Полунощ, безлюден път край Стралджа, кола с чужди номера, която не спира на светлинен сигнал — до момента звучи като начало на криминален сериал. Финалът обаче е още по-неочакван: инспекторът, заснет от собствената си камера да рита двама закопчани мъже, се връща на служба. Не защото съдът реши, че постъпката му е била наред. А защото министерството на вътрешните работи закъсня с девет дни.
Гонитбата
Около 23:50 ч. на 24 май 2025 г. инспектор П. Н. П. и колегата му, младши инспектор С. С., патрулират край Стралджа, когато получават анонимен сигнал: към града се движи кола с табели, които не са нейни. Не се налага да я търсят дълго — засичат я на пътя от възел „Петолъчката" и подават сигнал за спиране.
Отговорът на водача е газ до дупка. Полицаите потеглят след него. Гонитбата не трае дълго — в 00:03 ч. колата поднася и катастрофира на пътното платно.
В нея се оказват шестима души — трима мъже, три жени. Водачът е без книжка, никой няма документи, а номерата на купето принадлежат на съвсем друга кола. Класическа нощна бъркотия за пътна полиция.
Осемнайсет секунди, които доведоха до делото
Полицаите поставят водача и спътника му по корем на земята и им слагат обща белезница. Дотук — стандартна процедура. После идва моментът, заради който цялата история стига до съда: в 00:22 ч. служебната и личната камера на инспектор П. записват как той нанася няколко удара с крак в гърба на двамата закопчани мъже. Осемнайсет секунди по-късно колегата му го дръпва назад и всичко приключва.
Пред дисциплиниращите органи П. обяснява, че е чул задържаните да си шепнат план за бягство и е реагирал с викове и „замахващи движения с крак", за да ги респектира. Любопитното е, че самите пострадали, разпитани по-късно като свидетели, не говорят за „удари" — описват случилото се по-скоро като „бутане" и „подпиране" с крак. Тази разлика в думите се оказва важна за изхода на делото.
Плащане за помирение
Има и детайл, който трудно се среща в дисциплинарни преписки: единият от задържаните — самият водач на катастрофиралата кола — подписва декларация, че няма никакви претенции към инспектора. Причината? Служителят лично е платил от джоба си лечението и рехабилитацията му след катастрофата. Каквото и да мислим за ритниците, тази подробност обяснява защо в залата не звучи гняв, а по-скоро свидетелски показания в защита на полицая.
Истинският герой на историята: календарът
Всичко това би могло да остане просто контекст, ако не беше една суха процедурна подробност, която в крайна сметка решава делото.
Законът за МВР дава на министерството точно два месеца от момента, в който случаят стигне до него, за да наложи наказание. Часовникът тръгва на 2 октомври 2025 г., когато разследващият орган подава обобщената справка. Инспекторът е бил и в отпуск по болест — общо 34 дни, — затова крайният срок се удължава до 5 януари 2026 г.
Заповедта за уволнение обаче е подписана едва на 14 януари 2026 г. Девет дни закъснение спрямо удължения срок — достатъчно, за да превърне едно наглед солидно наказание в юридически невалиден акт. Съдът е категоричен: пропуснат срок по закон означава автоматична отмяна, без значение колко тежко е самото нарушение.
И все пак: „уволнение" ли беше редно?
Съдия Ваня Бянова-Нейкова от Административен съд – Ямбол не спира дотук. В решение № 1304 от 4 август 2026 г. тя добавя и втори аргумент — че дори да бяха спазени всички срокове, „уволнение" е било прекалено тежка присъда. Мотивите ѝ звучат почти философски за случай с ритници:
При всеки пътен инцидент на местопроизшествието присъстват полицаи, медици и пътниците в колата — те неизбежно стават свидетели. Но за да се приеме, че е „уронен престижът на службата", трябва случаят да е достигнал и до хора извън тесния кръг на замесените. А доказателства такъв случаят да се е разчул по-нашироко — просто няма.
Комбинирано с провокацията от опита за бягство, липсата на трайни здравословни последици и чисто досие с 13 награди и 9 похвали от 2005 г. насам, съдът стига до извод, че адекватното наказание е било „порицание" — не уволнение.
Финалът (засега)
Съдът отменя заповедта и осъжда МВР да плати на инспектора 639,11 евро (1250 лв.) съдебни разноски. Инспектор П. се връща с право да носи униформата — не оправдан по същество, а спасен по технически път.
Решението обаче не е окончателно. МВР има 14 дни да го обжалва пред Върховния административен съд — така че последната дума по случая едва ли е казана.