Веселин Андреев: Балада за комуниста
        
Лято 1946 г.
 в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон

    Колко дена го били —

    ни дума, ни вопъл, ни стон,

    но устата сгрешила,

    сама промълвила — Антон…

    Своето име им казал,

    но седмица после мълчал,

    а пък тялото — в язви,

    и язвите гнойни текът…

    — Где са твойте другари? —

    той виждал отряда любим

    и очите притварял

    и тръпнел, но бил несклоним.

    Побеснял и разгърден,

    край него прострелвал агент —

    той отвърнал му твърдо:

    — Убиецо, стреляй във мен!

    Те в раните люти

    посипали сол като жар —

    скърцал с зъби нечуто

    и как ли без вик издържал?…

    И в злоба безсилна

    пак били го диви и зли

    в страшни мъки се свивал,

    но дума не им промълвил…

    После бавно притихнал-

    смутени, учудени в страх,

    те го гледали тихо —

    безмълвен, но горд, величав.

    — Не човек, а желязо —

    просъскал агентът фашист.

    Тихо мъртвия казал:

    — Не, комунист!

На сн. Веселин Андреев.

най-известният литературен герой....
да не и няма да забравим Антон Страшимиров