Филмите със Зара Леандър събирали публиката край Тунджа
Борислав Ненов

На 27 април 1943 година в читалище „Съгласие” направили общо годишно събрание. Нищо странно, правилно ще забележи някой. Само че цели три години - от 1940  до 1943 културно-просветната твърдина на Ямбол нямала такова събрание, но протоколните книги така и не ни обаждат поради какви причини е този дълъг безотчетен период.

Председател на „Съгласие”по онова време е придобилият вече патина на кметския пост юрист Стоян Митев, а читалищните членове са 62. Приходите идвали от земя, дадена от фонда за трудовите земеделски стопанства. Оттам дошли 8500 лева, което за силата на парите към ония години е слаба работа. Сумата, събрана от членския внос, била много по-солидна - 30 000 лв., от даването под наем на читалищното здание в касата влезли 150 000 лв., наемът от бюфета, гардероба и други донесъл на „Съгласие” 25 000 лв.

Общината не стояла безучастна към културната институция и заделила от общинския бюджет 100 000 лв., което било таксувана в отчетния доклад на Стоян Митев като помощ. Помощ оказали и частни лица в размер на 20 000 лв., от случайни приходи „капнали” 5000 лв. Общо приходите били в размер на 1 779 640 лв.
Изглежда добре, ала за да работи читалището, имало и разходи.
За покупка и подвързване на книги, списания, вестници, картини и други се похарчили 99 400 лв., почти толкова отишли и за отопление и осветление. Имало, разбира се, и персонал, на който трябвало да се заплати за труда - на библиотекаря 23 200 лв. годишно, а общо на всички служители 282 400 лв.
 
По онова време - 1940-1943 г.- читалище „Съгласие” поддържа и кино, което изглежда в някаква степен странно, имайки предвид наличието на кооперативното кино „Светлина” и на „Модерен театър” на братя Качулеви. Читалището обаче държало да има вземане-даване със седмото изкуство и за тази цел бил назначен управител, който годишно получавал сумата от 52 000 лв. Кинооператорът бил на заплата от 3 800 лв. месечно, а наемите по осигуряването на филмите и Фонд Театър стрували на „Съгласие” годишно 610 000 лв.

Имало и помощник-кинооператор, за чиято дейност годишно се плащали 36 000 лв., прислужник със заплата от 2500 лв., а и прислужница, на която давали по-малко пари-1650 лв., така че женският труд бил оценяван и преди 70 години по-ниско. Любопитно е, че библиотекарката взимала по-малко от прислужника - 2000 лв., а счетоводител явно нямало на щатно място, защото срещу неговата длъжност стои сумата от 1000 лв. на месец.
Общо дълговете на читалище „Съгласие” били в размер на 258 400 лева.

Настоятелството наброявало девет души. В културната „крепост”на тогавашния Ямбол имало просветен и увеселителен комитет. Към увеселителния са „Гусла”, „Труд и радост”, Театралното студио, Юнашката организация и „Бранник”.

Към просветния комитет причислявали студентската корпорация/ най-вероятно ставало дума за тази, наречена на името на Георги Дражев/, дружествата на лекарите, на младите бойци, на просветното дружество и женското дружество „Любов към родината”, включващо голяма част от по-видните ямболски дами.

Кой членувал в читалище „Съгласие”? Съставът е пъстър, интересен, авторитетен. Срещаме имената на индустриалеца и депутат Иван Златаров,  както и на сина му Васил, тогава студент по право и виден функционер на дружество „Бранник”. Собственикът на печатница „Светлина” и на вестник „Тракиец” Иван Марангозов също е член на читалището, както и популярният политик Желязко Шиваров, а също и Атанас Братов, Юрдан Тапов - финансов чиновник, търговецът Андон Нойков, архитект Александър Куртев - зет на почитания от всички лекар Иван Бояджиев. Тук, сред тези, които милеели за дейността на „Съгласие”, са още Мара Василева, Иван Русев - просветен деец, Желю Кулов - крупен търговец, собственик на хотел „Европа”, Емил Влахов, Димитър Бурилков, д-р Антон Алексиев, Марко Кринков.

Списъкът продължава с имената на писателя Тодор Драганов, на младини печатал в модернистичното списание „Кресчендо”, експерт-счетоводителят Стефан Гърдев, филантропът Пани Момчев, подполковник Ангел Зайков, д-р Николай хаджи Жеков, Георги Султанов, музикалният деец Васил Свещаров, Панайот Крачев, изявен германофил.

Да припомним - членовете на читалище „Съгласие” към април 1943 година са 62-ма. Всичките гласували в настоятелството да влезе кметът на Ямбол Стоян Митев. Два гласа по-малко получил Петър поп Щилиянов, за Тодор Тодоров вотът си дали 50 души, а по 40 гласували за Коста Радонов, Димитър Бурилков, Съби Ханджиев, Коста Радонов и Ташко Каварджиков - директор по онова време на гимназията.
 Юрдан Тапов получил 39 гласа, с два повече имал Стефан Гърдев.
Освен избор на Настоятелство, се пристъпило и към работи, които се считали за крайно належащи. Взели решение да помолят коменданта на военния затвор да отпусне няколко „пандизчии”, които да приведат двора на „Съгласие” в ред.

Отрязали квитанциите на околийския управител, пожарния командир, на офицери и други лица, които дотогава влизали на кино без билети и без разрешение на читалищната управа. С тая работа бил натоварен ямболският околийски данъчен управител, но всъщност той вече бил издал заповед именно в този дух.

Читалище „Съгласие” си имало управител. Към април 1943 г. това бил Александър Луканов, който написал нарочен доклад, за да обясни какви ги е дробил неговия предшественик Йордан Г. Митев. Предшественикът имал лоши отношения с германското киностудио УФА. Луканов стигнал до германската легация в София, откъдето наредили да се дадат филми на читалищното кино. Така край Тунджа пристигнали девет филма чрез посредничеството на някой си Балиев, сред които цветният „Момичето от пристанището”, чийто наем бил 40 000 лв., „Ла хабаниера” със звездата Зара Леандър, както и „Тъжен романс”, в който участвала същата красавица, родена в Швеция, но подписала през 1936 година договор с УФА и по тази причина филмите и записите и/ тя е чудесна певица/ се използвали от нацистката пропаганда.

Публиката можела да види и „Ръката на дявола”, а също и „Деца от първия брак”, като тези филми имали много по-нисък наем. Читалищното кино поддържало делови отношения и с фирмата на Иван Байков, от която закупили 14 филма, сред които „Едно сърдце замлъкна” с Каталин Каради, а също и с разпространителя на седмото изкуство Йонко Балкански и с фирма „Изгрев”, чрез която ямболската публика може да се порадва на „Кармен” с Вивиан Романс в главната роля - филм, който имал голям успех в София и за който много се говорело.

Имало обаче много неща за оправяне в читалище „Съгласие” към 1943 година- отоплението ставало с печки, три от които на въглища, една на дърва и се констатирало, че е нужно да се изгради парно отопление.
Библиотеката се намирала в жалко състояние- имало 5936 книги, ала около 3000 пот тях били неподвързани, а помещението е много тясно.Киноапаратът се нуждаел от основен ремонт.
Както се вижда не липсвали проблеми в културната „крепост” на тогавашния Ямбол, но пък се взело решение вечеринките да продължават до два часа сутринта.
Младост- кой е устоял на нейните пориви…