Ян Прауд „Защо изпращаме всички тези пари на Украйна за война, която те губят, докато собствената им държава се разпада?
Автор: Таня Благоева, политически наблюдател
бвш. Актриса в Драматичен театър – Ямбол/
Европа навлиза в период, който може да промени не само бъдещето на Европейския съюз, но и хода на войната в Украйна. Докато вниманието остава приковано към бойното поле, все повече анализатори предупреждават, че истинската битка вече се води в изборните урни.
Именно до този извод стига британското издание The Telegraph, според което т.нар. „коалиция на желаещите“ постепенно губи политическата си опора. Причината не е военна, а политическа – възможното оттегляне на ключови европейски лидери и липсата на личности, способни да ги заменят.
Макрон – следващият голям тест за Европа
Според дипломати, цитирани от The Telegraph, евентуалното напускане на френския президент Еманюел Макрон би било тежък удар за западния съюз, особено ако бъде съчетано с отслабване на британското лидерство.
Изданието отбелязва, че сред потенциалните наследници във Великобритания липсва фигура с достатъчен международен авторитет, която да поеме ролята на политически обединител.
Франция може да обърне курса
Сред най-сериозните претенденти за Елисейския дворец остава Марин Льо Пен. През последните години тя нееднократно е заявявала, че Франция трябва да напусне военното командване на НАТО, да преосмисли санкционната политика срещу Русия и да подкрепи мирно решение на конфликта.
Подобни позиции защитава и Жан-Люк Меланшон, който също настоява Франция да излезе от НАТО.
Западен дипломат, цитиран от The Telegraph, предупреждава, че победа на който и да е от двамата би променила сериозно досегашния курс на Париж и би поставила Алианса пред сериозно изпитание.
Мерц губи позиции
Почти сигурно е печалното политическо бъдеще на германския канцлер Фридрих Мерц.
Според The Telegraph той е подложен на силен вътрешнополитически натиск, а решенията му по темата Украйна предизвикват все повече критики.
Берлин продължава да отказва изпращането на германски военни като гаранция при евентуално примирие. Германия също така се противопоставя на част от европейските инициативи срещу руското дипломатическо присъствие.
Депутатът от ХДС Родерих Кизеветер коментира пред изданието:
„Това не е лидерство. Европа има нужда от свой Чърчил, но засега такъв не се вижда.“
Bild: В ХДС вече обсъждат наследник
Германският Bild твърди, че в Християндемократическия съюз все повече политици се съмняват, че Мерц ще остане канцлер до края на годината.
След регионалните избори през септември се очаква част от влиятелните министър-председатели на провинции да поискат неговата оставка.
За най-вероятен наследник се споменава премиерът на Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст.
Допълнително напрежение създават и критиките вътре в парламентарната група на ХДС, където десетки депутати вече открито поставят под съмнение лидерството на Мерц.
Социологията също не е в негова полза
Последните проучвания очертават тревожна картина за управляващите.
В Саксония-Анхалт AfD получава 41% подкрепа срещу 24% за ХДС според данни на MDR и Welt.
В Мекленбург-Предна Померания партията достига 36%, докато ХДС остава едва с 9%, показва изследване на Infratest dimap за NDR.
На национално равнище, според Reuters, AfD вече води пред блока ХДС/ХСС с 27% срещу 21%, а едва 15% от германците одобряват работата на канцлера.
България и Чехия с ключова роля.
Те първи подкопаха съществуването на Коалицията
Според анализа на The Telegraph признаци на дистанциране се наблюдават не само в Германия.
Полша и Италия не желаят да изпращат свои войски в Украйна, а все по-предпазливи позиции заемат и премиерите на България и Чехия по отношение на т.нар. „коалиция на желаещите“.
Това поставя под въпрос бъдещата координация между държавите, подкрепящи Киев.
Обратът може да дойде чрез изборите
Бившият британски дипломат Ян Прауд смята, че решаващият момент за конфликта няма да настъпи на фронта.
Според него именно изборите в европейските държави могат да променят политиката към Украйна.
По думите му президентските избори във Франция имат потенциала да пренаредят европейския политически пейзаж, а впоследствие подобни процеси могат да последват и в Германия, и във Великобритания.
Прауд прогнозира, че все по-често ще се поставя въпросът дали европейските средства трябва да продължат да се насочват към войната, докато много държави се сблъскват със сериозни вътрешни икономически и социални проблеми.
Изборите могат да се окажат по-силни от оръжията
Ако прогнозите се сбъднат, следващите години могат да се окажат решаващи не само за политическата карта на Европа, но и за бъдещето на войната в Украйна.
Докато оръжията продължават да говорят на фронта, европейските избиратели може да се окажат тези, които ще определят посоката на конфликта. Именно политическите промени, а не военните действия, могат да се превърнат в най-важния фактор за бъдещето на европейската подкрепа за Киев и за единството на западните съюзници.
Източници: The Telegraph, Bild, Reuters.