И варненският случай с групировката „КУБ“, и случката с ботунецките убийци джигити ми приличат на нещо, което преди много години ми разказа моят вуйчо.

Приятел на вуйчо ми – страшно пиянде, си имал гадже. Гаджето вдигнало ръце от изцепките му, до гуша му дошло да го гледа и издържа, и най-накрая решило да скъса с пияния си любовник. Отрязало му квитанцията и му дало срок да се омита. 

Когато жената се върнала вечерта у тях, намерила всичко подредено, даже чаршафът на леглото опънат и леглото застлано. Всичко прекрасно, няма го пияндето, а откъм леглото се носи някаква миризма. Дръпнала тя завивката и върху белия чаршаф се показало едно голямо, тлъсто изпражнение. Точно казано – л@йно. Човекът си бил тръгнал, но оставил неопровержими доказателства за своята същност. Натрил ѝ носа един вид.

На това ми прилича ситуацията в България – уж леглото ни е оправено, в Европейския съюз сме, в НАТО, в Шенген, парите ни са чуждоземски – заприличали сме на нещо като музей на благоденствието. 

И изведнъж – хоп – по едно голямо изпражнение върху белия чаршаф. В Баба Алино, Ботунец, на Софийското летище „Васил Левски“, по махали и квартали – по цялата ни родна земя има изпражнения. 

Сигурно съм станал смешен и досаден с виковете си за етническия проблем, но като гледам как поне засега се шикалкави с джигитите убийци, си мисля, че вече етнически проблем няма. Етническият проблем е решен в полза на изрисуваните с питони, с калашници, с ками и прободени сърца неокачествими същества, които са победили нас – българите. 

Ако сега няма светкавични, оглушителни и парализиращи действия срещу беснеещите цигани, срещу беснеещите български мутри, ако няма светкавични и животоспасяващи действия, гръбнакът на държавата ни ще се пречупи. Той вече пращи. И мирише отвсякъде. Големи изпражнения върху бели чаршафи се наблюдават във Варненската община, в Софийската, страшно големи изпражнения има по българските болници, в съд, прокуратура – навсякъде, където бутнеш, екскрементите са толкова много, че за да оживеем и да дишаме, трябва да ходим с противогази. 

Толкова ли подкупни и продажни се оказахме българите в тая държава? Толкова ли нямаме инстинкт за самосъхранение, та да тровим децата си с дрога и да разпродаваме държавата си на парчета на престъпници, спечелили от рекет и проституция? 

Чух по телевизията от ония дни един тиквеник, който на времето минаваше за голям и честен специалист в областта на финансови проверки и митници, да казва: „Ами това е положението. Ако се спазват законите, трябва да не се построи нищо.“ 

Думи нямам. И е най-естествено да си помисля, че целият ни живот и целият ни победоносен демократичен строй се изгражда с корупция, с кражби и проституция, с войни, с оръжия, с кръв. 

Горе-долу толкова големи изпражнения, освен в циганските гета, турските и украинските анклави, могат да се намерят и подушат също и в областта на културата. Там – в областта на културата, стойността на изпражненията се оценява по отношение на правилната западна миризма и вредната и убийствена източна такава. 

Шантава работа – всичко превърнахме в склад за биологични отпадъци, в обор и в торище, пълно с глисти и попови прасета . 

Снощи – секунди преди да заспя или пък секунди след като съм заспал, сънувах, че се пречупвам на две. Направо чух как се чупя и пукам и как от мен изтича вода. И наистина в полусънно състояние се питах каква е тая вода в мене – от някакво горско кладенче или от казанче на тоалетна чиния?

Иди ги разбери сънищата и иди вярвай на реалността.

Но че трябва да дойде Голяма вода и да измие Авгиевите обори, е неизбежно. Иначе – нас няма да ни има.

Николай Милчев