Вече не ми се живее без теб!
– Моля те? – Нещо сторѝ, да не бъда
сам като вятър през есенна степ,
древен затворник със вечна присъда,

искам прекрасните твои коси
да ми се вейват в несръчните рими! –
Бог – ако гледа, дано ме спаси? –
нейде в пространствата несподелими,

може би вече отдавна не съм
онзи хлапак от летата момчешки? –
с теб се превърнах във жив таласъм
и те преследвам на смешни прибежки,...

Валери Станков