Каква е ситуацията у нас един месец и три седмици преди датата на президентските избори и как тази ситуация кореспондира с пренареждането на световния ред? Това е темата на моя коментар.

Свобода днес. Какво е положението у нас? Един месец и три седмици преди датата на президентските избори. За някои президентските избори не са важни. Президентската фигура въобще не е важна. Може и така да го виждат, може и така да се аргументират. Има аргументи, с които човек ще се съгласи. От президента не зависят законите, обществените поръчки, милиардите, които текат към тези обществени поръчки, и цялото нареждане на икономиката и икономическите отношения в страната.

Точно затова 2016 година Бойко Борисов не пожела да стане президент. Даже си спомням, имам личен спомен, той каза така (свидетел съм на тези думи): „Аз искам да покарам още колата.“ И покара колата още четири години. Какво разбира той под това? Това означава да имаш изпълнителната власт. Там са големите пари, там са поръчките, там е властта, там са фирмите и компаниите, които зависят от теб, които идват при теб и казват: „Шефе, ще може ли да вземем тая поръчка? Този лот за 50 милиона, нали знаеш, твоето не се губи.“ Това е карането на колата според банканския феномен.

И той остана министър-председател. Ако беше излязъл за президент, щеше да е президент. Сега в момента щеше да е последната година на неговото президентстване, но предпочете изпълнителната власт. А той е човек прагматичен, хитър, съобразяващ материалните изгоди много добре. Значи президентската институция наистина не е много важна – така излиза.

В същото време, тогава защо е това състезание, може да кажем в момента, и това очакване кой ще излезе сега срещу Йотова? Има такова очакване в студиата, виждаме го. То се помпи. Водещите все повече отварят широко очи, доколкото им позволява физиономията и антропологията, и все по-задъхано питат: „Добре де, какво стана? Ще излязат ли Гюров и Кандев?“

Най-после Гюров и Кандев излязоха. Това може би беше като някаква обществена и медийна еякулация за тези, които очакваха това излизане. Голямо очакване беше – направо „Waiting for Godot“. Има такава пиеса на Самуел Бекет, класика невероятна. Когато я четох, съм се смял сам искрено до сълзи. Само че там Годо не идва, а тука се появи.

И ние видяхме пред музея в Гоце Делчев (това е бил родният град на Гюров) двамата пред един микрофон застанали, с още двама от инициативен комитет и още седем-осем разхождащи се, скучаещи граждани, да съобщават патетично, че вече са взели това решение и влизат в битката. Защо Гюров стигна до микрофона пред историческия музей в родния си град Гоце Делчев, където е играл на криеница, между другото (той сподели това)? Ами защото Илияна Йотова, днешният президент, го избра. Тя посочи Гюров за служебен премиер.

Имаше пет човека, които бяха съгласни, защото от тези, които стават по конституция според промените, пет души бяха дали съгласие. Сред тях беше и Гюров, но имаше още четирима. Йотова обаче посочи Гюров. Защо? Защото – ще цитирам, тука трябва да се цитира: „Моята идея е следващият служебен премиер да отговаря на очакванията на българските граждани“, каза Йотова тогава и посочи Гюров. Как той отговаря на очакванията на българските граждани? Това по никакъв начин не може да се измери, защото когато избираш служебен премиер, това е за два-три месеца и той трябва да придвижи процедурата до избори. Това е служебният премиер. Какви очаквания на българските граждани, какви надежди, каква поезия!

Тук Йотова – как да кажа, не искам да кажа излъга, защото не искам да употребявам такива твърди и категорични понятия, обаче замаза положението е така, като с дограмаджийски маджун. Какво замаза? Ами замаза това, че не иска да посочи някой от другите. Тука ще ги прочета: Главчев, Силвия Къдрева, Маргарита Николова, Мария Филипова. Всеки един от тях (някои ги познавам лично) стават за служебен премиер. Щяха да са по-добри от Гюров.

Обаче Йотова посочи Гюров и ето го сега той на стълбите на историческия музей в Гоце Делчев съобщава патетично, че поема тази отговорност и никому не дължи нищо. Той е независим, издига се от инициативен комитет – не от ПП, не от ДБ, не от ГЕРБ, не дори от Прогресивна България, която всъщност посочи неговата фигура за служебен премиер. Този театрален етюд беше завършък на прелюдията към президентските избори.

Е, разбира се, има още едно очакване. То е партия Възраждане. Тази партия, която се настани като кукувица в чуждо гнездо – в гнездото на Атака. Тази партия сега, която вече се регистрира за изборите, кого ще издигне за кандидат за президент? Каква двойка? Ще бъде ли там Костадинов или някой друг? Въпрос, върху който ще помисля в следващите секунди.

Коментар „Свобода с Волен Сидеров“ е възможен само и единствено благодарение на вашата подкрепа.

Да кажа още няколко думи за политическия Годо – кандидат-президента Гюров. За Кандев няма да говоря, защото моят съвет там е само да не го показват сам в едър план вечер, за да не плашат децата.

Гюров беше посочен от Йотова, макар че тя много добре знаеше, че той е в конфликт на интереси. И с този конфликт на интереси се занимаваше даже Европейският съд, защото от подуправител на БНБ го бяха отстранили именно затова, че той е в ръководството на компания. Това не бива по закон, не става така. Тя обаче прескочи леко тази подробност, въпреки че Европейският съд се занимава с конфликт на интереси на един човек, когото тя посочва за служебен премиер.

Да не би това да са били очакванията на българските граждани? Съмнявам се. Едва ли. Едва ли очакванията на българските граждани за служебен премиер са били той, като стане такъв, да отиде в Киев и да подпише 10-годишно споразумение със Зеленски – един нелегитимен президент, който всеки един момент очакваме да си го приберат в по-добрия свят тези, които го сложиха там на власт. Служебният премиер за два месеца подписва 10-годишно споразумение! Да не би това да са очаквали българските граждани от него, г-жо Йотова? Сигурен съм, че не е така.

Същият Гюров не отиде в парламента, когато го викаха, за да даде обяснение какво правят аджеба американски военни самолети на летище „Васил Левски“ – гражданското летище на София. Той трябваше да отговори защо са там. Да, Росен Желязков ги пусна първи, но служебният премиер е длъжен да каже защо продължават да стоят там, кой им дава това разрешение, на какво се дължи и как го аргументира.

Той се скри и отиде да се срещне с кого? С областните управители. Защото, бидейки служебен премиер, същият този Гюров само за два-три дни смени 28 областни управители, смени 25 началници на областни МВР-та от 28. Ей така бързичко, без проверки, без анализи кой какво направил и не направил – просто ги смени и сложи партийни кадри на ПП-ДБ.

Значи това е била неговата задача. Йотова не знаеше ли това? Знаеше го, разбира се. Значи между Йотова, Радев и ПП-ДБ е имало игра, игричка, флирт: „Добре, ще посочим вашия човек. Той има конфликт на интереси, има съдебно дело в Европейския съд, той е очевидна кандидатура и креатура на ПП-ДБ (защото беше председател на парламентарната група в парламента на тази, прости ми Господи, партия). И сега го посочваме, защото искаме да си играем с вас утре, като спечелим изборите, да може да си играем така пинг-понг.“

И в момента тази игра на пинг-понг продължава. Андрей Гюров и Кандев най-после са вече кандидатпрезидентска двойка и вече се обсъжда сериозно. Това ще бъде темата през цялата кампания до края на изборите – как точно ще бъдат на балотаж. Кой ще ги изпревари? Няма кой. Кой друг? Гюров, разбира се. Ама имал конфликт на интереси, ама нарушил закона, ама махнаха го като подуправител на БНБ, ама Европейският съд се занимава... Няма значение. Той като стане президент, такива конфликти на интереси ще натрупа около себе си, че свят ще ви се извие.

Но така във всички студиа вече съвсем сериозно се обсъжда – той е сериозният кандидат, той е този TikTok манекен, както го нарекоха някои коментатори, вече е номер едно или номер две за Йотова и изборите се очертават. Така ли е наистина?

Обаче коментаторите, социолозите и политолозите не знаят какво да кажат и за всеки случай казват: „Да де, ама то уж всичко е предопределено, ама да си спомним 2006 година.“ Тогава имаше един Волен Сидеров, който изведнъж се вклини някак си. Уж имаше две основни сили – СДС и БСП, и той, предвождайки „Атака“ (новата националистическа партия, влязла с щурм в парламента), изведнъж отиде на балотаж с Първанов. Може ли сега това да се повтори? Вдигат рамене тука вече политолозите, но за всеки случай припомнят този епизод от нашата нова история: 2006 година, балотаж Сидеров – Първанов.

Та сега въпросът кой ще отиде на балотаж е въпрос номер едно. Кой обаче трябва да бъде президент на България в променящата се международна световна картина? Ето това е последната част от предаването ми. Само след секунди ще се опитам да отговоря на този въпрос.

Коментар „Свобода с Волен Сидеров“ е възможен само и единствено благодарение на вашата подкрепа.

Когато светът се променя така динамично и по този невероятен начин, както това става сега, трябва ли България да бъде подготвена за тази промяна? Разбира се, че трябва. Подготвена ли е? Не. Защо не е? Ами защото ние не създадохме за 35 години политически елит, който да може да отстоява – не искам да казвам това клише „българския национален интерес“, защото вече го употребяват всякакви измекяри, но ще го кажа, защото няма друго понятие – българския национален интерес.

Българският национален интерес не означава да се затвориш в кула от слонова кост и да кажеш: „Нищо не ме интересува. Наоколо бушува океанът, обаче аз съм затворен тук и нищо не ме застрашава.“ Не, разбира се. Живеем в глобален свят. Няма как да избягаме от движенията, които засягат и нас.

Някои казват, че сме малка държава. Аз казвам винаги: ние не сме малка държава, ние сме една от средно големите в Европейския съюз. В миналото сме били още по-голяма, няма да се връщам там. Това е тема на моите коментари в Patreon, които ще започнат от септември месец.

Искам обаче да ви обърна внимание към световната картина, която се променя. В България сега на президентските избори се подреждат играчи, които са в сферата на представянето в парламента. Основно Илияна Йотова – това е Радев, това е мнозинството в днешния парламент. Гюров – основният партньор в играта с Йотова е ПП-ДБ. И очакваме с нетърпение следващия Годо – това е „Възраждане“. Дали Костадин ще излезе, или там ще надделее страхът и той ще извади някой друг. Това е третото очакване, което вече ще затвори кръга и ще даде крайна картина.

Сега какво представляват тези партии, тези парламентарни групи, които се водят опозиция? Защо казваме, че опозиция няма? Това го чуваме всеки ден и аз го казвам. Ами защото фактите са следните. Пред мене е статистиката. Откакто е новият парламент със 131 депутати, при всички гласувания знаете ли кой е гласувал най-много заедно с управляващите? ДПС на Делян Пеевски. 69% от гласуванията са били подкрепени от ДПС – Ново начало.

ГЕРБ – опозиция, моля ви се! ГЕРБ са подкрепили 62% от всички гласувания. 62% е много повече от половината, значитe не са опозиция.

Демократична България – 61%. Значи, когато подкрепяш 61% от гласуванията на управляващото мнозинство, ти не си опозиция, нали така? Аритметиката го показва.

И стигаме до Асен Василев и ПП – 53%. Пак над половината са подкрепили всички гласувания.

Така. Остава „Възраждане“, които са малко под половината – 40% само, в кавички. Защо в кавички? Ами защото 40% подкрепа за управляващите е много. Малко е, опозиционно е, ако не подкрепиш изобщо – ако си с 0% подкрепа. 40% обаче е много сериозен процент, да не говорим за 69% на ДПС, 62% на ГЕРБ и 61% на ДБ. Значи имаме всъщност една масова подкрепа, представена в парламента. Уж има опозиция, но тя си гласува с управляващата партия. Еми тогава какви опоненти на Йотова да очакваме? Няма такива.

От тези, които са заявени сега на терена: има там един Ненчев, той даже беше в Украйна като изпълняващ длъжността посланик. Той, ако зависи от него, ще ни направи някаква федеративна част от Украйна. Христанов, да не пропусна – това е един човек, който беше министър, зам.-министър и непрекъснато говореше как се бори с Таки и Ами. Обаче като гледам колко пари са похарчени за билбордове от него, не знам дали пък Таки и Ами няма да се окажат спонсори на неговата кампания.

И имаме вече Гюров и Кандев, очакваме „Възраждане“, очакваме и някои, които може би ще се появят – може да изгрее луна, може и някой друг екзотичен фактор да се появи (винаги има такива).

Въпросът е: има ли сериозен опонент на Йотова? Моят отговор е: няма. Защото начело на България като президент (въпреки че той няма изпълнителна власт, но може да дава посоката, може да дава пример, да бъде образец и да казва защо нещата не вървят и как България трябва да се подреди в Новия световен ред)... А Новия световен ред го показаха тия дни в Бишкек – това е столицата на Киргизия. Там се наредиха един до друг – знаете ли колко милиарда население представляват тези държавни глави?

Индийският премиер Моди (защо започвам с него – защото е най-голямата по население държава в света, милиард и половина). До него Си Дзинпин – 1 милиард и 400 милиона население. До него иранският президент – 100 милиона население. До него Русия – 150 милиона. До тях Турция – 90 милиона население, обаче втора по военна сила в НАТО държава. Ако ги сметнем като военна сила: армията на Китай е 2 милиона сухопътна войска, армията на Индия също е около 600 000, на Иран – 1 милион. Руската военна техника, технологии и възможности няма да ги обсъждаме, защото те са достатъчно познати – това е най-развитата във военно отношение държава в света.

И когато ги подредим една до друга, и те застанат и кажат: „Ние сега ще направим нещо икономически ново и ще противостоим на досегашния модел – англосаксонския, ционистки модел, който искаше целият свят да бъде колонизиран и да работи, да храни тази върхушка. Ние вече се противопоставяме на това с всички наши сили.“ А техните сили общо като население надброяват 3 милиарда и 250 милиона – тези, които се наредиха в Бишкек за снимка. 3 милиарда и 250 милиона!

И къде е България? Завършвам. България – ще има ли президент, който ще отчита тази нова реалност, който ще погледне към бъдещото пренареждане на света и който ще каже: „Нашето място е тук, в развитите държави, които се подредиха за снимка в Бишкек“? Другите са разпадащи се държави. Всички англосаксонски държави – САЩ, Евросъюза, Канада и Австралия – заедно не могат да достигнат 1 милиард население. Да, там все още има много развити технологии, да, там все още са IT компаниите, но вече те отстъпват и започват да се предават. Това ще е процес, няма да свърши бързо.

Защо обаче тези държави, които изброих в Бишкек, се подредиха една до друга? Аз не съм фен на Индия, на Китай или на Иран. Аз съм фен на истината и справедливостта. Тези държави се събраха, защото англосаксонският, ционистки Запад беше много нагъл през последните десетилетия и векове, беше супер арогантен и брутален. И той ги събра. Те не искаха да се събират, но се събраха, и вече като се събраха, тяхната сила е непреодолима.

Ще го разбира ли това следващият български президент? Айде вие помислете, отговорете ми и ми кажете с ум и разум, като гласувате на 25 октомври – ще подберете ли такъв президент, който да разбира какво става в света и къде е българското място в новия ред?