Бе смръкно, сгрумналите пльови
се внизваха и гърчаха в сгъбрака;
съвсем вонизни бяха, сгови
и съдново се спихаха вутака.

От Джаберуока бой се, сине мой!
От нокти хищни, зъби що раздират!
От Джубджуб бой се птицата и крий,
та зракът мощни да не те съзира!“

Той грабна своя остър меч в ръка
и дълги дни врагът заклет иска,
възправен сред безмеждната гора,
замислен край митичната река.

И както той замислено стоеше,
ей Джаберуока с огнени очи
цвифейки във леса довтасал беше,
рикае, мята снопове лучи.

Напред! Назад! Напред! Удри! Режи!
Свистеше мечът остър в синий вдух.
Остави звяра мъртъв да лежи,
препусна бързо коня остроух.

„Уби ли Джаберуока, сине мой?
Ела в прегръдките ми, храбра младост!
О, славен ден, охей! Охей! Охой!“
Той скачаше и цвифеше от радост...

Бе смръвно, сгрумналите пльови
се внизваха и гърчаха в сгъбрака;
съвсем вонизни бяха, сгови
и съдново се спихаха вутака.

Без първия и последния куплет, преводът е на Ст. Гечев
Останалото е на ИИ