На Ни­ко­лет

Та­зи ду­ма е пар­че от зна­ме,
на­ри­су­ва­но от мо­де­ли­е­ри­те на ме­ч­ти­те -
с из­го­ре­ни кра­и­ща.
Опе­пе­ле­на­та иви­ца
на­по­м­ня бряг на езе­ро,
в ко­е­то слън­це­то се лю­лее ка­то уда­в­ник.

То­ва е Сво­бо­да­та.
Но аз не я ви­ж­дам,
за­що­то тя е не­ви­ди­ма ка­то Бог.

Сво­бо­да­та е пре­с­ле­д­ва­на ре­ли­гия.
Опа­сен ми­раж.
Све­т­ли­на,
с ко­я­то твър­де тру­д­но при­ви­к­ват очи­те.

Ко­му е по­т­ре­б­на тя,
щом тол­ко­ва мно­го иде­о­ло­гии
са не­й­ни око­ви!

Сво­бо­да­та ня­ма плът,
но мо­жеш да я съ­б­ле­чеш го­ла на пло­ща­да,
кол­ко­то и без­по­ща­д­но да е то­ва.
До там се сти­га са­мо по един път.
От­въд за­по­ч­ват ба­ри­ка­ди­те.
Те са на­ре­де­ни ка­то ку­п­ле­ти на сти­хо­т­во­ре­ние.

Го­с­по­ди!
Ни­кой още не е ви­ж­дал Сво­бо­да­та на жи­во.

Ос­вен по­е­ти­те.

11 септември 2000 г.
                                                               с. Овчи кладенец

Вижте и непременно това
http://www.yambolnews.net/index.php/drugosti/item/6416