Гражданският съвет към Реформаторския блок, вече акламиран като ново начало, обещаващо благоприятна  политическа перспектива за десните, всъщност, е поредното недоразумение. А е така, защото „гражданите”, формирали Гражданския съвет, или поне една значителна част от тях, са обременени от тежко политическо наследство. Нарочените за общественици и професионалисти, бивши министри и депутати, разбира се, не бихме могли да приемем за граждани, щом са консумирали власт, пък и компрометирали властта. Точно така, компрометирали са властта, докато я консумират, щом са загубили, разпилели, народното доверие, щом вече нямат поддръжката на хилядите, поднесли им я на тепсия. Помня народния ентусиазъм, надеждите, от които бяхме окрилени всички в началото на прехода, вярата в СДС, вярата, че това е наистина нова, реформаторска партия. Помня, че не само вярвахме на новите властници, че възторжено убеждавахме другите в писанията си, че не се съмнявахме във възхода, който ще ни донесе Евро-Атлантическия път на развитие. Тогава, в онова време на непремерени, празни възторзи, гледахме на влизането в Европейския съюз и НАТО, като на панацея. И безумно вярвахме, че ако не изравним стандарта си с развитите западни държави, то поне ще се доближим до техния, ще се наредим и ние при богатите, при „белите хора”. Останахме излъгани, жестоко излъгани, не само не получихме нещо повече, но ни отнеха и това, което имахме, а виновници за нещастията ни бяха тези вчерашни министри и депутати, днешните професионалисти и общественици от Гражданския съвет. Да, тъкмо тъй е, ще припомня на по-късопаметните, щом те измислиха и осъществиха чудовищната разруха с ликвидационните съвети и нарязаните на скрап предприятия. Пак тези хора, злонамерено и заради некомпетентността си, измислиха финансовата криза, фалитите на банки, кредитните милионери и окрадоха спестяванията на народа. И аз се чудя с какъв акъл, пак те, „иконата на демокрацията” Едвин Сугарев, например, протестират гневно против статуквото, чийто сътворители бяха вчера. И той, колкото и неочаквано да е за запленените от неговата безкористност, консумира властта, докато бе депутат или дипломат, пък и я компрометира, досущ като съпартийците си. А и не е безкористен, разбира се, не му е безразлична властта, щом зовеше разпалено да се гласува за Бойко Борисов, въпреки че е компрометиран, защото той, видите ли, олицетворявал дясното. Въобще, уж безкористният Едвин Сугарев, не само в този случай, се държи като яростен доктринер и е готов на всичко, за да получат съидейниците му властта, забележете, по неконституционен път. Няма гаранция, че сред нарочените за общественици и професионалисти, бивши депутати и министри, липсват и други такива доктринери. Напротив, далеч по-вероятно е да ги има, щом уж убедените демократи не зачитат, съвсем арогантно, основните начала на демокрацията и се стремят да получат властта по неконституционен път. Това е и логичното, и политическото обяснение на абсурдното им поведение, щом е видимо, че не признават властта на тези, които са спечелили законно изборите. И не е това единственият, или най-впечатляващият абсурд, за жалост, щом е видимо още, че новото начало ще се осъществява от бивши хора. Е, няма да стане, може смело да се прогнозира! Народът ще припознае като „граждани” тези бивши, обременени от властта, компрометирани политици, колкото припозна като граждани, скупчилите се около Меглена Кунева кандидати за парламента. Инак, идеята да се съчетаят партийност и гражданско общество, изглежда някак обнадеждаваща и успокояваща, но се боя, че не радва никой що-годе политически грамотен човек. Тази хубава наглед идея, всъщност, е евтина спекулация, щом е ясно по дефиниция, че гражданинът престава да бъде гражданин, когато се посвети на някоя партия. Така наречените общественици и професионалисти от така наречения Граждански съвет, всъщност, са партийци, посветили се на партийното строителство, на някаква тайнствена, пара-партийна структура, която ще сътвори нещо невиждано. Поредното политическо чудовище или изрод, може смело да се прогнозира, щом е очевидно, че родните политически тарикати отново се опитват да съчетаят несъчетаемото. Най-вероятно, всъщност, е да не излезе нищо от това начинание, щом и без това разочарованият народ, вероятно, ще е още по-разочарован, ако вникне в поредното недоразумение