Такива ги определяли повечето граждани на България
Представители на НЧ „Умение-2003”

взеха участие в конференцията „Демокрация и гражданско участие. Ролята на неправителствените организации“, която се организира в рамките на Третата годишна среща за насърчаване на сътрудничеството и обмен на добри практики на Програмата за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП. Конференцията беше открита от вицепремиера Томислав Дончев и посланика на Кралство Норвегия нейно превъзходителство Гюру Катарина Викьор.
„Липсата на смислена реформа в областта на върховенството на правото поражда сериозен риск пред качеството на демокрацията у нас“, каза директорът на Правна програма в „Отворено общество“ Иванка Иванова, която представи национално представително проучване на Институт „Отворено общество“ – София, посветено на състоянието на демокрацията и гражданското участие в България. Според проучването, 58 %  от гражданите смятат, че законите у нас са несправедливи, 69 % - че законите са неясни и неразбираеми, 77 % са на мнение, че законите не се прилагат еднакво за всички, 38 % са категорични, че съдилищата не могат да попречат на правителството да нарушава закона. Основното предизвикателство пред българската демокрация е не толкова в насърчаването на гражданското участие, колкото пред изграждането на механизми, които да гарантират отговорно управление, заяви Иванка Иванова.
Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“ – София, очерта два съществени дефицита пред българската демокрация: качеството на законодателството и пасивното гражданство. Около 80% от българските граждани не участват в никаква форма на обществения живот – не членуват в партии или сдружения, а две трети от гражданите смятат, че гласът им няма никакво значение и че от него не зависи нищо, подчерта Стойчев, позовавайки се на данни от изследването.
В центъра на дискусията на конференцията бяха формите и процедурите на гражданското участие в процеса на вземане на решения. Своя опит споделиха Капка Панайотова (Център за независим живот), Васил Гарнизов (Център за социални практики), Светла Костадинова (Институт за пазарна икономика). Стояна Георгиева (Фондация Инфоспейс) припомни как се е изкривила практиката на обществените съвети, а Теодора Гандова (НПО Линкс) говори за отворените данни като съвременен инструмент за гражданско участие.
„Информацията е кислородът на демокрацията. Без информация не можем да оказваме контрол върху качеството на демократичния процес“, заяви Диана Банчева от Програма достъп до информация. Диана Банчева, заедно с колегата си Стефан Ангелов, представиха новата Концепция за изменение на законодателството за достъп до обществена информация, както и внесените в Народно събрание изменения на Закона за достъп до обществена информация.
Акцентът в следобедната сесия на конференцията беше гражданският мониторинг на публичните политики. Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда представи практиката на организацията й в наблюдението на изборния процес, а Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи - Платформата за гражданско наблюдение на парламентарните назначения, изготвена по проект в рамките на Програмата за подкрепа на НПО.
Участие в конференцията взеха и представители на НПО от Централна и Източна Европа. Андрис Гобинс и Илже Думина от Латвия представиха Пътната карта за гражданско участие на европейско ниво (във връзка с прилагане на чл.11 (1) и 11 (2) на Договора за Европейски съюз). Сравнителен преглед на законодателната рамка за гражданско участие в процеса на вземане на решения в страни от ЕС направи Тина Дивяк (Center for Information Service, Cooperation and Development of NGOs , Словения). Презентацията на Сорин Ионита (Expert Forum, Румъния) беше посветена на гражданския мониторинг върху съдебната реформа, а Кристоф Рител от Sustainable Transportation Center, Полша, говори за гражданското участие при разширяването на фондовете за влаков транспорт в Регионалните Оперативни Програми 2014 – 2020 на ЕС.