.
Какво показва пазарът в началото на 2026 г.
Област Ямбол приключи 2025 година с осезаем спад в цените на земеделската земя — тенденция, която отразява по-широкото "охлаждане" на пазара в цялата страна след бума от 2022-2023 г. Данните на Териториалното статистическо бюро – Югоизток на НСИ, публикувани за 2025 г., показват, че собствениците на ниви в региона са продавали земята си значително по-евтино в сравнение с предходната година, а и рентата се е понижила.
Цената на нивите паднала с 31,6% за година
През 2025 г. средната цена при сделки с ниви в област Ямбол достигна 1286 лв. за декар — с 31,6% по-малко спрямо 2024 г. За сравнение, средната стойност за страната е 1648 лв./дка, което поставя Ямболско на 362 лв. под националното равнище и на 17-о място сред областите по цена на нивите. Най-скъпо се търгува земята в област Добрич, а най-евтино — в Перник.
Вътре в самата област разликите между общините са значителни. Най-високи цени на сделките с ниви през 2025 г. са регистрирани в община Елхово – 1979 лв. на декар, следвана плътно от община Ямбол с 1934 лв. На другия полюс е община Тунджа, където декар нива е сменял собственика си средно за 724 лв. — почти три пъти по-евтино, отколкото в Елхово.
При постоянно затревените площи (ливади, мери и пасища) средната цена е 184 лв. за декар — леко под нивото от предходната година (190 лв.).
И рентата поевтиняла
Спад бе отчетен и при цената за наем и аренда на земеделска земя. Средната рента за декар нива в Ямболско падна до 44 лв. през 2025 г. — с 18,5% по-малко спрямо 2024 г. Спрямо средната за страната цена от 51 лв./дка, областта остава с 13,7% по-ниска рента, което ѝ отрежда 15-о място в национален мащаб.
По общини картината отново е пъстра. Най-висока рента за нива през 2025 г. е плащана в община Стралджа — 53 лв. на декар, следвана от Тунджа (48 лв.) и Ямбол (47 лв.). Най-ниски остават рентите в Болярово (30 лв.) и Елхово (35 лв.) — макар именно Елхово да е сред общините с най-скъпите продажни цени на земята, което показва, че високата стойност на имота не винаги се превръща във висока доходност за собственика чрез рента.
Изключение прави категорията "постоянно затревени площи", при която рентата леко нарасна — до 18 лв. за декар, ръст от 5,9% спрямо 2024 г.
Защо данните за 2024 и 2025 г. не са напълно съпоставими с по-старите
НСИ отбелязва, че редицата за 2024 и 2025 г. е "прекъсната" в методологическо отношение. До 2024 г. включително статистиката се е събирала чрез анкетно проучване сред земеделски стопанства, инвестиционни дружества за земя и агенции за недвижими имоти. От 2025 г. насетне източникът на данни е административен – информация от Регистъра на договорите за аренда към Министерството на земеделието и храните, както и от Агенцията по вписванията и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. За съпоставимост стойностите за 2024 г. също са преизчислени по новата методика, но самият фон на данните вече е различен от предходните години, което донякъде обяснява и рязкото понижение на средните стойности.
Тенденции през 2026 година
Наличните данни за първата половина на 2026 г. потвърждават описаното „охлаждане" на пазара и показват, че тенденцията от Ямболско се вписва в по-широка национална и дори регионална картина.
Охлаждане и в Добруджа. Твърдението за корекция в цените в Североизточна България намира потвърждение и в прогнозите за областта, която традиционно е еталон за най-скъпата земеделска земя у нас — за 2026 г. се очаква диапазон от около 1200 до 1600 евро за декар, доста под пиковите нива от 2022-2023 г. Данни на платформата Landlord.bg за първото полугодие на 2026 г. сочат средна цена от около 1790 лв. (близо 915 евро) за декар в община Добрич-селска — числа, които подкрепят усещането за траен, а не еднократен спад.
Земята остава привлекателна за инвеститори. Въпреки поевтиняването, земеделската земя продължава да се разглежда като „сигурно убежище" за капитал и защита от инфлация през 2026 г. Тенденцията частни лица — досегашни купувачи предимно на жилищни имоти — да навлизат на пазара на земя се потвърждава и от нарастващия интерес към нея като източник на пасивен доход чрез рента, а не само като спекулативна инвестиция за препродажба.
По-ниски изкупни цени притискат пазара отдолу. Оперативните данни на Министерството на земеделието и храните към юни 2026 г. показват, че изкупните цени на основните зърнени култури изостават спрямо същия период на предходната година — пшеницата например се търгува с около 7,9% по-евтино. По-ниската очаквана рентабилност от самото земеделско производство е фактор, който допълнително потиска очакванията за ръст в цената на земята — логика, която обяснява и защо купувачите на пазара стават все по-предпазливи и по-малко склонни да плащат високи премии.
Ниските лихви подкрепят, но бизнес климатът се влошава. Според БНБ лихвените проценти по кредитите и депозитите остават ниски в началото на 2026 г., което на теория улеснява финансирането на покупки на земя и подхранва инвестиционната активност. В същото време обаче общият бизнес климат в икономиката се влошава, което внася допълнителна предпазливост сред потенциалните купувачи.
Рентите се стабилизират около 60 лв./дка. Браншовата организация БАСЗЗ потвърждава, че средната рента в страната се задържа около 60 лв. за декар — ниво, изчислено на база договорите от 2024 г. и съответстващо на пазарната логика, описана по-горе: без резки движения нагоре, но и без драматичен колапс, доколкото есенните култури донесоха приемливи добиви.
Взети заедно, тези сигнали очертават 2026 г. като година на продължаваща, но по-плавна корекция — пазарът на земеделска земя в Ямболско и в страната като цяло преминава от период на спекулативен ръст към по-рационално ценообразуване, водено предимно от реалната доходност на земеделското производство, а не от очаквания за бърза препродажба.
Източник на данните за 2025 г.: Национален статистически институт, Териториално статистическо бюро – Югоизток, отдел „Статистически изследвания – Ямбол".