Такъв необикновен коледен дух в България скоро е нямало. Щом падне нощта, групом все повече хора излизат и заедно очакват чудото. Мъже и жени в достолепни осанки, облечени целите в черно, наредени като в хор, очакват да се сбъдне знамението - дървеното чукче да бъде по-силно от гранатомета. Почти щастливи майки с невръстни дечица, религиозно се уповават на чудо, как с пет хляба и две риби да изгледат децата си. Друга група, вървейки пеша в молитвен унес, брои вместо броеница стотинките в джоба и се уповава на коледна магия, та да спре да ходи пеша. Малко по-нататък пазителите на книжното съкровище са се събрали в общо тихо молебствие, да изпросят благоденствие.
На другия ъгъл други… на другата улици други.
„Тиха нощ, Свята нощ
всичко спи ….
А навред тишина….”
Какво ли не прави силата на коледния дух?!
Освобождава ни от ежедневните грижи, превръща ни пак в невинни деца и ни кара отново и отново да вярваме в чудеса. Няма по-голяма награда за нас, от тази да се обърнем и да открием наново Младенецът Исус.
Да открием, че Той е чаканият Спасител!
А не друг!
Е, ако това не стане… има и утешителна награда.
Веднага след Коледа идва Нова година.
Веднага след Нова година идва Сурвакането.
И ако този коледен дух ни е завладял истински, ще осъзнаем, че е крайно време да си подготвим възможно най-здравите сурвакници - от онези дето се държат с две ръце.
И ако не искаме постоянно да чакаме чудеса, ще трябва доста здраво да сурвакаме през следващата 2016 година.
Има да сурвакаме, да сурвакаме…толкова много и то дотогава, докато онези сами не започнат да се молят за чудо!

ЗА АДМИРАЦИИ И КОМЕНТАРИ ТУК
https://www.facebook.com/profile.php?id=1479466942&fref=nf