Сергей Переслегин прави критичен преглед на текущата военна ситуация за Русия. Авторът твърди, че страната започва да губи войната поради инерционен сценарий, остаряла стратегия и погрешни дипломатически жестове спрямо Украйна.
подчертава, че Киев успешно променя тактиката си, фокусирайки се върху разрушаване на инфраструктурата в Крим, докато руското ръководство не успява да реагира адекватно.
Според Переслегин Русия трябва да премине към по-решителни действия, включително директна конфронтация с НАТО и премахване на вътрешни пречки като държавната цензура.
Анализът предупреждава, че времето за мобилизация е изтекло и са необходими радикални промени в управлението, за да се избегне поражение
1. Дипломатическата рамка и грешките в позиционирането За писмото на Зеленски и отговорът на Путин
В настоящата геополитическа конюнктура официалната комуникация е основен инструмент за легитимация, а символиката на преговорите – бойно поле на суверенитети. Руската страна обаче допусна примитивна, „учебна“ дипломатическа грешка, като влезе в диалог по повод т.нар. „писмо на Зеленски“. Самият акт на отговор признава подателя за легитимен партньор, което е абсурдно предвид обективното състояние на Украйна. За сравнение, през 1940 г. Чърчил игнорира предложението на Хитлер за мир, а лорд Халифакс заявява сухо: „Ние не разглеждаме това писмо, тъй като времето за мирни преговори не е дошло.“ Това е стандартът на голямата дипломация, от който руското ръководство се отклони.
Признаването на противника чрез „фабрики за мисъл“ и посредничеството на фигури като Роман Абрамович – олицетворение на глобалисткия проект и „транснационалния трактор“ – ерозира държавната позиция. За тези субекти Украйна е ирелевантна; тяхната цел е да фиксират изгодни за себе си резултати за сметка на Русия. Всеки опит за захапване на „кукичката“ с обещания за неутралитет е стратегическа наивност: джентълменската дума за неутралитет на Украйна ще бъде нарушена в рамките на точно една година. Тези дипломатически пропуски директно подхранват илюзията за слабост, която противникът превръща във военни успехи на терен.
- 2. Еволюция в тактиката на противника: Въздушното настъпление и логистичната блокада
Наблюдаваме радикална промяна в характера на войната: преход от позиционни сблъсъци към високотехнологично инфраструктурно разрушаване. Противникът вече не разчита само на „месни атаки“, а на иновативна стратегия за използване на БПЛА, която обезсмисля традиционната ни отбрана. Ударите по Ленинградска област, извършени с дронове, очевидно произведени и изстреляни от територията на Европа, са ясен сигнал за прекия ангажимент на НАТО и провала на текущата система за ПВО.
В южния театър се реализира концепцията за „Остров Крим“. Систематичното разрушаване на комуникациите и логистичните възли в Приазовието доведе до ситуация, в която пазарната цена на горивото в Крим се превърна в основен индикатор за нашия стратегически дефицит. Бензинът на полуострова де факто изчезва, което означава, че противникът вече печели битката за контрол над въздуха и логистиката. Това създава условия за сухопътно настъпление, превъзхождащо по ефективност опита от 2023 г., и принуждава Генералния щаб да държи огромни резерви в тила, изтощавайки ресурсите ни без директно сражение.
- 3. Кризата на „Старата стратегия“ и инерционният сценарий към поражение
Инерционният сценарий е пътят към бавно, но сигурно поражение. Настоящата стратегия, адекватна за миналогодишните условия, днес е напълно нефункционираща. Руското военно командване и лично генерал Герасимов повтарят „грешката от Първата световна война“, като пилеят време и ресурси в настъпления към позиции като Славянск и Краматорск. Тези обекти отдавна са изгубили своята стратегическа и времева стойност – те са просто символични руини, чието превземане не променя хода на войната.
Докато ние се фокусираме върху „ответни терористични удари“ с цел възмездие, противникът методично унищожава жизненоважната ни инфраструктура. Вместо символични жестове, е императивно да се премине към пълно прекъсване на украинската логистика – в страната не трябва да остане нито един работещ мост. Липсата на адаптация означава, че Русия губи време, докато противникът вече е сменил правилата на играта. Ако не пречупим тази инерция, военната стагнация ще доведе до необратим колапс.
- 4. Геополитическа деградация и ерозия на постсъветското влияние
Военното безсилие в Украйна директно руши позициите на Русия в нейната „близка чужбина“. Дългата война без решителен край ерозира доверието на съюзниците и създава вакуум, който Европа и НАТО запълват с лекота. Вече плащаме цената за стратегическото буксуване: окончателната загуба на Армения след избирането на Пашинян е пряк резултат от нашето неубедително присъствие.
Този процес ще се ускори. Следващите цели на геополитическата деградация са Казахстан и Узбекистан. Генералният щаб трябва да разбере, че всеки ден без решителен пробив на фронта е ден, в който Русия губи постсъветското пространство. Западът не бърза – той изчаква момента на пълно изтощение, за да нанесе окончателния дипломатически удар, докато ние сме заети да превземаме поредното село в Донбас.
- 5. Конфронтацията с НАТО: От „Червени линии“ към Доктрина на тоталния отговор
Войната с НАТО вече е факт, но тя се води при условия, които са изгодни единствено за Алианса: те нанасят щети, ние не даваме „повод“ за ескалация. Тази стратегия на „бавна деградация“ е проектирана да ни държи под ядрения праг, докато не се сринем вътрешно. Противникът ще започне конвенционална война в момента, в който е напълно готов и ние сме максимално отслабени.
Единственият изход е изземване на инициативата сега, докато САЩ заемат неутрална позиция, а Европа още не е напълно мобилизирана. Наложително е нанасянето на превантивни удари по прибалтийските държави (Латвия, Литва, Естония) в отговор на всяко нарушение на техния неутралитет. Трябва да се приеме доктрината „светът на прах“: без ескалационни стълбици, а незабавен тотален отговор с целия арсенал, включително ядрен. По примера на ситуацията от културния код в „Главният полдень“ – противникът трябва да знае, че у нас „настроението е потиснато“ и сме напълно готови да натиснем бутона. Само реалният страх от тотално унищожение може да спре стратегията на изтощението.
- 6. Вътрешни фактори и институционална реформа
Тилът е в критично състояние поради некомпетентност и административен паразитизъм. Всяка мащабна мобилизация след 2025 г. ще бъде закъсняла и ще предизвика социален взрив, който ще надхвърли потенциалните военни ползи. Държавата трябва да действа радикално, за да намали вътрешното напрежение.
Спешно е необходимо прилагането на следните мерки:
- Премахване на Роскомнадзор: Тази структура работи срещу интересите на обществото, създавайки излишно напрежение. „Ломать — не строить“ е единственият бърз инструмент, който властта има, и той трябва да бъде използван като клапан за декомпресия.
- Национализация на Централната банка: В настоящия кръг от вземащи решения няма компетентни фигури, които да заменят сегашното ръководство. Единственото структурно решение е превръщането ѝ в Държавна банка с коренно различна финансова политика.
- Спиране на корупционния натиск: Трябва да се прекратят схемите с държавни поръчки за „задължителен софтуер“ и технологични инсталации в държавните структури, които са нищо повече от форма на корупция, дразнеща населението в условия на война.
- 7. Заключение: Пътят към излизане от инерцията
За да избегне историческото поражение, Русия трябва незабавно да изостави инерционния сценарий и да стъпи на три критични стълба:
- Смяна на военната парадигма:Прекратяване на символичните атаки и преминаване към пълно инфраструктурно унищожение на логистиката на противника (мостове, енергетика, комуникации).
- Нова ядрена доктрина спрямо НАТО:Преход към стратегия на незабавен тотален удар за пресичане на опитите за „бавна деградация“.
- Вътрешна институционална чистка:Премахване на репресивни регулатори като Роскомнадзор и национализация на финансовата система.
Ако тези стъпки не бъдат предприети веднага, инерцията на текущите грешки ще доведе държавата до неизбежен колапс и окончателна загуба на геополитическото ѝ значение.
Бел. Яс
Переслегин е роден през 1969 година, физик по образование, станал военен историк, футуролог и геополитически анализатор.
/Не позна, че Русия ще започне военни действия срещу Украйна/