На 24-и май искам да благодаря на малцинството.  На онова малцинство, което осъзнава, че в начало бе Словото, а то бе от Бога.

Това малцинство отказва с българска упоритост да поквари ума си със съвременна халтура и антикултура. Това малцинство не гледа продукти на печалбари тип Халваджиян, Азис, Иван, Андрей, Слави и лелки с 40 стихосбирки, в които словото е насилено с метафори на квадрат или рими на сантиметър или претенции за струпване на гнусни слова с цел литературно безсилие, не слуша гнусните текстове на чалгарите от всеки музикален стил, не купува ерзаците на постмодерността и не закача върху стените на дома си картини, върху които някой е повръщал или си е отъркалял задните части, не вярва на медии, които са основно дезинформация и пропаганда.

Благодаря на създателите на продукта за печалба на Евровизия, че от човешка алчност и страст за печалба ,не съчиниха тази глупост на нашия език.

Благодаря на малцинството, което ще се съпротивлява докрай. Именно то още ни държи над водата, макар че все по-рядко успяваме да поемем въздух.

Благодаря на Българската Православна църква, че все още удържа, макар че и в нея са се настанили на различни нива недостойни икуменисти и предатели на Съборността.

Помним, че именно един наш монах сложи символично и не само началото на Възраждането с необходимостта да помним и славим словото.

Благодаря на малцинството, за което душата е по-важна. Тъй като съблазните се увеличават, тълпата иска зрелища, а не истина в словото. 24-и май отдавна не е празник на нашия народ. Защото този народ масово се отрече от него.

Но 24-и май е красива носталгия по онова, което сме били и онова, което можехме да бъдем. 24-и май е спомен за надеждата, силата на любовта и вярата. 24-и май е дата, на която малцинството си казва,че още има смисъл.

Защото не е случайно,че Бог ни е избрал за азбуката и ние сме я дали и на други народи да творят и те красота с нея. На 24 май броим оределите редици и ги стягаме за съпротива.

Защото само така се живее достойно.