Дру­же­с­т­во "Ла­мя­та", или как пар­ти­за­ни­те вил­не­ят из Ям­бол през 1945 г.
Част от новите поборници се отдали на безчинства из Каргона
Бо­ри­с­лав Не­нов
Пър­ви­те дни и ме­се­ци след дър­жа­в­ния пре­в­рат от 9 се­п­тем­в­ри 1944 г. пре­ми­на­ват в тре­с­ка­во раз­чи­с­т­ва­не на сме­т­ки от стра­на на пар­ти­за­ни­те с те­х­ни­те по­ли­ти­че­с­ки опо­нен­ти, ка­то без съд и при­съ­да са уби­ти хи­ля­ди бъл­га­ри. Са­ми­те ис­то­ри­ци на со­ци­а­ли­с­ти­че­с­кия пе­ри­од от раз­ви­ти­е­то на Бъл­га­рия в сбор­ни­ка "От Де­ве­ти до Де­се­ти" при­з­на­ват, че в то­ва вре­ме са ли­к­ви­ди­ра­ни око­ло 20 000 ду­ши, а ве­ро­я­т­но ни­ко­га ня­ма да раз­бе­рем ис­тин­с­кия брой на по­гу­бе­ни­те, тъй ка­то мно­зи­на от тях си ос­та­ват в гра­фа­та на "без­с­ле­д­но из­че­з­на­ли­те".
До­в­че­ра­ш­ни­те пар­ти­за­ни са в ос­но­ва­та на про­чи­с­т­ва­не­то на "фа­ши­с­т­кия" апа­рат, ка­то в Ям­бол те се съ­би­рат в На­ро­д­но­то пар­ти­зан­с­ко дру­же­с­т­во "Ге­ор­ги Кал­чев" (Ла­мя­та), съ­ще­с­т­ву­ва­ло от 1944 до 1946 г. По ар­хи­в­ни дан­ни на са­мо­то дру­же­с­т­во, по оно­ва вре­ме в гра­да и ре­ги­о­на в съ­с­та­ва на Ше­с­та опе­ра­ти­в­на зо­на са уча­с­т­ва­ли 171 пар­ти­за­ни, от ко­и­то са ос­та­на­ли жи­ви 124. Об­щи­ят брой на ята­ци­те е 252, от ко­и­то 132-ма са ми­на­ли през за­т­во­ри­те, а в дру­же­с­т­во "Ла­мя­та" ли­дер­с­ка­та ро­ля е по­е­та от Па­на­йот Але­к­сан­д­ров Ка­ра­ка­ча­нов, един от бо­со­ве­те на та­ка на­ре­че­на­та Зо­на, из­ве­с­тен на ня­кои с не­ле­гал­но­то име Ан­тон, а на дру­ги ка­то Га­ра­бед. Ка­ра­ка­ча­нов още в пър­ви­те ме­се­ци след 9 се­п­тем­в­ри тръ­г­ва да пра­ви бур­на ка­ри­е­ра, за да фи­ни­ши­ра ка­то ге­не­рал от ар­ми­я­та, имай­ки в био­г­ра­фи­я­та си и го­ди­ни ка­то во­ен­но ата­ше в Съ­ве­т­с­кия съ­юз.
Пря­ка­та ра­бо­та в по­ме­на­то­то дру­же­с­т­во на пар­ти­за­ни­те "Ла­мя­та", ка­к­то ли­чи от за­па­зе­ни­те до­ку­мен­ти, вър­ши Ру­си Ге­ор­ги­ев Ди­мов, из­ве­с­тен още ка­то Го­ран. Де­се­т­ки не­ле­гал­ни, ята­ци и шум­ка­ри опи­с­ват дей­но­ст­та си, ка­то по-про­с­то­ду­ш­ни­те от тях та­ка и не ви­ж­дат ня­ка­къв ге­ро­и­зъм в то­ва, че да­ли пар­че хляб или че са из­п­ра­ли дре­хи­те на ня­кой от но­ви­те бъл­гар­с­ки по­бор­ни­ци. Дру­ги оба­че ло­в­ко схва­щат, че ще па­д­не ке­ле­пир от вли­за­не­то в ре­ди­ци­те на оте­че­с­т­ве­но­ф­рон­то­в­с­ка­та власт и или си из­ми­с­лят по­д­ви­зи, или про­бу­т­ват за та­ки­ва как от­к­ра­д­на­ли за­ве­са­та от сел­с­ко­то чи­та­ли­ще и я да­ли на пар­ти­за­ни­те.
В ог­ром­на­та си част то­ва са хо­ра въ­пи­ю­що не­г­ра­мо­т­ни, ня­ма­щи за­вър­ше­но до­ри ос­но­в­но об­ра­зо­ва­ние, ала ин­с­т­рук­ци­и­те на СССР са имен­но на тях да се гра­ди но­вия уп­ра­в­лен­че­с­ки апа­рат. За цел­та по къ­са­та про­це­ду­ра част от тях са за­пи­са­ни да учат сре­д­но об­ра­зо­ва­ние, дру­ги се из­с­т­рел­ват в ро­ди­на­та на Ста­лин, за да ус­во­я­ват ви­с­ши­те на­у­ки, а най-не­с­па­ся­е­ми­те слу­чаи оби­к­но­ве­но са на­со­ч­ва­ни към ми­ли­ци­я­та и към ар­ми­я­та. Въ­п­ре­ки ко­ло­сал­ни­те гри­жи за сво­и­те хо­ра, ръ­ко­во­д­с­т­во­то на пар­ти­зан­с­ко­то дру­же­с­т­во "Ла­мя­та" в свой до­к­лад от­чи­та, че "дру­га­ри пар­ти­за­ни, ук­ри­ва­те­ли и би­в­ши чле­но­ве на бой­ни гру­пи по ме­с­та пра­ве­ха го­ле­ми па­ко­с­ти".
За ка­к­ви па­ко­с­ти иде реч? По­ме­на­ти­ят до­к­лад е на­пи­сан от се­к­ре­та­ря на дру­же­с­т­во "Ла­мя­та" Ру­си Ди­мов-Го­ран, ро­дом от Не­дял­с­ко, и за то­зи по­лу­г­ра­мо­тен чо­век (за­вър­шил е ед­ва че­т­вър­ти клас пре­ди 9 се­п­тем­в­ри) е има­ло тан­та­ло­ви мъ­ки, до­ка­то се чу­ди как да фри­зи­ра те­к­с­та си. Още по­ве­че, че не ста­ва ду­ма за сти­ли­с­ти­ч­ни опу­ще­ния - те са бял ка­хър - а за зу­лу­ми­те на не­го­ви­те съ­ра­т­ни­ци. За­то­ва в за­па­зе­ни­те ар­хи­ви се на­тъ­к­ва­ме на два ва­ри­ан­та на до­к­ла­да - еди­ни­ят е оп­ре­де­ле­но гри­ми­ран, за да не би­ят на очи чак тол­ко­ва га­фо­ве­те на но­ви­те по­бор­ни­ци, дру­ги­ят е ед­но към ед­но.
До­с­ко­ро­ш­ни пар­ти­за­ни и чле­но­ве на бой­ни гру­пи се от­да­ли на кра­ж­би, пи­ян­с­т­во, чер­на бор­са, стре­ля­ли без­раз­бор­но, а хо­ра­та на дру­же­с­т­во "Ла­мя­та" по се­ла­та ук­ри­ва­ли хра­ни. В ям­бол­с­кия Вто­ри ми­ли­ци­о­нер­с­ки уча­с­тък има­ло пре­пи­с­ка сре­щу дру­гар, кой­то крал ов­це от Кар­го­на, дру­ги вър­лу­ва­ли съ­що из най-ста­рия квар­тал на гра­да ка­то се за­бър­к­ва­ли в лю­бо­в­ни раз­п­ра­вии, ре­ша­ва­ни и чрез по­мо­щ­та на пи­с­то­ле­т­ни из­с­т­ре­ли. По се­ла­та на Ям­бол­с­ки ре­ги­он съ­що не би­ли за при­мер - в Ов­чи кла­де­нец се "от­да­ли са­мо на пи­е­не", ка­к­то до­с­ло­в­но пи­ше в до­к­ла­да на Ру­си Ди­мов, а вър­те­ли и чер­на бор­са, ка­то про­да­ва­ли сто­ки­те на Ко­лю Ка­ш­лен­с­ки. Три­ма ак­ти­ви­с­ти от "съ­п­ро­ти­ва­та" в се­ло Си­ме­о­но­во ре­ша­ва­ли не­ща­та с пи­що­ви в ръ­ка, ка­то на­би­ли и един зем­сист, ма­кар че  БЗНС е съ­ра­т­ник на Ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та пар­тия в тия пър­ви го­ди­ни на Оте­че­с­т­ве­но­ф­рон­то­в­с­ка Бъл­га­рия.
Гри­жи­те за чле­но­ве­те на дру­же­с­т­во "Ла­мя­та" вклю­ч­ва­ли и съ­з­да­ва­не на об­ще­жи­тие, за да спят там дру­га­ри­те и да на­ва­к­сат изо­с­та­ва­не­то в об­ра­зо­ва­ни­е­то си. Же­ла­ние за уче­не оба­че по-ско­ро ли­п­с­ва­ло, тъй ка­то ди­ре­к­то­рът на об­ще­жи­ти­е­то съ­о­б­ща­ва за сла­ба ди­с­ци­п­ли­на, за ски­та­не до къ­с­но и пу­ше­не от стра­на на уче­ни­ци­те-пар­ти­за­ни, ко­е­то ка­ра­ло хо­ра­та да го­во­рят, че те са не­с­по­со­б­ни да жи­ве­ят ко­ле­к­ти­в­но. При то­зи ман­та­ли­тет на­да­ли е стран­но, че по­ве­че­то  пар­ти­за­ни-уче­ни­ци има­ли твър­де ни­сък ус­пех.
"Край­но вре­ме е да спрем тия не­ре­д­ни ра­бо­ти", при­зо­ва­ва в до­к­ла­да си Ру­си Ди­мов-Го­ран, но или ни­кой не ис­кал да го чуе, или бо­со­ве­те на Ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та пар­тия в Ям­бол си да­ва­ли сме­т­ка, че то­ва са та­би­е­ти­те на хо­ра­та им, но и та­ка те ще по­ко­рят со­ци­а­ли­з­ма...