 |
| Атанас Мерджанов |
- Господин Мерджанов, изненада ли ви ходът на Бойко Борисов с номинирането на Екатерина Захариева, началник на кабинета на президента, за правосъден министър? Прогнозите бяха, че това ще е или Меглена Кунева, или Даниел Вълчев.
- Борисов винаги е бил нестандартен в своите кадрови хрумвания. Не може да му се отрече усетът, че добре познава психологията на обществото, на определени социални групи и реагира светкавично. Съмнявам се обаче, че личността на Екатерина Захариева ще бъде силната министерска фигура в областта на правосъдието, тъй като тя вече два пъти беше министър и не показа кой знае какви бляскави политически и организационни качества за сферите, за които отговаряше. Все пак тя беше вицепремиер и министър в служебни правителства.
- Ще успее ли да се запази с това назначение стабилността в правителството и вече изключват ли се избори 2 в 1 наесен - президентски плюс предсрочни, за което спомена дори самият Борисов?
- Гласуваните промени в конституцията фактически препотвърдиха формулата, по която беше направен пазарлъкът за това правителство - с уж публично участие на определени политически субекти и със скрита задкулисна подкрепа на ДПС. И в това вече никой няма никакви съмнения, тъй като маските паднаха. Стана ясно, че историческият компромис се дължи на една сделка и гузната съвест на Радан Кънев, на Атанас Атанасов, изобщо на представителите на ДСБ, няма да им помогне, за да обяснят пред обществото и техните избиратели съмнителното си политическо поведение.
- Какви са ходовете на Радан Кънев и ДСБ оттук нататък, след като им отне известно време да се разграничат от това управление, но представители на партията продължават да са в него?
- В момента те използваха това политическо разграничение, за да си запазят шансовете за бъдеща политическа легитимност и идентичност, защото практически всяка една от партиите в Реформаторския блок се изгуби. Тук не става въпрос за никакви идеали, за никакви ценности дори и на дясното политическо пространство. Става въпрос за откровена лакомия за власт. И това се вижда по назначенията и по начина, по който се упражнява властта.
- Смятате ли, че може да се създаде вътрешна опозиция в самото ДСБ и дори разцепване на партията заради хората, които вече са назначени партийно в администрацията и сега отказват да я напуснат, солидарни в лидера си? Както се случи със здравния министър.
- Това е едно шизофренно политическо поведение. Радан Кънев не може да се похвали с психологическите похвати на Борисов. Така че ми е много чудно как той ще принесе това политическо решение на ръководството на ДСБ сред своите симпатизанти и избиратели, които са назначени и са във властта. Това е абсурдно и поне на този етап на мен ми се вижда категорично невъзможно. Дали Кънев ще бъде кандидат за президент? Все още е възможно, но все по-малко вероятно ми се вижда да е успешно действие.
- А защо левицата стои безучастно в момент, в който правителството е нестабилно? Би трябвало да има друго поведение като опозиция, доста по-агресивно?
- Всеобщото политическо убеждение - и на анализатори и на тези, които се интересуват от публичния живот, говори, че БСП не е достатъчно политически активна, че не е силна опозиция. Това всъщност не е съвсем така, защото не бива да се забравя фактът, че 38 народни представителите не са кой знае колко способни на чудеса. В крайна сметка за един вот на недоверие, за едно искане до Конституционния съд са необходими 48 народни представители и тук е магията на това, което се нарича власт. Защото уж има опозиционни политически партии, уж "Атака", а сега и представители на ДСБ са в опозиция, но те практически подкрепят действията на кабинета, на Борисов и конституционните промени. Затова наричам подобен тип поведение шизофренно, което съвсем не отговаря на политическата, на партийната идентичност и най-вече на очакването на избирателите за водене на политика, която да отговаря на техните интереси.
- Идеята на левицата за вот на недоверие докъде стигна?
- Вотът на недоверие е много примамлива политическа реакция, но до нея ще стигнем, след като получим съгласието на нужния брой депутати за искане на такъв. А преди това ние продължаваме да водим разговори и ще започнат такива в началото на следващата година с всяка политическа партия по различните секторни въпроси.
Защото това правителство практически се провали във всяка област. То дойде на власт с реформаторски претенции и заявления, с декларативно отношение за стабилност, която обаче липсва. Имахме десетки протести на полицаи, на военни, на библиотекари, на социални работници, на тютюнопроизводители, на зеленчукопроизводители и не на последно място на майките, чиито протест в тази убийствена демографска криза отеква безгласно от страна на управляващите. При липсата и системното отсъствие на министрите и от парламентарния контрол ние сме свидетели на едно цинично отношение. Това личи и по твърденията на Лиляна Павлова за винетките, и на Николай Ненчев за ремонта на изтребителите, който не отговаря на действителните интереси на авиацията и на българската отбранителна система.
- Тук обаче отново възниква въпросът за поведението на левицата. Дали то е такова, защото след кабинета "Орешарски" и резултатите от местните избори се съмнявате, че може да получите нужната подкрепа при предсрочни избори, или изчаквате започването на кампанията за президентските избори, за да започнете да говорите по-активно за проблемите на това управление?
- Не е достатъчно само да се възползваме от грешките на управляващите, за да управляваме убедително след това. Ние получихме много тежки загуби и правим много тежки изводи от нашето участие във властта в различните периоди и етапи. Доверието не се възвръща толкова лесно. Затова беше и поредната загуба. Очевидно е нужен процес на последователни парламентарни и извънпарламентарни политически действия на левицата, на БСП в центъра им, защото в крайна сметка животът показа, че ние сме единствените, които не сме се отклонили от изконните социални ценности.
- Дадохте пример с ремонта на изтребителите. Не е ли странно, че на практика ДАНС и прокуратурата се опитват да ревизират решението на парламента за договора с Полша за МиГ-29, започвайки проверка по случая?
- Не е странно. Много бих се надявал и прокуратурата, и ДАНС да си свършат съвестно работата по разследването на този много заплетен, много странен и много съмнителен казус, в който сам попадна военният министър. Той първо излъга, беше изобличен в лъжа заради подкупа. Второто, очевидно подчинявайки се на външнополитическа намеса и на собствено ястребско усещане и нагласа, предпочете да загърби един проверен договор с РСК "МИГ" за ремонта на изтребителите и заложи на една несигурност, която, дано да не се окажа прав, излага на абсолютен риск българските пилоти. По никакъв друг начин не би могло да бъде окачествено прехвърлянето на отговорност от страна на правителството към Народното събрание. Но ако се случи някакъв тежък инцидент, министърът няма как да избяга от собствената си отговорност.
- Доколко е възможно да поискате вот на недоверие именно заради състоянието на отбраната на фона на несигурността около нас?
- Ние може да поискаме вот на недоверие по всяка тема и ще бъдем справедливи в своите мотиви. Въпросът е колко от останалите народни представители ще ни подкрепят. Добрата аргументация невинаги е гаранция за реактивно политическо поведение. Защото кой е предполагал, че "Атака" така ще се извърти на 180 градуса и ще подкрепи Борисов и конституционните промени. Това "за" беше някак странно на фона на имитация на реформи в съдебната система. От друга страна, как да вярваме на Радан и неговата компания, че ще подкрепят евентуални мотиви за вот на недоверие, след като те самите показаха достатъчно фалшиво политическо поведение. Вижте, в крайна сметка става дума за груб пазарлък на гърба на българските граждани и избиратели.
ОРИГИНАЛНИЯТ ТЕКСТ И КОМЕНТАРИТЕ ТУК
http://www.segabg.com/article.php?id=784032
