Сега аз нямам нищо по-надеждно
от твоите усмихнати очи.
В сърцето ми ти – всяка вечер, - нежно
от месеца оставяш сноп лъчи.

Играем тайно този наш спектакъл.
Но трябва вече да го осветя.
И после като истински Херакъл
сто подвига на теб ще посветя.

В един красив антракт веднъж ти сложи
на рамото ми бялата си длан.
Това е знак, че в стиховете божи
пегасът ни е вечно оседлан…

Ела при мен! И погледни в безкрая
каква омайна тиха синева
към нас приижда. Сякаш сме във рая.
Отвъд нощта вечерникът повя.

И нека в този тих и светъл рай
останем с тебе грешници докрай…

                 13 юли 2012 г.
                  Созопол