Кино
Отвънка беше шум
и светеха реклами.
В афиша
пишеше:
"Една човешка драма."
Отвънка беше шум
и конника на Крум
се потеше
от стискане
в дланта ми.
И стана тъмно.
В белия квадрат
лъва на "Метро"
сънно се прозина.
И изведнъж - шосе,
след туй гора
и в дъното небе -
просторно-синьо.
И на шосето,
точно на завой,
се срещат две луксозни лимузини.
Това е нашия герой
и нашата героиня.
След удара
излиза джентълмен
и взема във ръцете си челични
като перце примрялото момиче.
Отваря си очите -
те горят,
премрежват се
и гледат небосвода.
Да видиш ти какво момиче, брат -
като жребица от разплодник!...
В дърветата -
разбира се, славей.
Ръми над тях спокойно синината.
Примамлива и мека зеленей
оттатък шанците
тревата.
Един размазан Джон
целува сластно Грета.
По устните му
сладострастна лига...
С т и г а!
Къде е тука нашата съдба?
Къде е драмата?
Къде съм аз? Кажете!
В гърдите ни опрял е за стрелба
на времето барутно пистолета.
Та може ли да любим
и скърбим
с наивната ви лековерност?
Гърдите ни са пълни с дим,
а дробовете ни - с каверни.
Така ли срещаме на път
любимите си,
с лимузини?
Изгрява любовта ни
в труд -
сред дим,
сред сажди
и машини.
И после... сивия живот,
борба за хляб;
мечти неясни
и вечер - тясното легло,
в което неусетно гаснем...
Това е то.
Това е драмата.
Останалото -
е измама