предяви претенции за собственост върху Безистена в Ямбол. Публикуваме съществената част от дебатите:) пледоариите всъщност,  в Бургаския апелативен съд, който, след връщане от ВКС, все още не е взел решение..Чака се изходът на подобно дело в София...

За Мюсюлманско вероизповедание:

АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, смятам, че главното принципно отношение на първоинстанционния съд е в сферата на необсъждане на правното значение на нормативни по своето естество правни актове, макар и от подзаконов порядък, които в изпълнение новелата на чл. 42 от Търновската конституция, са имали за предмет да уредят дейността на вероизповедания - иноверски или неправославни, както са наричани други християнски култове извън източноправославния и които имат за свой съществен фокус регламентиране въпроса за собствеността, както върху имоти, които имат преки богослужебни функции, така и имоти, които служат по някакъв начин за богослужебната дейност, например молитвени домове на феодалното вероизповедание.

Смятаме, че именно по нормативен ред, най-късно към 1895 г. както джамиите, така и имотите, които са служили въобще на изповеданието, което представлявам, е за неговата обща дейност, която не е само служебна или благотворителна, социална, културна, образователна, и които имоти са признати за негова собственост. И за да е по-последователно изложението, ще Ви маркирам, те са четири нормативните актове. Най-напред княз Александър Батенберг със свой Указ № 321 от 02.06.1880 г., обнародван в ДВ бр. 56 от 09.07.1880 г., утвърждава така наречените „привременнии правила" за духовното управление на християните, на мюсюлманите и на евреите. Този нормативен акт е интересен единствено с това, че неговият Параграф 27, е нещо като първообраз на дефиницията на Мюсюлманска изповедна община. Жителите на всички къщи, които ходят в джамията, се считат за енория на тази джамия. За собствеността нищо друго. През 1895 г. в ДВ бр. 210 от 25.09. е обнародван Указ № 63 на Княз Фердинанд, който вече урежда въпросите с регламентацията на вероизповедната дейност и собствеността само на Мюсюлмаското изповедание и това са вече временни правила за духовното управление в Княжество България.

В членове 14, 21, 22, 28 се маркират правата на мюсюлманските настоятелства по приемане имотите на джамиите и на самите джамии, тогава, когато бъдат избрани, както и режима по разпореждане с недвижими имоти, собственост на джамиите. Става дума за закупуване – „продавание", както се употребява този израз в този нормативен акт, ипотекиране и т.н. Т.е., все действия на разпореждане, които са част от вещните правомощия на правото на собственост, затова смятам, че този нормативен акт изрично прогласява, както доверителите ми твърдят, имотите, които принадлежат като собственост на изповеданието, що се отнася до мюсюлманските имоти. Това има значение за настоящия казус, доколкото безистенът е с търговски функции, но неговият приход е предназначен за обдържане на намиращата се наблизо джамията. Следователно попада в категорията на имотите, които тези временни правила изрично прогласяват за собственост на мюсюлманското изповедание.

Разгледана е регламентацията на тези въпроси в Устав за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Княжество България, утвърден с Указ № 12 от 23.05.1919 г. на Цар Борис ІІІ. Обнародван е през юни месец същата година в ДВ, където е дадена дефиницията и за М. то изповедание. Същата изрично е прогласена за юрисдикция и е уреден въпросът със собствеността пак на имотите, собственост на джамиите, което налага да поясня, че според разбиранията на тогавашната ни юриспруденция, както е било уредено в тези устройствени актове, така и по смисъла на българската православна църква, под църква или джамия се разбира не само сграда, но и съответната верска общност, свързана с такъв молитвен дом. Точно с това трябва да обясним защо в тези нормативни актове се говори за имотите, собственост на джамиите.

Уставът от 1919 г. е приповторен в над 90 % от текстовете, от 1945 г., утвърден от тогавашния Министър на вътрешните работи и изповеданието, като нито един от тези устави не е резултат на самодейно съставяне към съответната верска общност и за това има нормативен характер. Най-малко първите три от тях, представляват актове, т.е. правни актове, изхождащи от държавния глава и поради това ние твърдим, че най-късно месец юни 1919 г., а по-правилно е да се сметне месец септември 1895 г., правото на собственост на вакъфите е закрепено за мюсюлманското изповедание и доколкото според мен публичноправни субекти и никой правен режим от съществуването на третата българска държава не са могли да бъдат превалирани по давност, освен в четири според мен хипотези, които ще развия по-подробно в писмена защита.

Независимо от това, дали в някакъв отделен период, публичноправен субект - държава или община се възстановява във владение такъв имот, то няма за резултат приложимост на придобивния способ по придобивна давност.

Това са основните съображения, плюс безспорно установения факт на правоприемство на изповеданието по отношение на някогашната Ямболска мюсюлманска изповедна община, че е собственик на вакъфа безистен в г. Я., доходите на който са служили за нейното поддържане. Моля да ни се присъдят разноските по делото и да ми се предостави възможност за представяне на писмена защита.

За община Ямбол:

АДВ. Д.: Госпожо председател, уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите решението на ЯОС, като обосновано и законосъобразно, като присъдите на доверителя ми направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Процесуалният представител на насрещната страна отново, както и в исковата молба, както и в допълнителните молби, както и в писмени бележки в първа инстанция, разясни подробно какви са били нормативните актове, уреждащи ползването и собствеността на вакъфските имоти след освобождението на България. Но отново по никакъв начин не бе посочено и не бе намерено основанието в сега действащи нормативни актове за претенцията, която е предмет на производството. Както е посочено и в исковата молба, единственото основание на което би могъл ищецът в първоинстанционното производство, а и той сам е посочил, да претендира собственост върху сградата на безистена, е разпоредбата на Параграф 5, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията. Съгласно тези законови текстове се възстановява собствеността на вероизповеданията върху одържавени, отчуждени и конфискувани или незаконно отнети имоти, на основания посочени в Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и т.н. Т.е., законът говори за възстановяване на собствеността, като условията за възстановяване на тази собственост са посочените в другите реституционни закони, като всички, както е известно на съда, касаят отнети имоти в периода след 09.09.1944 г., която дата по обясними или каквито и да било причини законодателят е решил, че е обуславяща за всички действия, които са извършени от държавата след 09.09.1944 г. и тези действия евентуално са съмнителни или подлежащи на критика. Нито един от реституционните закони, които са приети, не касаят имоти отнети от държавата или от общините преди дата 09.09.1944 г., независимо как са отнемани, дали към тези моменти, от началото на миналия век, до 09.09.1944 г., са били извършвани нарушения или каквото и да било. Тези имоти по посочения Параграф 5 във връзка с другите реституционни закони, не подлежат на възстановяване. Безспорно е по делото, че за имота, за който е претенцията, има съставен първоначално акт за държавна собственост, а впоследствие акт и за общинска собственост. Т.е., несъмнено той не е във владение и не е в ползване на мюсюлманското изповедание. Той не е бил и никога във владение и ползване на това изповедание, което е ищец в процеса. Няма каквито и да било данни по делото и никакви доказателства, както мюсюлманската община, така и твърденият правоприемник М. изповедание, някога да са упражнявали фактическа власт върху имота, предмет на делото. Напротив, макар и тежестта на доказване да не бе за нас, ответникът в първоинстанционното производство представи доказателства, от които е видно, че още от началото на двадесетте години на миналия век, общинските власти на г. Я. са приемали решения, третирайки сградата на безистена като общинска собственост. Всичко, което поддържа като теза насрещната страна, всъщност е неподкрепено с каквито и да било доказателства. Правят се евентуални предположения, че въз основа на приетите нормативни и подзаконови актове, може би тази сграда е преминала в собственост на Мюсюлманската вероизповедна община в г. Я., но няма каквито и да било доказателства това да е станало във времето. Тъй като в настоящия процес се налага да се установяват факти и обстоятелства с давност близо 120 - 130 години, ние от наша страна и с оглед защита интересите на града, сме представили всички възможни писмени доказателства, от които по безспорен начин се установява, че общината е упражнявала права на собственост по отношение на тази сграда, далеч преди 09.09.1944 г. В този смисъл е и обнародваният нормативен акт в ДВ от 1940 г., който аз представих на съда единствено с цел , защото се оказа, че този брой на Държавен вестник се съхранява само на няколко места в България и не се съхранява както в архивите на Държавен вестник, така и в архивите на съдилищата. Именно в този брой изрично е посочено, че обявяват сградата за народна старина и тази сграда към онзи момент е градски хали. Градски хали сградата е станала в изпълнение на решението на Градския общински съвет на г. Я., прието 1924 г. И през 1925 година впоследствие е следващо решение, което утвърждава лицето спечелило конкурса за преустройство на безистена в градски хали. Независимо как общината е установила владение и придобила собствеността върху сградата на безистена, която се намира в центъра на града ни и не представлява обикновена сграда, а представлява символ, около който се развива целият град и който е различим и опознаваем на всички стари запазени архивни снимки на града, несъмнено това е станало преди 09.09.1944 г. Т.е., разпоредбата на Параграф 5, ал. 1 и 2 не намира приложение в конкретния случай. Няма каквито и да било доказателства пред първа инстанция, че сградата на безистена е отнета след 09.09.1944 г. Всъщност няма доказателства и че тя някога е принадлежала на мюсюлманското изповедание или на Ямболската мюсюлманска община. Обратно, предвид изключително дългия период от време, който е изминал, тъй като се налага да установяваме обстоятелства, датиращи от момента на освобождение на България от Турско - османско владичество, историческите данни, които са запазени, като дописките на Константин Иречек, са, че тази сграда, която въобще не е била във вида, в който е в момента, при отстъпление на турците от г. Я. е опожарена и изоставена. Тя е била в изключително лошо състояние и именно това й състояние е предопределило общината и градските власти, изхождайки от факта, че сградата е в центъра на града, да предприемат действия по стопанисването й и впоследствие по ремонта й. В Я. има джамия, която е на разстояние около 50 метра от сградата на безистена. За тази джамия М. то изповедание никога не е имало проблем и собствеността върху нея бе възстановена веднага, когато бяха налице условията и изискванията на закона за това, въпреки че тя също беше в изключително лошо състояние и бе реставрирана също със средства на общината и държавата. Сградата на безистена, за разлика от джамията, която в момента функционира в центъра на града, никога не е била изповеден дом и не се е ползвала за такава.

От момента на построяването си, тя е била сграда с търговско предназначение. Представеното в днешното съдебно заседание доказателство, което Вие приехте, което бе представено в заверен препис и пред първата инстанция, не променя по никакъв начин фактическата обстановка и не се отразява по никакъв начин на изводите, които е извършил вече първоинстанционният съд. То говори за съществуващи задължения за вакъфски имот – безистен, в един минал момент. Доколко може да се вярва на разчитането на годините, които са посочени, стана въпрос за дължими наеми за използване на вакъфски имот от началото на 1858 г. Т.е., период преди Освобождението. Това обаче не е доказателство, установяващо, че собствеността след Освобождението е преминала по законовия ред в съответните вероизповедни общини - общински или впоследствие в М. то изповедание, след като същото е било регистрирано и се е породила неговата правоспособност.

В този смисъл считам, че предвид липсата на главно доказване, което ищецът в първоинстанционното производство следваше да извърши, тъй като става въпрос за иск по чл. 108 от Закона за собствеността - иск за собственост, първата инстанция напълно в съответствие със закона и събраните доказателства, отхвърли иска. По делото са представени многобройни доказателства, установяващи, че сградата на безистена, така, както тя е предмет на първоначалната искова претенция с допълнителните уточняващи молби, не е съществувала и не е била във вида си към момента на освобождението и към момента на предявяване на иска. Тази сграда, състояща се към определен момент от високо тяло и двуетажни магазини около нея, е била на различни собственици. Магазините са отчуждени с цел преустройството на цялата сграда и обединяването й в един ансамбъл и за това са представени доказателства. Отчуждаването е ставало по Закона за планово изграждане на населените места. То е реализирано, магазините са съборени и на тяхно място в момента се намира част от сградата на безистена, така, както тя е заснета в Кадастъра, както е и предмет на иска в този си обем. Високото тяло, което действително като основи и до някъде е запазено, от момента на построяването си, макар и реставрирано в началото на миналия век и впоследствие изцяло преустроено в края на шестдесетте и началото на седемдесетте години на миналия век, никога не е принадлежало на ищеца.

В този смисъл сме изложили подробни съображения в отговора си. Моля да имате предвид, че сградата на безистена не е обикновена сграда, както посочих. Може би М. то изповедание, водейки много дела в различни съдилища на територията на България, разполага действително с документи за някои от имотите, за които претендира, може би за повечето имоти, но специално в Я. този имот, проследявайки неговото историческо развитие като собственост, никога не е принадлежал на ищеца или негов праводател. Това, че той е бил вакъфски имот, а предполагам, че вакъфски имоти не са само тези, за които в момента се водят дела, сигурно е имало хиляди вакъфски имоти, предвид 500-те години османско присъствие, но това не води автоматично до придобиване на собственост на тези вакъфски имоти, от посочените в нормативните актове лица. Въобще не е ясно тези нормативи, които изложи колегата Р. , дали са приложени по отношение на безистена. Обратно, налице са доказателства и то безспорни писмени доказателства, че такава сграда Мюсюлмаската община не е водила в активите си, а О. Я. чрез Градския си съвет е вземала решения за реконструкцията.

Моля да имате предвид втория протокол, в който е утвърден спечелилият конкурса за ремонт на безистена. Става въпрос за сума от три милиона лева, които са вложени в тази конструкция към 1924-1925 година. Т.е., това не са държавни пари, това са пари на О. Я. и на гражданите на Я., които са вложени в ремонта и запазване на сградата на безистена. Впоследствие, след 09.09.1944 г. също са вложени изключително големи средства за привеждане на безистена в състоянието, в което се намира в момента, а и в момента се извършват друг ремонт и преустройство също на сградата на безистена, което разбира се не е свързано и не може да се отрази на изхода на делото.

В тази връзка моля да потвърдите решението на ЯОС и да присъдите на доверителя ми направените разноски по делото.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе съдебния си акт в законния срок, като дава едноседмичен срок за представяне на писмени бележки.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 15.00 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР:

о е постановил общото наказани НОВО ТЪРСЕНЕ