Аделина Иванова, която беше освободена от длъжгността през октомври 2014 година, подала жалба срещу Акта на уволнението си .

Според Съда о още 
когато е назначена като държавен служител-директор на ОД тя не е имала необходимата за длъжността  квалификация 7-годишен професионален ръководен  опит...

РЕШЕНИЕТО на  АС, взето днес, подлежи на обжалване


Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 10/23.1.2015г.                                                              гр.Ямбол

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.ЯМБОЛ ,ПЪРВИ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪСТАВ

 На шести септември 2015

 В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ДИАНА ПЕТКОВА   

                                                            

Секретар Гр.Т.

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

адм.дело №  240   по описа на 2014г.

           За да се произнесе, взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.145 и сл.АПК във вр. с чл.124 във вр. с чл.121 ал.1 т.1 Закона за държавния служител/ЗДСл/.

            Пред Административен съд-Ямбол е постъпила жалба от А.А.И. *** против Заповед №792/31.10.2014 год. на Изп. Директор на ДФ”Земеделие” гр.София , с която на осн.чл.108 и чл.107 ал.1 т.7 във вр. с чл.7 ал.1 т.6  от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката.

           В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, като се твърди че към момента на назначаването на А.И. *** на ДФ”Земеделие” е правена проверка дали лицето отговаря на изискванията за тази длъжност включително и за притежавания професионален опит, поради което прекратяването на служебното й правоотношение към този момент е тенденциозно и незаконосъобразно.Иска се отмяна на атакувания административен акт.

            В с.з. процесуалният представител на оспорващата страна поддържа изцяло жалбата, без да излага допълнителни съображения.Претендира и съдебни разноски.

           Ответната страна чрез процесуалният си представител оспорва изцяло жалбата като излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваната заповед.Желае присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

            От административната преписка се установява, че с трудов договор № 504/31.05.2006 год. А.И. е назначена на работа в ОД на РА гр.Ямбол на длъжност “експерт”, кат.персонал-аналитични специалисти, с характер на работа съгласно длъжностна характеристика.По делото е представена и Длъжностната характеристика подписана от лицето, в която подробно са посочени основните функции и задължения на длъжността “експерт”.С Допълнително споразумение №2576/26.11.2009 год. И. е преназначена на длъжност ”директор” на ОД с код по НКПД 1122 7011, кат.персонал президент висш служител.Съгласно длъжностната характеристика връчена й на 27.11.2009 год.основните  дейности на директора на ОД  са по административно-стопанско управление и контрол на териториалните структури на  ДФ”Земеделие” и преки задължения описани в 20 точки с които се осигурява изпълнението на основната цел на длъжността.Със Заповед №1424/31.07.2012 год. на Главния секретар на ДФЗ и във вр. с §35 от Закона за подпомагане на земеделските производители и ЗИД на ЗДСл И., считано от 1.08.2012 год. е назначена като държавен служител на длъжност ”директор” в Областна дирекция на ДФ”Земеделие” гр.Ямбол, с ранг V старши.Съгласно новата длъжностна характеристика утвърдена и връчена на лицето  на 1.08.2012 год. жалбоподателката е на пряко подчинение на Изп.Дир. на ДФЗ, основната цел на длъжността е изпълняване на дейности свързани с административно-стопанското управление и контрол на териториалните структури: области на дейността са ръководство, организация и координация на дейността на Областната дирекция , както и фиксирани в 20 пункта задължения .

Със Заповед № 74/7.02.2013 год. на осн. чл.107 ал.2 ЗДСл поради получена оценка на индивидуално изпълнение на длъжността 5”неприемливо изпълнение” Изп. Директор на ДФЗ е прекратил служебното правоотношение на И.. С влязло в сила на 29.10.2014 год. решение  по адм.д.2003/2013 год. на Административен съд-София град заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена. Със Заповед № 790/31.10.2014 год.А.И. е допусната до работа. на длъжността”директор” на Областна дирекция на ДФЗ-Ямбол. Със Заповед №792/31.10.2014 год. на Изп. Директор на  ДФЗ-София служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на осн. чл.107 ал.1 т.7 във вр. с чл.7 ал.1 т.6 ЗДСл. В заповедта е посочено ,че както към дата на назначаване на А.И. като държавен служител, така и към датата на издаване на оспорената заповед същата не отговаря на минималните изисквания за заемане на длъжността, тъй като няма необходимия минимално изискуем професионален опит от 7 години.Заповедта е връчена на лицето на 3.11.2014 год.

           По делото е представена трудова книжка на А.И. от която се установява че преди назначаването й  ДФЗ-Ямбол същата е работела последователно като администратор, куриер, счетоводител и секретар в редица търговски фирми.По делото са представени длъжностните характеристики на длъжностите”секретар” и “администратор” и двете подписани от жалбоподателката.

          От изложеното,съдът прави следните правни изводи:

          Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице адресат на административния акт и имащо правен интерес от оспорването.

          Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

          Заповедта на Изп. Директор на ДФЗ, предмет на съдебното оспорване е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и при спазване на необходимата форма и реквизити според правилата на чл.108 ЗДСл.При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Доводът на жалбоподателката за наличието на такива нарушения е декларативен и необоснован. При извършената цялостна проверка на законосъобразността на акта по реда на чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК  не се констатира да е допуснато такова нарушение. Пред вид липсата на конкретизация съдът не може да разгледа този довод по същество.

          Заповедта е издадена и при правилно прилагане на материалния закон.

          Оспореният административен акт е издаден на осн.чл.107 ал.1 т.7 във вр.с чл.7 ал.1 т.6 ЗДСл. Съгласно първия от сочените законови текстове  органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие когато държавния служител е назначен при неспазване на условията на чл.7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Цитираната материално-правна норма овластява съответния компетентен орган да уволни държавния служител, когато по време на възникване,осъществяване и прекратяване на служебното правоотношение се установява несъвместимост с изпълняваната служба поради нарушаване на визираните в чл.7ЗДСл условия за назначаване. Следователно  фактическия състав включва наличието на две  материалноправни предпоставки: нарушаване на условията по чл.7 ЗДСл и съществуване на нарушението към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Нормата на чл.7 ал.1 ЗДСл определя условията и предпоставките които трябва да са налице за да може едно лице да заеме длъжност по служебно правоотношение. В т.6 от сочената законова разпоредба е визирано че специфичните изисквания са нормативно определени и следва да са обективно съществуващи. Тези специфични изисквания се съдържат в Класификатора на длъжностите в администрацията/КДА/и Наредбата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията/НПКДА/.В разпоредбата  на чл.4 НПКДА са посочени длъжностните нива на ръководните, експертните и техническите длъжности в администрацията, като първите са посочени в длъжностни нива от 1 до 8 включително.Нормативните изисквания на длъжността “директор” на дирекция администрация в ДФЗ се съдържат в 3-то длъжностно ниво и те са образователна степен “магистър”, ранг –V старши и минимален професионален опит-7 години.В случая жалбоподателката е отговаряла на посочените изисквания с изключение на наличието на професионален опит минимум 7 години.Съгласно чл.2 ал.2 от НПКДА минималният професионален опит за заемане на длъжността, включва времето през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност.С оглед даденото определение следвало е жалбоподателката към момента на назначаването и като държавен служител-“директор” в ОД на ДФЗ –Ямбол да е имала минимум седем години на ръководна длъжност, изискваща вземане на решения и осъществяване на административен контрол на част от администрацията и това да е осъществяване в области в сферата на земеделието.Видно от данните по делото И. е назначена на длъжност “директор” /ръководна длъжност/в ОД на ДФЗ ,считано от 1.12.2009 год.Следователно към 1.8.2012 год. когато е назначена като държавен служител-директор на ОД е изминал период по-малък от три години.Преди това И. от 3.06.2006 год. е започнала работа в ДФЗ но на длъжност “експерт”.Видно от представената длъжностна характеристика на тази длъжност,същата не притежава контролни и ръководни правомощия които са включени в длъжностната характеристика на “директор”, а И. е била натоварена с функции по подпомагането и осигуряването на дейностите на служителите на ръководна длъжност, както и на служителите заемащи по-високи длъжностни нива в съответната администрация.Видно от данните по делото,преди постъпването й в ДФЗ ,жалбоподателката е работела в различни търговски дружества на длъжности секретар,администратор ,куриер ,счетоводител,които длъжности нямат нищо общо с функциите правата и задълженията присъщи на длъжността”директор”.В тази насока са и представените длъжностни характеристики на “секретар” и “администратор”.Съдът счита че жалбоподателката не е притежавала минималния седем годишен професионален опит и към момента на прекратяване на служебното й правоотношение на 31.10.2014 год.Периода от 1.12.2009 год. до 31.10.2014 год. е по-малък от пет години.Нещо повече,следва да се има пред вид, че преди процесното уволнение жалбоподателката е била уволнена на 12.02.2013 год. от която дата до момента на възстановяването й на работа  същата не е изпълнявала длъжността “директор”. Вярно е че след отмяна на уволнението като незаконно, времето през което служителя не е бил на работа се зачита за трудов стаж, но това не е професионален опит.Между двете понятия има разлика.Професионалния опит се придобива за времето на реално и обективно изпълнение на аналогични по характер дейности.Въпреки твърденията в жалбата че ще представи доказателства за наличието на изискуемия професионален опит, жалбоподателката не представи допълнително такива ,освен тези съдържащи се в административната преписка.Ирелевантни за спора са твърденията на  същата ,че към момента на назначаването и като държавен служител на длъжността”директор” компетентния орган е направил проверка и е преценил че лицето отговаря на изискванията за заемане на длъжността.Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл.107 ал.1 т.7 ЗДСл дава право на органа по назначението ако установи че държавния служител е бил назначен в нарушение на изискването на чл.7 и това нарушение съществува към момента на прекратяване на правоотношение, последното да бъде прекратено без предизвестие.

            С оглед на изложеното, жалбата на А.И. следва да бъде отхвърлена.Жалбоподателката е била назначена като държавен служител на длъжност”директор” н нарушение на специфичните изисквания на чл.7 ал.1 т.6 ЗДСл, като това несъответствие е съществувало и към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

            При този изход на делото,претенцията на процесуалният представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв.

             Водим от горното,съдът

 

 

                                                   Р   Е   Ш   И

        

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.И.,*** против Заповед №792/31.10.2014 год. на Изпълнителния Директор на ДФЗ-София.

            ОСЪЖДА А.А.И., с посочен адрес да заплати на Държавен фонд ”Земеделие” гр.София разноски в размер на 150/ сто и петдесет/ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба  пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 във вр. с чл.137 АПК.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете