Сивкова - Искам да кажа, че и аз и колегите ми от БСП ще гласуваме „За” направеното предложение, тъй като е наистина важно този ремонт да се случи на градския стадион и действително пистата и съоръженията там да бъдат използваеми. Аз имам някои съображения, поради които смятам, че така разписания проект няма как да бъде финансиран от Министерството на младежта и спорта и искам да изложа тези съображения.

            Общината е подготвила проект по Наредба № 2 за финансово подпомагане на строителството и ремонта на спортни обекти и съоръжения. Наредбата е  на Министерството на младежта и спорта. По тази наредба има две възможности – кандидатстваш с количествено

-стойностна сметка, т.е. за текущ ремонт, когато не се изисква разрешение за строеж. Другата възможност е да кандидатстваш с работен проект и разрешение за строеж.

            Общината е избрала първата възможност, при която не се изисква разрешение за строеж. За подкрепа на този факт има и приложено удостоверение от главният  архитект, че за извършване на дейностите не се изисква разрешение за строеж. До тук добре, но като започнем да четем описанието виждаме противоречия:

-         Т.2 – ще се избира строителен надзор, а това е необходимо, когато се изпълнява работен проект, при обикновен ремонт с КСС това не е нужно.

-         Т.3 – фирмата изпълнител, разбираме строител, ще изготвя работен проект, който ще представя на възложителя за одобрение, а уж нали ще е без разрешение?!

-         Т.4 – ще има авторски надзор, такъв се избира само когато има одобрен проект, т.е. с разрешение за строеж, и авторския надзор следи за изпълнението на одобрения проект;

-         Т.3 – този проект ще се разработва на база количествено – стойностна сметка. Това не може да стане, защото проекта се разработва на база задание на възложителя – така е по ЗУТ;

-         Т.8 – след изпълнение на СМР (строително монтажни работи) в съответствие с издадените строителни книжа, обектът ще се въвежда в експлоатация и е записано по чл.177, ал.2 от ЗУТ. За пояснение чл.177, ал.2 гласи, че обекти от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация на база на разрешение за ползване от Дирекцията за национален строителен контрол.

            Всички, които извършват строителство знаят, че за да се въведе обект от висока категория трябва да има всички строителни книжа, в т.ч. и разрешение за строеж. Обобщавам - от написаното излиза, че хем ще кандидатстваме само с КСС, хем ще правим работен проект и ще избираме строител и строителен надзор. Такъв трети вариант в наредбата няма.

            Разработения проект съдържа явни несъответствия в себе си и това не може да не се констатира от експертите в министерството. Също така няма яснота кой ще финансира проектиране, авторски надзор, строителен надзор, въвеждане в експлоатация, след като това не е предмет на финансиране по наредбата. Колко струват те? Изобщо има  доста неясноти. Аз предлагам да отложим за следващо заседание да се разгледа предложението,  за да се направят тези корекции. Независимо какво ще вземете като решение ние ще гласуваме „За”, но просто силно се съмнявам, че ще бъде финансиран така написания проект.

            Атанасов - През ноември миналата година  ямболската лека атлетика чества 90 години организирана лека атлетика. Само с едно съобщение в пресата се събраха над 100 бивши лекоатлети, треньори и общественици. През 1979 година, когато чествахме 55 години организирана лека атлетика в Ямбол бе открита една от модерните тогава за времето си зебранова лекоатлетическа писта и бяха проведени балкански игри за юноши и девойки в Ямбол. Изминаха 36 години до сега. В момента, не само са ни изпреварили всички области около нас – Сливен, Стара Загора и Бурга, но тук пистата е амортизирана и негодна за водене на качествен тренировъчен процес. Въпреки всички трудности само през тази година, двата лекоатлетически клуба имат над 60 медалиста от държавните първенства. Две момичета участваха на Балканските игри в Сърбия и Румъния. Само преди 20 дни на отборното първенство на Европа в Стара Загора един ямболски лекоатлет с много успешното си класиране спомогна българският отбор да премине от втора в първа лига в Европа. Всичко това говори, че ямболската лека атлетика, не е само минало, а е и настояще. Ако пистата стане факт аз поемам ангажимента, докато все още имам някакъв авторитет в средите на българската лека атлетика да сложим началото на един традиционен турнир по лека атлетика, който в бъдеще да се превърне в международен, в памет на многото ямболски лекоатлети, треньори и деятели. Такива като Васил Боев участник в квалификационните турнири за определяне отбора на България за Олимпийските игри в Париж 1924 година. Бил е участник и в първия държавен шампионат на България през 1926 година. Проф. Михаил Бъчваров и проф. Живко Филипов са със заслуги за леката атлетика. Заслужилите признание треньори – Петър Топалов, Велислав Велев, Енчо Ковачев, Йордан Кескинов и много други, които са дали своя принос за ямболската лека атлетика. За това приканвам да подкрепим този проект.

            Ганев - Уважаеми колеги, става въпрос за ямболския стадион. Много от тук присъстващите сме тренирали там и там са ни минали младините. Моите уважения към г-жа Сивкова, тя както винаги си е перфекционистка, обаче по-добре нещо да тръгне да се направи, отколкото да не се почва да се прави. Призовавам ви да подкрепим това предложение и не само за пистата, а да оправим целия стадион.

            Петкова – Няма други желаещи да се изкажат. Подлагам на гласуване предложението на г-жа Сивкова за отлагане.  

            Гласували      за – 9                          против – 16                           въздържали се – 5

            Не се приема.

            Подлагам на гласуване проекторешението на вносителя.

            Гласували      за – 31                        против – няма                       въздържали се – няма

            Приема се.