Дружество "Ламята", или как партизаните вилнеят из Ямбол през 1945 г.
Част от новите поборници се отдали на безчинства из Каргона
Борислав Ненов
Първите дни и месеци след държавния преврат от 9 септември 1944 г. преминават в трескаво разчистване на сметки от страна на партизаните с техните политически опоненти, като без съд и присъда са убити хиляди българи. Самите историци на социалистическия период от развитието на България в сборника "От Девети до Десети" признават, че в това време са ликвидирани около 20 000 души, а вероятно никога няма да разберем истинския брой на погубените, тъй като мнозина от тях си остават в графата на "безследно изчезналите".
Довчерашните партизани са в основата на прочистването на "фашисткия" апарат, като в Ямбол те се събират в Народното партизанско дружество "Георги Калчев" (Ламята), съществувало от 1944 до 1946 г. По архивни данни на самото дружество, по онова време в града и региона в състава на Шеста оперативна зона са участвали 171 партизани, от които са останали живи 124. Общият брой на ятаците е 252, от които 132-ма са минали през затворите, а в дружество "Ламята" лидерската роля е поета от Панайот Александров Каракачанов, един от босовете на така наречената Зона, известен на някои с нелегалното име Антон, а на други като Гарабед. Каракачанов още в първите месеци след 9 септември тръгва да прави бурна кариера, за да финишира като генерал от армията, имайки в биографията си и години като военно аташе в Съветския съюз.
Пряката работа в поменатото дружество на партизаните "Ламята", както личи от запазените документи, върши Руси Георгиев Димов, известен още като Горан. Десетки нелегални, ятаци и шумкари описват дейността си, като по-простодушните от тях така и не виждат някакъв героизъм в това, че дали парче хляб или че са изпрали дрехите на някой от новите български поборници. Други обаче ловко схващат, че ще падне келепир от влизането в редиците на отечественофронтовската власт и или си измислят подвизи, или пробутват за такива как откраднали завесата от селското читалище и я дали на партизаните.
В огромната си част това са хора въпиющо неграмотни, нямащи завършено дори основно образование, ала инструкциите на СССР са именно на тях да се гради новия управленчески апарат. За целта по късата процедура част от тях са записани да учат средно образование, други се изстрелват в родината на Сталин, за да усвояват висшите науки, а най-неспасяемите случаи обикновено са насочвани към милицията и към армията. Въпреки колосалните грижи за своите хора, ръководството на партизанското дружество "Ламята" в свой доклад отчита, че "другари партизани, укриватели и бивши членове на бойни групи по места правеха големи пакости".
За какви пакости иде реч? Поменатият доклад е написан от секретаря на дружество "Ламята" Руси Димов-Горан, родом от Недялско, и за този полуграмотен човек (завършил е едва четвърти клас преди 9 септември) е имало танталови мъки, докато се чуди как да фризира текста си. Още повече, че не става дума за стилистични опущения - те са бял кахър - а за зулумите на неговите съратници. Затова в запазените архиви се натъкваме на два варианта на доклада - единият е определено гримиран, за да не бият на очи чак толкова гафовете на новите поборници, другият е едно към едно.
Доскорошни партизани и членове на бойни групи се отдали на кражби, пиянство, черна борса, стреляли безразборно, а хората на дружество "Ламята" по селата укривали храни. В ямболския Втори милиционерски участък имало преписка срещу другар, който крал овце от Каргона, други върлували също из най-стария квартал на града като се забърквали в любовни разправии, решавани и чрез помощта на пистолетни изстрели. По селата на Ямболски регион също не били за пример - в Овчи кладенец се "отдали само на пиене", както дословно пише в доклада на Руси Димов, а въртели и черна борса, като продавали стоките на Колю Кашленски. Трима активисти от "съпротивата" в село Симеоново решавали нещата с пищови в ръка, като набили и един земсист, макар че БЗНС е съратник на Комунистическата партия в тия първи години на Отечественофронтовска България.
Грижите за членовете на дружество "Ламята" включвали и създаване на общежитие, за да спят там другарите и да наваксат изоставането в образованието си. Желание за учене обаче по-скоро липсвало, тъй като директорът на общежитието съобщава за слаба дисциплина, за скитане до късно и пушене от страна на учениците-партизани, което карало хората да говорят, че те са неспособни да живеят колективно. При този манталитет надали е странно, че повечето партизани-ученици имали твърде нисък успех.
"Крайно време е да спрем тия нередни работи", призовава в доклада си Руси Димов-Горан, но или никой не искал да го чуе, или босовете на Комунистическата партия в Ямбол си давали сметка, че това са табиетите на хората им, но и така те ще покорят социализма...
Страници от ямболската история (партизаните вилнеят след 9.ІХ )
Понеделник, 27 Февруари 2012 15:11Последни новини
-
ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ, 12 април 2026 г.
Христос воскресе!
Христос воскресе!Възлюблени в Господа чеда на светата ни Църква,
Отново неизказаната Божия милост се докосва до сърцата ни, изпитвайки радостта от свещената Пасха – Празник на празниците и Тържество на тържествата! В този пресветъл ден на всеславното Христово Възкресение светата Православна църква ликува духовно, „виждайки Царя Христа да просиява от гроба като Жених.“
О, Пасха велика и пресвета, Христе! О, Премъдрост и Слово Божие, и Сила…
Думата „Пасха“ означава преминаване – преминаваме от тлението към нетлението, от смъртта към живота, от греха към спасението, от временното към вечното, от „долината на плача“ (Пс. 83:7) и „смъртната сянка“ (Пс. 22:4) към невечерния ден в „Новия Йерусалим“ на Божието царство. Христовото Възкресение е най-дългоочакваното и жадувано събитие в човешката история, проповядвано и предсказано от старозаветните пророци, засвидетелствано от светите апостоли и жените-мироносици и запечатано с кръвта и страданията на неизброим лик мъченици и изповедници на вярата. Христовото Възкресение е наша непрестанна радост и вдъхновение. То е смисъл и цел на нашия живот. Христовото Възкресение е утеха за загубилите надежда, кураж за обезкуражените, оправдание за онеправданите, въздигане на падналите, вяра за обезверените, сила за немощните. То е център на нашата вяра. Чрез силата на Възкресението жилото на смъртта е изтръгнато веднъж-завинаги от света. Защото, ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ни (срв. 1 Кор. 15:17). Ако Христос не беше възкръснал, животът ни не би имал смисъл. „Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20). „Никой да не се бои от смъртта, понеже Спасителевата смърт ни освободи от нея“, възкликва свети Йоан Златоуст. Както Христос възкръсна от мъртвите, така и ние, и нашите близки ще бъдем възкресени в последния ден, както изповядваме на всяка света Литургия:
Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век!
В смутните времена, в които живеем, чувайки постоянно за войни, смърт, жестокости, неправда, конфликти, които раздират нашия свят, ние имаме една-едничка надежда: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! Ние имаме едно нелъжовно обещание от Самия наш Господ и Спасител Иисус Христос: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20). Да не се боим. Да стоим прави, бодри, с упование във Възкръсналия Спасител. Да усвояваме непреходните евангелски добродетели, да участваме в светотайнствения живот на светата Православна църква, да подражаваме на светиите, да прощаваме на ближните си, да бъдем милосърдни, да се борим срещу индивидуализма, зависимостите, разделенията и отчуждението помежду ни, както и срещу всеки грях, „който ни лесно омотава“ (Евр. 12:1). Светлината на Христовото Възкресение да бъде наш пътеводител, та безстрашно да служим на Бога в светост и правда пред Него през всички дни на живота си (срв. Лук. 1:75).
Благопожелаваме на всички чеда на светата ни Църква в България и извън пределите на нашето Отечество здраве, мир, духовни сили и пасхална радост! Нека да се удостоим и ние като Христовите апостоли и жените-мироносици да срещнем Възкръсналия Спасител, да беседваме в молитва с Него, да живеем съединени с Него, да бъдем със своите дела истински свидетели на Неговото преславно и спасително Възкресение!
Благодатта на Възкръсналия от мъртвите наш Господ Иисус Христос, любовта на Бога и Отца, и общението на Пресветия Дух да бъдат с всички нас!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† ДАНИИЛ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Доростолски митрополит ЯКОВ
† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ
† Видински митрополит ПАХОМИЙ
Written on %AM, %12 %946 %2026 %00:%Апр in Политика Be the first to comment! Read 30 times -
Духовният път и мисията на архимандрит Стефан
Written on %PM, %11 %909 %2026 %23:%Апр in Политика Be the first to comment! Read 30 times
-
Разпята събота
Written on %AM, %11 %187 %2026 %06:%Апр in Политика Be the first to comment! Read 61 times
-
Велика събота — между смъртта и възкресението
Тихият ден на очакване, когато светът задържа дъха си преди най-радостната нощ в православния календар.
Written on %AM, %11 %148 %2026 %05:%Апр in Община Ямбол Be the first to comment! Read 103 times
