Съкратен вариант на анализа за 2014 година на Иинститут "Иван Хаджийски"

Геополитическата спирала: Ялта – Малта – Крим –

2014 година отбеляза стогодишнината от Първата световна война и заедно с това безпрецедентен ръст на международното напрежение, който даде повод на Папа Франциск да заяви, че е започнала „трета световна война”. Появиха се и редица други оценки на влиятелни политици: „на ръба на студена война”; „псевдостудена война”; „нова студена война”…

Липсата на еднозначна оценка на ситуацията има поне две видими причини.

Първата е неочакваност. Някакси изглежда ирационално да се повтори епоха, която вече е история и към която никой не иска да се върне. Заслужава обаче да се припомни, че втора студена война беше прогнозирана в политическия бестселър за 2009 г.: „Нова студена война ще се превърне в следващата пулсираща точка на глобалната политика”. (Джордж Фридман. Следващите сто години. Геополитическа прогноза за ХХІ век. София: 2009).

„Следователно дори само поради факта, че Русия така и не се разпадна, руският геополитически въпрос със сигурност отново ще бъде поставен. А предвид факта, че в момента Руската федерация набира сили и енергия, въпросът дали ще надигне глава се свежда до по-простия: кога.”

„Бъдещите действия на Русия ще изглеждат на пръв поглед агресивни, но всъщност ще бъдат дефанзивни.”

„А що се отнася до Украйна, колкото и да й се искаше да се нареди до останалата част от Европа, тя не би могла да участва нито в икономическото съревнование, нито в живота на Стария континент. Естествените й икономически връзки са с Русия.”

Втората причина е своеобразието на новата ситуация. Повтарянето на Студената война не може да бъде копиране. Повтарят се само някои основни особености, в т.ч. отказ от обективна информация и изграждане на образ на стратегически враг. Липсва идеологическият конфликт, противопоставянето на цялостни концепции за човека, обществото и света. Независимо от това, наблюдаваме идеологизация на участниците в геополитическия пъзел. Китайският лидер Си Дзинпин лансира идеята за „китайска мечта“. Руската идея се превръща в централна обединяваща линия за всички водещи партии в Русия. Активизират се русофобският национализъм и антикомунизмът в Централна и Източна Европа. Продължава тенденцията към ислямистка радикализация в Близкия Изток.

Фридман предвиди нова победа на САЩ, но предполагаше две неща: новата студена война с Русия ще се разрази след отмирането на Американо-ислямската война; при избухването на нова конфронтация „Китай ще бие отбой”. И двете условия не са налице. През 2014 г. движението към многополюсен свят предизвика геополитически разлом. Доминацията на САЩ се подкрепя от разширения Запад (с Япония и Австралия) и се оспорва от Русия (политически) и от Китай (икономически). Сближаването на Русия и Китай (непосредствено и косвено – чрез БРИКС и ШОС) е най-големият минус в стратегическата равносметка на Обама, без да бъде компенсиран от клина, забит между ЕС и Русия.

В света след Ялта Европа беше омаломощена и разрушена. При все това съумя след време да изиграе (Де Гол: Европа от Атлантика до Урал; Брант: Ostpolitik) важна роля, за да се стигне до Малта. След Крим Европа е по-обединена отвсякога и с най-голям икономически потенциал. От това дали ще има “Ostpolitik 2”, зависи в голяма степен дали ще се разрази или ще бъде блокирана още в началото „Студена война 2”. За първи път и гласът на България – чрез ЕС – може да бъде чут при взимането на стратегически решения.

България на международната сцена.

Страната ни придоби по-голямо геополитическо значение пред западните си партньори на фона на нестабилността в Украйна и Близкия Изток. Това се изрази и в пряка намеса на западната дипломация в политическия живот, кулминирала в декларацията на седемте посланици за съдебна реформа.

Разшириха „дяловото“ си участие в българската външна политика Германия и САЩ. Германия бе преутвърдена като „референт“ за геополитическите ни позиции.

В контекста на отношенията със САЩ бяха предприети стъпки към укрепване на прозападна и антируска линия при три поредни правителства: визитата на външния министър Вигенин в Киев седмица след свалянето на Янукович и заявлението на премиера Орешарски, че спираме „Южен поток“, след среща с американски сенатори; предложената от служебния военен министър „Визия 2020“, визираща Русия като опасност за националната сигурнст; и обясненията на външния министър при Борисов Даниел Митов, че Русия трябва да гледа проблемите с икономиката си и да не се занимава с други страни.

През цялата година същата линия бе следвана от президента Плевнелиев така, че той изпъкна като най-големия „ястреб“ сред държавните глави на ЕС.

В същото време сме свидетели на неуспех на българския политически елит (за разлика от гръцкия, например) да търси и намира външнополитически консенсуси в сложни и драматични геополитически ситуации.

2014 е преломна година в международните отношения. В този контекст особено тревожна е неподготвеността на българския политически елит да реагира адекватно на настъпващите предизвикателства.

http://inso.bg/