогава ми се изяснява и българският отказ да подкрепим трибунала срещу Путин – очевидно има връзка.

При такъв прецедент обаче т.нар. „жълтопаветна“ общност първа ще се нареди на Орлов мост, защото те винаги са първи по посрещането на новия господар. Като отчетем и тъмночервения номенклатурен произход на две трети от днешните антипутинисти и антикомунисти, нещата стават гротескни. Четири поколения от тези фамилии ни управляват – и преди, и след промените.

Васил Василев: Значи остава да чакаме годишнината, за да видим какво ще се случи.

Проф. Иво Христов: Няма да можем да се разминем от тях, така че отсега трябва да си пазим места на моста.

Васил Василев: Ние сме специализирани в посрещането – там сме посрещали и Гагарин.

Проф. Иво Христов: Има един ироничен исторически анекдот: през 1941 г., когато посрещаме германците и булевард „Цар Освободител“ е прекръстен на „Адолф Хитлер“, хората са си шушукали: „Приберете инвентара и цветята в склада, защото след това ще ни трябват за руснаците“. Ние сме доказани специалисти по посрещането, целуването на ръка и последващото изпращане.