С Апостолическото си Послание „Egregiae virtutis“ от 31.12.1980 г. Блаженият Папа Йоан Павел II провъзгласява Светите Кирил и Методий, заедно със Свети Бенедикт, за Покровители на Европа.

Римокатолическата Църква празнува паметта на Светите Кирил и Методий на 14 февруари, но по изричното предписание на Блажения Папа Йоан Павел II по време на посещението му в България през 2002 г., Българската Епископска Конференция взе решение техният празник да се отбелязва в нашите епархии заедно с Православната Църква на 11 май.

Свети Кирил (с кръщелно име Константин) и по-големият му брат Методий са родени в Солун, в семейството на висш византийски чиновник. Едно тяхно житие отбелязва, че майка им е била славянка. Методий първоначално е управител на една византийска област на Балканите, населена със славяни, а по-късно се посвещава на Бога в малоазийския манастир Полихрон. Надарен с изключителни дарби, Константин получава най-доброто за времето си образование в Константинопол, след което оглавява важни дипломатически мисии при хазарите в Крим, както и в Арабския халифат. За по-успешна евангелизация на славянските народи, ок. 855 г. Константин, с помощта на брат си Методий, създава славянската писменост и започва превод на Библията и на литургичните книги. По молба на великоморавския княз Ростислав (846-870), братята са изпратени през 863 г. в тази наскоро покръстена страна, която превръщат в център на християнската проповед сред славяните. След много трудности и неразбиране, с които се срещат, Папа Адриан II ги кани в Рим, където благославя делото им и утвърждава богослужението на славянски език. Там обаче Константин заболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14 февруари 869 г. Погребан е в криптата на римската базилика „Сан Клементе“.

 

Свети Методий е ръкоположен от Папата за Архиепископ на Великоморавия и продължава там започнатото дело. Преживява гонения, но до края на дните си отстоява правото на всеки народ да слави Бога на своя език. Умира на 6 април 885 г. във Велехрад, столицата на Великоморавия.

С Апостолическото си Послание „Egregiae virtutis“ от 31.12.1980 г. Блаженият Папа Йоан Павел II провъзгласява Светите Кирил и Методий, заедно със Свети Бенедикт, за Покровители на Европа.

 
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 17 юни 2009 г.

Скъпи братя и сестри,

Днес бих искал да ви говоря за Светите Кирил и Методий – братя по кръв и по вяра, наречени „Апостоли на славяните“. Кирил е роден в през 826/827 г. в Солун като син на императорския сановник Лъв; най-млад е от седем деца. Още като малък научава славянския език. 14-годишен, той е изпратен в Константинопол, за да бъде възпитан там; става съученик на младия император Михаил III. В онези години бива въведен в различни университетски дисциплини, сред които е и диалектиката, като негов учител е Фотий. След като отхвърля един блестящ брак, решава да приеме ръкоположение и става патриаршески библиотекар. Малко след това, желаейки да се усамоти, той се скрива в един манастир, но бързо е открит и му е поверено преподаването на църковни и светски науки – задача, която изпълнява толкова добре, че си спечелва прозвището „Философ“. Междувременно брат му Михаил (роден ок. 815 г.), след като прави административна кариера в Македония, към 850 г. се отрича от света и започва монашески живот на планината Олимп във Витиния, където приема името Методий (монашеското име е трябвало да започва със същата буква, както и кръщелното), като става игумен на манастира „Полихрон“.

 
Св. Св. Кирил и Методий

Св. Св. Кирил и Методий

Привлечен от примера на брат си, Кирил също решава да изостави преподаването и да се оттегли на планината Олимп, за да размишлява и да се моли. След няколко години обаче (ок. 861 г.), императорското правителство го натоварва с мисия при хазарите край Азовско море, пожелали да им бъде изпратен учен човек, който да умее да дискутира с евреите и сарацините. Кирил, придружен от брат си Методий, престоява дълго време в Крим, където научава еврейски език. Издирва също тялото на Папа Климент I, някога заточен там. Открива гроба му и когато с брат си поемат обратно, отнася със себе си и скъпоценните мощи. След пристигането си в Константинопол, братята биват изпратени от император Михаил III в Моравия, чийто княз Ростислав е отправил към него точно формулирана молба: „Нашият народ, – казва той, – откакто отхвърли езичеството, съблюдава християнския закон. Нямаме обаче учител, който да може да ни обяснява истинската вяра на нашия език“. Мисията постига много бързо изключителен успех. Превеждайки Литургията на славянски език, двамата братя си спечелват голямата симпатия на народа.

Това обаче предизвиква срещу тях враждебността на франкския клир, пристигнал преди това в Моравия и смятащ територията й за принадлежаща на църковната им юрисдикция. За да се оправдаят, през 867 г. двамата братя заминават за Рим. по пътя се спират във Венеция, където провеждат оживена дискусия с привържениците та така наречената „триезична ерес“, които твърдят, че само на три езика е позволено да се хвали Бога: на еврейски, гръцки и латински. Именно на това двамата братя се противопоставят енергично. В Рим Кирил и Методий са приети от Папа Адриан II, който ги посреща начело на шествие, за да приеме достойно мощите на Свети Климент. Папата също така разбира значението на изключителната им мисия. От средата на I хилядолетие славяните са се настанили масово в териториите, разположени между двете части на Римската Империя: източната и западната, между които вече съществува напрежение. Папата предусеща, че славянските народи биха могли да изпълняват ролята на мост, допринасяйки по този начин за запазването на единството между християните от едната и другата част на Империята. Затова не закъснява да утвърди мисията на двамата братя във Великоморавия, като приема и утвърждава използването на славянския език в Литургията. Славянските книги са положени на олтара на „Санта Мария Фатан“ („Санта Мария Маджоре“), а Литургията на славянски език е отслужена в Базиликите „Свети Петър“, „Свети Андрей“ и „Свети Павел“.

 
Св. Св. Кирил и Методий

Св. Св. Кирил и Методий

За съжаление, Свети Кирил се разболява тежко. Усещайки, че смъртта му наближава, той пожелава да се посвети изцяло на Бога като монах в един от гръцките манастири в Града (най-вероятно този при „Санта Праседе“) и приема монашеското име Кирил (кръщелното му име е Константин). След това настоятелно моли брат си Методий, ръкоположен междувременно за Епископ, да не изоставя мисията в Моравия и да се върне при онези народи. А към Бога се обръща със следната молитва: „Господи, Боже мой …, изслушай моята молитва и съхрани в Твоята вяра стадото, което си ми поверил … Освободи ги от триезичната ерес, събери всички в единството и стори народът, който си избрал, да бъде единомислен в истинската вяра и в правилното вероизповедание“. Умира на 14 февруари 869 г.

Верен на задълженията, които е поел заедно с брат си, през следващата 870 г. Методий се връща в Моравия и Панония (дн. Унгария), където отново трябва да понася откритата враждебност на франкските мисионери, които го хвърлят в затвор. Но той не губи кураж, и след като е освободен през 873 г., се заема дейно с организирането на Църквата, грижейки се и да формира група ученици.Заслугата на тези ученици е, че бива преодоляна кризата, настъпила след смъртта на Методий на 8 април 885 г.: преследвани и затваряни, някои от тези ученици биват продадени като роби и отведени във Венеция, където ги откупва един служител на Константинопол и им помага да се върнат в страните на балканските славяни. Приети в България, те получават възможността да продължат поверената на Методий мисия, разпространявайки Евангелието и „в земята на Рус“. В Своето тайнствено провидение Бог си служи по този начин с преследването, за да спаси делото на Светите братя. От тях остава също литературно наследство. Достатъчно е да си припомним Евангелиария (литургични откъси от Новия Завет), Псалтира, различни литургични текстове на славянски език, над които са работили и двамата братя. След смъртта на Кирил, на Методий и учениците му се дължи, наред с всичко друго, и превода на цялото Свето Писание, Номоканона и Книгата на Отците.

 
Св. Св. Кирил и Методий

Св. Св. Кирил и Методий

Желаейки да обобщя накратко духовния профил на двамата братя, трябва преди всичко да отбележа страстта, с която Кирил се доближава до писанията на Свети Григорий Назианзин, възприемайки от него значението на езика за предаването на Откровението. Свети Григорий изразява желанието си Христос да говори чрез него по този начин: „Аз съм слуга на Словото, затова и служа на Словото“. Като иска да подражава на Григорий в това служение, Кирил моли Христос да говори Той чрез него на славянски език. Той започва преводаческия си труд с тържествен призив: „Слушайте, всички славянски народи, слушайте Словото, което от Бога дойде: Словото, Което насища душите; Словото, Което води до познание на Бога“. Всъщност, още когато преди няколко години князът на Моравия е поискал от император Михаил III да изпрати мисионери в неговата земя, Кирил и брат му Методий, подпомагани от група учевици, вероятно вече са работели над проекта да изложат християнските догми в книги, написани на славянски език. Тогава се проявява нуждата от нови графични знаци, по-пригодени към говоримия език. Така се появява глаголическа азбука, която впоследствие бива модифицирана и остава под името „кирилица“  (в памет на своя вдъхновител). Кирил и Методий са били убедени, че не би могло да се твърди за отделните народи, че са получили пълнотата на Откровението, докато не го чуят на техния език и не го прочетат с буквите на тяхната азбука.

На Методий принадлежи заслугата започнатото с брат му дело да не бъде унищожено впоследствие. Докато Кирил, „Философът“, е бил повече склонен към съзерцание, той е бил повече отдаден на активния живот. Благодарение на това успява да положи основите на по-сетнешното утвърждаване на онова, което бихме могли да наречем „кирило-методиева идея“. Тя придружава през различни исторически периоди славянските народи, допринася за културното, националното и религиозното им развитие. Това признава още Папа Пий XI с Апостолическото си Послание „Quod Sanctum Cyrillum“, в което нарича двамата братя: „синове на Изтока, византийци по отечество, гърци по корени, римляни по мисия, славянски апостоли по плодовете си“ (AAS 19 [1927] 93-96). Историческата им роля по-късно е призната официално от Папа Йоан Павел II, който с Апостолическото си Послание „Egregiae virtutis viri“ ги провъзгласява за Съпокровители на Европа, заедно със Свети Бенедикт (AAS 73 [1981] 258-262). И наистина, Кирил и Методий са класически пример за онова, което днес наричаме с термина „инкултурация“: всеки народ трябва да развива в собствената си култура поученото послание и да изразява спасителната истина на езика, на който говори. Това предполага много отговорна преводаческа дейност, защото изисква използването на точни термини, за да не бъде ощетено богатството на Словото на Откровението. Двамата Свети братя са ни оставили изключително красноречиво свидетелство за това, и Църквата до днес черпи от него вдъхновение и насока.