Според анализа на проф. Мария Пиргова, съпротивата на администрацията срещу промяната на модела е мащабна и многопластова, като се корени в дълбоко вкоренени социални и политически структури. Основните причини за това явление могат да бъдат обобщени по следния начин:

• Излизане от „зоната на комфорт“: Промяната на модела засяга пряко хората, които са се нагласили към стария начин на функциониране на държавата, включително тези в сивата икономика или получаващите доплащания „в пликове“12. Тези групи изпитват дискомфорт от новите правила и естествено се съпротивляват на промените1.
• Клиентелизъм и феодални зависимости: Професор Пиргова подчертава, че администрацията е изградена върху клиентелистки модел, при който назначенията често са правени по политически причини, а не заради качествата на служителите23. Този „феодален модел“ на зависимости се простира от най-високите нива (като Борисов и Пеевски) до най-ниските стъпала, включително чистачките в общините4. Когато новият модел заплашва тези позиции, цялата верига започва да се съпротивлява34.
• Навици за заобикаляне на закона: Държавните служители са свикнали да работят по начин, който често е включвал оказван натиск за заобикаляне на закона или неспазването му3. Преминаването към стриктно спазване на законовите рамки изисква пълна смяна на начина на работа, което е труден и бавен процес, трудно подлежащ на проследяване3.
• Форми на съпротива: Съпротивата в администрацията не е само пасивна. Тя се проявява чрез саботажи, бездействие, интриги и доноси23. Служителите, които не желаят промяна, често просто спират да изпълняват задачите си ефективно23.
• Дълбоки структурни и морални проблеми: В администрацията съществуват огромни дисбаланси – незаети щатове, за които се раздават бонуси, срещу недостиг на хора за реални дейности5. Промяната на тези „стари връзки и отношения“ изисква време и „нов морал“, който според Пиргова в момента липсва в обществото и образователната система5.

Съпротивата се обяснява с факта, че правителството се опитва да промени модел на живот, граден през последните 20-30 години, което засяга интересите на огромна маса от хора, интегрирани в старата система на управление24.


В стратегията на Румен Радев външната политика играе ролята на инструмент за балансиране между международните ангажименти и защитата на националния икономически интерес, като се характеризира със следните ключови аспекти:

• Придържане към рамките на ЕС и НАТО: Радев поема управлението в условия, които не му позволяват да нарушава правилата на Европейския съюз и НАТО1. Неговите визити в Германия, Брюксел и Черна гора потвърждават, че той действа в рамките на тези съюзи, въпреки опитите на политическите му опоненти да го представят като „новия Орбан“2more_horiz.
• Прагматизъм и „знаци към Изтока“: Според анализа на проф. Пиргова, Радев се опитва да подава знаци към Изтока, тъй като България има икономическа нужда от руските енергоносители15. Стратегията му е обвързана с очакването, че бизнесът в Западна Европа (особено в Германия) ще принуди европейските лидери да променят отношението си към Русия заради загубата на конкурентоспособност15.
• Фокус върху двустранните отношения: Вместо да разчита на Европейската комисия, която той не намира за достатъчно авторитетно или полезно тяло за своята политика, Радев предпочита да разговаря директно с отделните лидери (например първата му среща с Мицотакис)4. Този подход насочва към визия за многополюсен свят, в който България гради специфични партньорства6.
• Транзакционен подход със САЩ и Турция: Радев е склонен да разглежда отношенията с големите сили като въпрос на „търгуване“ на националния интерес67. Примери за това са потенциалните преговори със САЩ (отпадане на визите срещу разполагане на военни самолети) и предоговарянето на отношенията с турската държавна компания „Боташ“6.
• Липса на твърдо позициониране в конфликта в Украйна: В стратегията на Радев се избягва заемането на крайни позиции, които биха ни поставили директно срещу Русия89. Той не подкрепя идеята за трибунал срещу Путин и смята, че България няма интерес да дава милиарди за Украйна, докато международното право отсъства и отношенията в света се преструктурират79. Според източника, неговата позиция е, че „няма черно-бяло“ и всяко външнополитическо решение трябва да се взема конкретно за момента9.

Външната политика на Радев се стреми да запази формалната лоялност към евроатлантическите структури, докато същевременно търси начини за икономическо оцеляване чрез връзки с Изтока и прагматични двустранни споразумения


Анализ на управлението на Радев и „Прогресивна България“: Предизвикателства, съпротива и стратегически цели

Резюме

Настоящият документ синтезира анализа на професор Мария Пиргова относно първия месец от управлението на правителството, свързано с Румен Радев и политическата формация „Прогресивна България“. Основният извод е, че страната се намира в преломен момент на смяна на 20-годишен управленски модел, характеризиращ се с клиентелизъм и корупция. Промяната среща мащабна съпротива на всички нива — от държавната администрация до сивата икономика. Ключовите предизвикателства пред новата власт включват стабилизиране на държавните финанси, овладяване на спекулативните цени и провеждане на дълбока съдебна реформа. Успехът на управлението зависи от способността му да наложи нов обществен морал и да постигне конкретни икономически резултати в рамките на следващите няколко месеца.

1. 1. Новата управленска рамка: Позитиви и структурни пречки

Управлението на „Прогресивна България“ започва с ясна заявка за поемане на отговорност и промяна в начина на работа на парламента и изпълнителната власт.

• Политическа отговорност: За първи път от дълго време е налице мнозинство, подкрепящо партия с обявени цели и програма. Промяната се изразява в по-голяма прозрачност и предоставяне на информация за реалното състояние на държавата и нейните финанси.
• Кадрови потенциал: Икономическият екип на Радев се оценява като съставен от професионалисти със сериозни знания, макар и с по-десни и не толкова радикални възгледи. Подчертава се, че страната разполага с ограничен брой подготвени кадри за подобни позиции.
• Бюджетен дискомфорт: Правителството е изправено пред тежката задача да работи с бюджет, приет в средата на годината, и да се съобразява с вече направените разходи. Налице е необходимост от значително намаляване на дефицита за цялата година в рамките на оставащите шест месеца.

2. 2. Мащабната съпротива срещу „смяната на модела“

Централна тема в анализа е сблъсъкът между новото управление и утвърдения през последните две десетилетия модел на управление (свързван с имената на Борисов и Пеевски).

• Клиентелизъм и администрация: Съпротивата идва от всички нива на администрацията, общините и кметовете, където назначенията често са били по политически причини. Старият модел е изградил зависимости „отгоре надолу“, включително и в Министерския съвет.
• Сивата икономика: Около 40% от обществото няма положително отношение към новата власт. Голяма част от тези хора са част от сивата икономика (плащания в пликове, осигурителни измами) и оказват съпротива, тъй като биват извадени от своята „зона на комфорт“.
• Механизми на саботаж: Съпротивата се изразява в бездействие, неизпълнение на задачи, интриги и доноси. Държавните служители са принудени да сменят начина си на работа — от заобикаляне на закона под натиск към стриктно спазване на правилата.

3. 3. Външна политика: Прагматизъм и национален интерес

Външнополитическата ориентация на Радев се дефинира като строго съобразена с членството в ЕС и НАТО, но с опити за защита на специфични национални интереси.

• Отношения с Изтока и Русия: Изказва се тезата, че България има икономически интерес от нормализиране на отношенията между ЕС и Русия поради нуждата от енергоносители. Прогнозира се, че европейският бизнес (особено немският) ще окаже натиск за промяна на санкционната политика.
• Двустранни отношения: Радев залага на директни разговори с европейски лидери (напр. Мицотакис), вместо да разчита единствено на Европейската комисия, която се възприема като губеща авторитет.
• САЩ и Тръмп: Отношенията със САЩ при евентуално управление на Тръмп се разглеждат през призмата на „търговията“. Националният интерес (отпадане на визи) може да бъде изтъргуван срещу стратегически отстъпки, но се изисква „силна воля“ за отстояване на позициите пред нови американски дипломати, действащи като лобисти.
• Регионална сигурност: Очаква се Радев, като военен, да подкрепи отделянето на 5% от бюджета за армията.

4. 4. Съдебна система и борба с корупцията

Разграждането на „феодалния модел“ изисква решителни действия в съдебната власт, където вече се наблюдават първи признаци на промяна.

5. 5. Социални приоритети и обществена отговорност

Успехът на правителството в краткосрочен план ще се измерва чрез два основни фактора: цените и сигурността.

• Цени и спекула: Най-важният фокус за следващите 30 дни трябва да бъдат цените на жизненоважните стоки и бюджета. Ако правителството остави пазара да се регулира сам без намеса срещу спекулата, рискува бързо да загуби обществената подкрепа.
• Пътна безопасност и наркотици: Налице е критична нужда от мерки срещу употребата на наркотици сред младите и „войната по пътищата“. Проблемът е дълбок и е свързан с навлизането на фентанил и иновативни методи за разпространение (Telegram канали, куриерски фирми).
• Гражданска активност: Промяната не може да бъде извършена само от правителството. Тя изисква активна позиция от гражданите срещу местните корупционни практики и „пречупване“ на ценностите — преход от страх и прикриване към морал и откритост.

Професор Пиргова определя Румен Радев като фигура, която вижда националните цели, но често изглежда „самотна“ в това си мислене. Основната национална цел трябва да бъде не само премахването на стария модел, но и обръщане на демографските тенденции и повишаване на комфорта и сигурността на живот за българите. Първите шест месеца ще бъдат решаващи за това дали правителството ще удържи на своите принципи или ще се превърне в част от старите зависимости.