Осъдиха ОД на МВР - Ямбол
В Елхово мистериозно изчезнал чувал с веществени доказателства

(меден скрап). Иззели го от пункта за вторични суровини за веществено доказателство. Претеглили го. Открали го в охраняван, че и с видеонаблюдение склад в Елхово. Като го връщали след претеглянето се оказали с 52 кг. по-малко...Състав наРайонния съд в Ямбол след обстойно съдебно производство стигнал до решениеОД на МВР-Ямбол да заплати на ищеца 424 лева плюс 311 лв. съдебни разноски.
Естествено и МВР като ВСЕКИ Е НЕВИННА ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО с влязла в сила присъда..
Има обжалвания...



Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №472/3.7.2014 г.

 

                                гр.Ямбол........3.07........2014 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 
  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На............................шестнадесети...юни……………...............................

  През две хиляди и четиринадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
  Прокурора...............................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова....................................гр.д.№ 274

  за 2014 година............................................................................................

Производството по делото е образувано по искова молба на Д.И.Д. в качеството на управител на „Д. и син” ООД гр.Елхово, с която се желае да бъде осъден ответника ОД на МВР Ямбол да му заплати сумата 468 лв., представляваща равностойността на 52 кг меден отпадък. Ищецът твърди, че в хода на досъдебно производство е предал на РУП Елхово доброволно 1492 кг меден отпадък, а впоследствие от там му е върнато количество 1440 кг, с което на дружеството е причинена вреда от липсващата разлика на претендираната стойност. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен. Според ответника на ищеца са върнати предадените от него вещи в тяхната цялост срещу разписка, подписана лично от него и от разследващия полицай без възражения, без отбелязвания и без забележки. Първоначалното претегляне на отпадъците при предаването им е извършено на механична платформена везна в пункта на ищцовото дружество, а изтегленото количество от него при връщане на медните отпадъци е станало на везна, различна от тази на друга фирма. Представената от ищеца бележка, издадена от ЕТ „***” не е годно доказателство, тъй като в нея не е посочен продукта, стоката или вещта, които са били измерени и няма как да бъде свързана с извършеното претегляне по разписката за върнати вещи.

След отговора на ответника, ищецът поясни фактическата обстановка, а именно, че след като е подписал разписката за връщане на вещите, заедно с домакина на РУП Елхово са потеглили към ЕТ „***”, тъй като там има голям кантар и може да се изтегли цялата кола. След изтегляне на върнатите медни отпадъци се установила липса на 52 кг, за което ищецът уведомил полицая, а той му е отговорил, че ще бъде извършена проверка и ще бъде известен. До завеждане иска, ищецът не е известен за резултат от извършена такава проверка, което е довело до завеждане на иска.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, като в хода на производството ищецът е депозирал молба с която заявява,  че съобразно заключението на вещото лице за остойностяване на процесните 52 кг меден отпадък претенцията му е в размер 442 лв.

Ответникът, чрез своя представител също поддържа становището си по депозирания писмен отговор.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С исковата си молба ищецът е представил протокол за доброволно предаване от 19.05.2012 г., изготвен в гр. Елхово от разследващ полицай Т.К. при РУП Елхово за това, че е приел в пункта за изкупуване на черни и цветни метали в гр.Елхово на „Д. и син” ООД, представляван от Д.И.Д. 1492 кг черни отпадъци. В протокола е записано пояснение на Д., че предадените предмети са изкупени от частни лица и фирми и добити от други изкупени вещи. С постановление от 22.07.2013 г. на прокурор при РП Елхово е уважена молбата на Д.Д. за връщане на иззетите по ДП № *** г. по описа на РУП Елхово веществени  доказателства – 1492 кг медни отпадъци.

Ответникът от своя страна е представил разписка за върнати вещи, подписана от приел Д.Д. и ст.разследващ полицай инсп.Т.К., съставена на 30.07.2013 г. в гр.Елхово за това, че К. на основание постановление на прокурора е върнал на Д. веществени доказателства по ДП № *** г. на РУП Елхово – 1492 кг медни отпадъци. В подкрепа на своите твърдения, че след връщането ищецът е установил липса на 52 кг от върнатото  количество, същият е представил експедиционна бележка № 1283, издадена от ЕТ „***” гр.Елхово за изтеглена кола рег. № *** на 30.07.2013 г. с показания бруто 3400, тара 1960 и нето 1440. Тази експедиционна бележка действително не е подписана от предал и приел, няма печат, няма посочен ви на изтегления продукт. След установяване на липсата, Д.Д. се обърнал към РП Елхово, за да уведоми за тази констатация, на което от там му е отговорено с писмо от 7.08.2013 г., че по повод неговите изявления за констатирана липса на 52 кг е изискана справка от разследващ полицай и след извършване на проверка относно констатираните липси ще бъде уведомен своевременно за резултатите от същата.

Ответникът е представил също така докладна записка от ст.инспектор П.Д.Д. началник група „КП” при РУП Елхово от 13.12.2013 г. до началника на РУП Елхово. По тази докладна записка Д. е докладвал, че на 19.05.2013 г. /вероятно годината е погрешно посочена/ е присъствал при извършване на процесуално – следствени действия по ДП № *** г. /също с грешна година/ в хода, на които е било извършено доброволно предаване на установени в пункта медни отпадъци от управителя на фирмата Д.Д. на разследващ полицай Т.К.. За целта намерените в пункта медни отпадъци, съхранени в чували от различен вид са били теглени на налична в обекта платформена везна. По спомен на ст.инспектор Д. везната е била с теглителен капацитет до 500 кг с открити части и елементи на измерващия механизъм, изложена на преки метеорологични условия, с кафяво – ръждив цвят и следи от дългогодишна употреба, както и че не е забелязал по уреда да има поставени стикери или пломби  на Института по метрология и стандартизация или на друг контролен орган. Приемането на отпадъка се е извършило чрез многократни изтегляния – на партиди чували според капацитета на везната, за което са се водили записки от разсл.полицай К. под наблюдението на предаващия и отговорно във фирмата лице Ж.Ч.. След изтегляне на партидите количествата по тях били сумирани и се получило общо количество предаден меден отпадък 1492 кг, за което бил съставен и подписан протокол за доброволно предаване.

По делото бяха събрани гласни доказателства в лицето на посочените от страните и разпитани свидетели. Свидетелят Х.А., посочен от ищеца е домакин в РУП Елхово и водач на оперативен автомобил. Свидетелят твърди, че си спомня, че на 30.07.2013 г. началникът му разпоредил да тръгне след автомобила на г-н Д. към кантар на фирма „***” в гр.Е. Колегата К. върнал на Д. някакви досъдебни доказателства – железа, мед, медни отпадъци и му казал да отиде с него да ги изтеглят това, което се връща. Свидетелят А. като отишъл до фирмата автомобила на Д. вече бил качен на кантара. Д. го изчакал, свидетелят влязъл при кантарджийката, пуснали бележка, за да се види колко е автомобила с отпадъците. След това отново тръгнали един след друг до базата на Д., където автомобилът бил разтоварен и се върнали на същия кантар, за да го изтеглят празен. Като изтеглили автомобила празен се установило, че липсват 50 кг. Свидетелят А. веднага сигнализирал К., че има разлика и върнал Д. в управлението да се изясни, защото разбрал, че първия път като са го вземали са теглили на малък кантар, а сега на по-голям и се явява разлика от 50 кг. Свидетелят А. не е присъствал на товареното на доказателствата.

Другата свидетелка на ищеца Ж.Ч. работи като касиер в неговото дружество на пункта за вторични суровини. Свидетелката е присъствала на 19.05.2012 г. ,когато на пункта, в който работи са дошли няколко полицейски коли. Поискали са да задържат металите от цветен произход, а нейният началник настоял те да се изтеглят. При тегленето Ч. е записвала кантарите, като е имало един полицай, който също с нея записвал. Преди да започнат тегленето един полицай се качил на кантара, за да го провери и установил, че кантара тегли вярно. Накрая като сборували излезли 1492 кг цветни отпадъци. Няколко дни след изтеглянето ги е посетил служител от С. за годишното тариране и сложил нова бележка за извършената проверка. Чувалите, които пълнят на пункта са около 50-52-53 кг. Когато са върнали отпадъците, началникът казал, че липсва тегло от общата предадена стойност около 52 кг. Кантарът, на който се тегли в пункта е железен и няма как да не е ръждив, тъй като е изложен на дъжд на открито. Кантарът е механичен и е проверяван всяка година. Тегли максимално до 300 кг. При тегленето полицаите са правили снимка на всеки кантар, който се тегли, а полицаят, който се качил на кантара свидетелката мисли, че се казва К.К.

От ответника бе разпитан в качеството на свидетел разсл.полицай Т. К., който е присъствал на 19.05.2012 г. при получаването на медните отпадъци във фирмата на „Д. и син” ООД. Медните отпадъци са били претеглени по инициатива на К. и на Д.. Претеглянето е било извършено от В.Р. служителка на пункта. К. е присъствал през цялото време и са се слагали чували с различна големина по 5-6-7 чувала като са показвали какви са показанията на кантара. Извършили са няколко претегления, може би над 10, виждало се какво записват и от полицията и от фирмата. Кантарът, на който е било извършено претеглянето е бил механичен, ръждив, но К. няма спомен дали е имал знак, че е тариран. Д. им е казал, че е тариран. Никой от служителите не е теглил собственото си тегло. При връщането на отпадъците К. също е присъствал. След като са били претеглени, отпадъците са били натоварени на товарен автомобил, осигурен от ръководството, който ги откарал до района на РУП Елхово. Били разтоварени в гаражна клетка в двора на управлението и там са се съхранявали. След като са били прибрани в гаражната клетка, К. не е проверявал колко са чувалите. Гаражната клетка е в охраняема зона, има физическа охрана и видеонаблюдение. В този гараж е имало и други веществени доказателства по друго дознание и макар да са същите – метални отпадъци, е малко вероятно да стане грешка. Едните от другите са били отделени на разстояние в двата ъгъла на гаража. За да върнат вещите, Д. е представил съответното постановление, заедно са отворили гаражната клетка и с двама – трима от неговите работници са натоварили в техен товарен автомобил. През това време К. и Д. са отишли в сградата да съставят разписката за връщане на вещите. Не са присъствали по време на цялото товарене. Оформили са документите и Д. не е имал никакви претенции, само казал, че за своя информация ще отиде и ще си претегли върнатите вещи на кантар. Когато са изземвани вещите не са извършвали снимане, тъй като нямат практика при доброволно предаване на вещи да бъде извършено снимане. На друг кантар освен този на Д. не са теглили отпадъците. При връщане на веществените доказателства, началникът на РУП е изпратил човек да присъства на тегленето, след което Д. се върнал да каже, че има проблем, а те му отговорили, че ще извършат проверка след като има такава фрапираща разлика. Проверката била извършена от К., който отново огледал  гаража,  разговарял с ръководство, от където разбрал, че никой не е ползвал тази клетка в периода, в който са се съхранявали тези вещи. Не са проверявали дали веществените доказателства по другото дознание не са в повече, те все още са там. Според К., Д. на пръв поглед би могъл да прецени дали количеството в гаражната клетка е същото количество, което е било иззето.

Вторият свидетел на ответника е Г.Ш., който е главен инспектор и началник група Охранителна полиция към РУП Елхово. Знае, че отпадъците на Д. са се съхранявали в гараж, който е в района на РУП и което означава, че обектът се охранява от жива охрана и видеонаблюдение. Отпадъците са се съхранявали в гаражна клетка, която е била заключена. Не е възможно служител да отвори тази клетка, да вземе нещо и това да не се забележи. Свидетелят Ш. не е чувал да е отваряно и да е вземано нещо, няма и регистрирани  кражби.

Във връзка с твърденията на ответника за това, че медните отпадъци са били върнати в пълен размер, а ищецът е извършил погрешно измерване по делото бе назначена съдебно – техническа експертиза, изготвена от старши експерт в Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО Бургас, сектор Сливен, който се е запознал с доказателствата по делото и е извършил справка в базата данни на службата, както и оглед на място във фирмите ЕТ „***” и „Д. и син” ООД. В заключението експертът посочва, че е посетил обекта на ЕТ „***” и установил наличие на знак за последваща проверка върху автомобилна везна с № 1287, която е била извършена на 09.04.2012 г. със срок за последваща проверка до 09.04.2014 г. Максимално допустимата грешка на везната за изтегляните бруто и тара, съгласно експедиционна бележка № 1283 е +/- 20 кг. На везната собственост на „Д. и син” ООД, с която са претеглени медните отпадъци по ДП № *** г. не е била извършвана последваща проверка и не е имало знак с период на валидност, обхващаш датата 19.05.2012 г. В съдебно заседание вещото лице заяви, че се е запознал с писмото от сектор Сливен, в което е посочено, че везната на „Д. и син” е проверена от техен специалист на 13.06.2012 г. Вещото лице е направил лично проверка в тяхната база данни и е установил, че проверка на тази везна е извършвана и преди този момент, но не може да каже  кога. Вероятните грешки по тази везна са до 500 деления +/- 200 гр от 500 до 2000 деления +/- 400 гр. Ако една везна дава отклонение 200 гр, на всяко претегляне отклонението ще е 200 гр. В ГД „Мерки и измервателни уреди” има единна база данни от 2006 г. и от тази година в базата данни са отразени проверки само на един номер везна, собственост на „Д. и син” ООД.

По делото е приложено упоменатото от вещото лице писмо, което бе изпратено до съда от сектор Сливен при поискването да бъде посочено вещо лице за изготвяне на експертизата. В това писмо се сочи, че по повод ДП № *** г. на автомобилната везна на ЕТ „***” е извършвана държавна проверка през 2006, 2009, 2010, 2011 и 2013 г. През 2012 г. везната не е проверявана. При извършените проверки е отговаряла на изискванията за точност. Везната е до 60 т и най-малко й скално деление е 20 кг. Допустимото отклонение при измерване до 10 т е +/- 20 кг, до 40 т допустимото отклонение е 40 кг. Везната на „Д. и син” ООД е платформена везна, която измерва товар до 500 кг. При измерване до 100 кг допустимото отклонение е 200 гр, а при измерване над 100 до 400 кг допустимото отклонение е 400 гр. Проверката на везната е извършена на 13.06.2012 г. и същата е отговаряла на изискванията за точност.

По искане на ищеца за установяване размера на претенцията му по делото бе назначена съдебно – стоковедческа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че към 30.07.2013 г. стойността на 52 кг меден отпадък е 442 лв. при 8,50 лв/кг.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД и съдът намира същият за изцяло основателен и доказан, а по размер до размера посочен от вещото лице. Основателността на претенцията се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки – вреди причинени на пострадалия ищец, същите да са причинени виновно и противоправно от лице, на което ответникът, отговорен по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа, както и вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. В случая отговорността на възложилия работата е обективна с гаранционно-обезпечителна функция. Отговорността възниква, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както от действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.

Съдът намира за установено по делото, че ищецът действително е претърпял вреди, обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства в настоящото производство. Установи се, че на 19.05.2012 г. ищецът в качеството  си на управител на „Д. и син” ООД доброволно е предал 1492 кг медни отпадъци, които са били претеглени на везна, собственост на дружеството, на части, впоследствие сборувани като количество, натоварени на осигурен от РУП Елхово автомобил и откарани за съхранение в гаражна клетка, находяща се в района на РУП Елхово под денонощна охрана. Въпреки, че представената от ищеца експедиционна бележка № ***, издадена от ЕТ „***” гр.Е за извършеното изтегляне след връщане на медните отпадъци не е подписана и подпечатана, съдът я приема за годно доказателства, тъй като данните по същата се потвърдиха от гласните доказателства по делото в лицето на разпитания като свидетел домакин на РУП Елхово А. Свидетелят заяви, че е тръгнал за изтеглянето след автомобила на ищеца и макар да е закъснял е сварил автомобила качен на везната, присъствал е на издаването на бележката, отразяваща данните, впоследствие на разтоварването и претеглянето на автомобила като празен, когато е установена и разликата от 50 кг. Не се установи от свидетелските показания закъснението на А. да е било даващо възможност на ищеца преди изтеглянето да разтовари част от натоварените медни отпадъци, поради което съдът приема, че е потвърдена достоверността на данните, съдържащи се в експедиционната бележка.

Съдът счита, че причинените на ищеца вреди са настъпили в резултат на неизпълнението на задължението на ответника за съхраняване и опазване на веществените доказателства до завършване на наказателното производство, респ. до връщането им, съгласно разпоредбата на чл.111 ал.1 от НПК. Съдът счита, че ответникът не е спазил задълженията си и по приемането на предадените доброволно веществени доказателства съгласно чл.110 ал.1 от НПК за това, че същите е следвало да бъдат внимателно огледани, подробно описани  в съответен протокол и по възможност фотографирани. Според разпоредбата на чл.110 ал.4 от НПК веществени доказателства, които по размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва по възможност да бъдат запечатани и оставени на съхранение в местата посочени от съответния орган. Ответникът не представи доказателства в това производство за изпълнение на посочените изисквания от НПК за приемане и съхраняване на веществени доказателства. Единственото доказателство в тази насока е представения от ищеца екземпляр от протокол да доброволно предаване, по който иззетите веществени доказателства са посочени само като 1492 кг метални отпадъци, без да е посочено количеството чували, в които същите са разпределени, начина по който са изтеглени, така както бе описано от свидетелите по делото. Липсва протокол, по който доказателствата са приети на съхранение в посочената гаражна клетка, а това, че при връщането им ищецът е подписал разписка, че ги получава преди да ги е изтеглил за съда не удостоверява приемането на веществените доказателства от ищеца в пълен размер. На последващото изтегляне, когато се установява липсата е присъствал представител на РУП Елхово и същият е удостоверил в управлението тази констатирана липса, както сам посочи свид.А. се е върнал заедно с Д. до управлението, за да уведомят за липсата.

В този смисъл неизпълнението на задълженията по чл.111 от НПК за служителите на РУП Елхово следва да бъдат определени като противоправни, а установената липса на процесното количество веществени доказателства е достатъчна сама по себе си, за да се приеме, че тя се дължи на поведение /действия или бездействия/ на ответника при положение, че същият е имал върху тях фактическа власт и е трябвало да направи дължимото, за да ги запази. Ответникът не успя да докаже в настоящото производство, че иззетите метални отпадъци са били върнати на ищеца в тяхната цялост като иззето количество, тъй като това е благоприятния за него факт. Както съдът посочи по-горе точно обратното се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От назначената по делото експертиза се установи, че везните, както на „Д. и син” ООД, където първоначално е изтеглено предаденото количество веществени доказателства, така и на ЕТ „***”, където същите са изтеглени след връщането им, са надлежно проверявани и изтеглянията са извършвани в период на валидност на тези проверки. Отклоненията, които вещото лице посочи, че дава всяка от тези везни в рамките на допустимото, съдът счита, че в настоящия случай не са се отразили на констатираната липса от 52 кг.

Отново от свидетелските показания се установи, че количеството, което обикновено побира един чувал с метални отпадъци е между 50 и 53 кг, поради което съдът приема, че липсващото количество от 52 кг представлява един чувал. При определяне стойността на обезщетението следва да бъде взето предвид направеното от вещото лице по съдебно – стоковедческа експертиза изчисление а именно, че липсващите 52 кг меден отпадък към датата на връщане на веществените доказателства - 30.07.2013 г. е 442 лв. До този размер съдът намира искът за основателен, а над него до претендирания от 468 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото, тъй като и двете страни желаят присъждане на разноски, а искът не е уважен изцяло, същите следва да бъдат изчислени съразмерно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 311,66 лв., а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 8,33 лв.

На основание изложеното, ЯРС

 

                                                            РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Ямбол, ул. „Преслав” № 40, представлявано от директора Г.И. на основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.49 от ЗЗД да заплати на „Д. и син” ООД, ЕИК ***, със седалище гр.Елхово, ул. „Ал.Стамболийски” № 173, представлявано от Д.И.Д. сумата 442 лв., представляваща претърпени вреди - равностойността на невърнати веществени доказателства 52 кг меден отпадък, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2013 г. до окончателното й изплащане, като искът в разликата над 442 лв. до размера на 468 лв. като неоснователен –ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Ямбол да заплати на „Д. и син” ООД гр.Елхово на основание чл.78 ал.1от ГПК направените по делото разноски в размер на 311,66 лв.

ОСЪЖДА „Д. и син” ООД гр.Елхово да заплати на ОД на МВР гр.Ямбол на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер 8,33 лв.

Решението подлежи на въвзивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: